Следвайте ни

Ниша в Бегликташ отсява праведните от грешните СНИМКИ

Заради чакалото на Тато светилището е недостъпно през соца

viber icon

Ако човек има терзания дали е грешник, лесно може да намери отговор. Стига да е решил да отиде на море някъде между Бургас и Приморско. Тогава няма никакъв проблем да отскочи до тракийското светилище Бегликташ (или Беглик таш). Намира се почти до брега, само на 5 км от Приморско, в буферната зона на резервата "Ропотамо" в полите на Странджа. Представлява ансамбъл от огромни каменни блокове с различни размери и форма, пръснати върху близо 8 декара.

Възторжени туристи го наричат "българския Стоунхендж", но общото му с британските мегалити в Солсбъри е само, че  се е използвало за светилище по време на лятното слънцестоене. В Бегликташ също се забелязва човешка намеса, но повечето работа е свършена от природата.

Преди около 70 млн. години тук било дъното на море. От планинския масив, в близост до днешен Бургас, избухва вулкан и изстиналите огромни парчета лава се превръщат в гигантски скали. С течение на годините - в резултат на вятъра, водата и слънчевите лъчи - се образували причудливите природни феномени. 

Според учените

Бегликташ е изграден от тракийското племе скримиани, които се славели като най-изкусните металурзи

Вероятно през второто хилядолетие те са подредили някои от по-малките скали, за да съградят своеобразно сакрално пространство, което е било посветено на Богинята майка и на нейния син - Бога-Слънце Загрей. Част от големите мегалитни скали са с тегло близо 100 тона и е немислимо да са били преместени с човешка ръка. В една от скалите има оформен трон, където вероятно е седял жрецът. В центъра на светилището се намира огромен камък, наречен Апостол таш, който се опира на три точки. Там има и допълнително оформен процеп, през който през лятото се процежда слънцето, което кара фотографи да бият път отдалеч за уникалните кадри. 

Една от най-запазените части е „брачното ложе” - специално изсечен плосък камък, където жреците изпълнявали ритуал, изразяващ бракосъчетанието между бога на Слънцето и богинята на Земята. Около това легло са изправени подобно на стражи още няколко камъка, поставени там може би за да скриват свещенодействието.

Вдясно от „ложето” е

Каменният трон, от който главният жрец е наблюдавал и вероятно ръководел церемониите.

Той също е разположен между два огромни каменни блока. 

Слънчевият часовник е включвал 16 плоски камъка, от които сега са останали само 7, които подобно на плочки от домино са повалени на една страна. 

Скала с форма на обърнато сърце или Божественият юмрук са някои от определенията, дадени на огромната канара, която закрива входа към Свещената пещера. Под нея древните са издълбали ниша, достатъчна да побере трима души, ако, разбира се, се намерят куражлии, готови да легнат  под тежката 200 тона скала, крепяща се само на две опорни точки. 

Свещената пещера е най-големият у нас долмен (две отвесно поставени каменни плочи, покрити с трета), който обаче не е използван за погребални ритуали, а точно обратното - символизира утробата на Майката Земя и има подобна форма.

В Лабиринта племето избирало своите „просветени“, които успявали да преминат с вързани очи

през различните изпитания. В зависимост от посоката, която поемали младежите, пък ставало ясно дали ще се занимават с духовните, или със земните дела.

До Лабиринта се намира и тесен процеп, между две отвесни скали, високи около 6 м. Той символизира преминаването от земното в подземното царство. Казват, че само хората с истински чисти души можели да преминат през него. Екскурзоводи обаче признават, че най-често са имали драми с шишковци, които напъвали да се проврат, но се заклещвали. Един възпълен господин изпаднал в такава паника, че се наложило да викат лекар, за да му свали кръвното, след като с огромни усилия бил измъкнат от процепа. 

Светилището просъществувало до V век от н.е., когато земите наоколо стават част от Римската империя. С навлизането на християнството през IX век в малкия залив е построена църквата „Св. Параскева“. До останките <210> в закътания залив отвежда малка пътечка.

Иначе днешното си название светилището дължи на местните овчари, които по турско време гледали огромни стада. На обширната поляна пред скалите  странджанските овчари са предавали на бея дължимия брой овце като данък. Беглик означава данък на турски, а таш е камък. После животните били товарени на гемии  в близкия залив Света Параскева, откъдето поемали към Цариград.

Както често се случва у нас, първи се впечатлил от Бегликташ чужденец. Това е  чешкият археолог Карел Шкорпил, който малко след Освобождението минавал с лодка край брега. Така зърнал стърчащите скали, които после описал подробно. 

По времето на соца светилището на практика е недостъпно за простосмъртните, защото попада в територията на бившата ловна резиденция "Перла", където комунистическите велможи отсядали. Легендата разказва, че точно на мястото на праисторическия паметник се издигала

вишката, от която първият човек в държавата Тодор Живков отстрелвал глигани.

Съвременните проучвания на скалния комплекс започват през 1972-1973 г., в рамките на археологическата експедиция „Аполония-Странджа“, под ръководството на проф. Александър Фол, но едва едва през 2002 г. светилището става известно. Тогава археоложката Цоня Дражева от Историческия музей в Бургас заедно с екипа си подрежда падналите мегалити по предполагаемите им места. Изработен е общ план на светилището и разположените в него обекти с тяхното предназначение. 

Сега напливът на туристи е голям, особено през летния сезон. Зевзеци пък водят там съпругите си, за да ги прекарват през процепа, който отсява грешните. Излизало много по-евтино, отколкото детектор на лъжата.

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако парламентарните избори са сега, за кого бихте гласували?