Неоновият Дубай - между вчера и утре СНИМКИ

Там, където е пресечната точка между Европа, Близкия изток, Африка и Азия, се намира Дубай - най-бързо разрастващият се метрополис на Близкия изток.

Вероятно светът заслужава това място - все пак независимият град-държава е блестящата туристическа столица на Обединените арабски емирства. Днес той привлича с плажове с форма на палма, с атракциите си, готови да надминат всеки рекорд - от внушителните билдинги до древните пазари и причудливи джамии, носещи полъх от миналото.

Дубай примамва със своя блясък и българина Светлин Иванов-Лаубер, един гражданин на света и пътешественик, който бърза да се потопи в модерния оазис. За да разшири и задълбочи разбирането си за света. И да осмисли по нов начин калейдоскопа от багри и перспективи, изникнал в сърцето на арабската пустиня.

„От няколко дни съм отново в Дубай. По-малко от година отмина от моя последен престой тук, а сякаш се озовавам в почти различен, още по-ослепителен град: стотици нови небостъргачи са изникнали, нови булеварди и магистрали, футуристични дизайни още по-дръзко провокират очите, надпреварват се в неонов крясък, а „днес“ е дума, означаваща „вчера“. „Утре“ е маловажно понятие, а ВДРУГИДЕН - в него е вкопчено трескавото надскачане на всяко „сега“. Никой автомобил не е достатъчно бърз, никое богатство тук не остава ненадминато, никоя височина - окончателен връх. Луминесцентни протуберанси, филтри и пластични интервенции, брилянти и лимузини, алчност и иновация, водоскоци и фойерверки. Разбира се, че е красиво място! Всичките инвестирани за целта милиарди долари са гаранция за това.

В една от новоизникващите части на Дубай вече с пълна сила протича строежът на новата най-висока в света сграда.

Бурдж Халифа - всемирският рекордьор - скоро ще бъде засенчен,

отметнат в списъка с постижения. Ще е само едно „вчера“. В никоя дума тук не просъсква повече презрение, колкото в „yesterday“ - това да си вчера. Нима това е учудващо в многомилионния световен град БЕЗ история“, пита Светлин.  

Знаете ли, че векове наред Дубай е бил малко и бедно рибарско село и търговско пристанище. Бумът на петрола и недвижимите имоти обаче го превръщат в град, чийто силует екзалтира със своите изумителни архитектурни чудеса. И така градът, построен в последните няколко десетилетия, всъщност се радва на исторически влияния, които отразяват близкоизточната култура на първите му заселници. И му придават един модерен привкус.

Той се крие в успешната симбиоза между стария и новия Дубай - първият носи белезите на традиционната  арабска архитектура, докато вторият провокира със своя стъклен силует. 

Да, Бурдж Халифа царува тук от 2008 г. като най-високата структура в света с внушителните си 2722 фута. Познавачи казват, че тази сграда е толкова висока, че от горните етажи слънцето се вижда още за няколко минути, след като залезе от гледката на земята. 

„И ето, междувременно точно тази поразителна сграда - Бурдж Халифа - е гледката ми, от другата страна на моя прозорец-стена - продължава своя вълнуващ разказ Светлин. - Кулата със своето почти вавилонско въздействие, величествено, някак пренебрежително се издига срещу мен - искрометна, предизвикателна в първенството си. За още месец. За година и миг. Красива е, разбира се - смел полет на човешката амбиция, стъклен Еверест на архитектурните сънища. Скоро ще е БИВШАТА. Надминатата. Надраснатата  в друг нов рекорд. Вчерашната.

Задъхан е този бляскав град! Надбягващ се със самия себе си

Точно като духа на обществото ни. Ненаситен, вечно жаден във всичките си приказни градини насред пустинята. В ДУБАЙ всичко е ново! Лъскаво. Полирано и сияещо. И обречено на по-бързо забвение, отколкото където и да било другаде. Инстаграмно, конвейерно в сензациите си, решено до смърт да те остави без дъх. Да те увенчае с всяка корона на суетата.

И успява. По някакъв консуматорски начин част от мен отново е впечатлена. Дори с нещо като наслада. Може би собствената ми зодия - ТЕЛЕЦ - предестинира това. А може би, дълбоко скрито, все така съм детето от небогато семейство - онова, подиграваното за износените си обувки и старата ученическа чанта. Все така бездиханно взрян във витрината на НЕДОСТЪПНОТО.

Днес най-излъсканата витрина с име ДУБАЙ ми дава ласкаещото усещане, че мога да си я позволя. Факт е. За ден, месец, година и миг. За каприз. Или за компенсация на едно „вчера“. 

Днес обаче повече от всякога си повтарям, че настървеното преследване, трупане, конкуриране, решеното на всичко догонване, надминаване - т.е. гледката от моя прозорец-стена в този момент: да, всичко това създава единствено още глад, още неудовлетвореност. Още пустиня. Още по-малко „сега“. А „ВЧЕРА“ е всъщност красива дума - без нея бих бил като лъскав град без история.

Дубай, разбира се, е спиращ дъха! Та нали, за да е именно такъв, самият той няма време да си поеме дъх“, обобщава Светлин Иванов-Лаубер.

Музей на бъдещето във вид на яйце

Сребриста фасада, оформена във вид на яйце с отвор в средата - Музеят на бъдещето е новата културна забележителност в Дубай.

От една година тази забележителна сграда, сътворена от арх. Шон Кила и неговото студио „Killa design”, е странен символ на човечеството. Зелената морава представлява Земята, а дупката в овала е неизвестното бъдеще. Това фантастично съоръжение с грандиозни размери всъщност няма прозорци, но пък калиграфски надписи по корпуса му придават типичната арабска визия. Музеят, висок 77 метра, е разположен на площ от 30 000 кв. м. Изграден е от фибростъкло и неръждаема стомана.

Сградата разполага с 3 изложбени етажа, а експозициите в музея са посветени на развитието на космическите ресурси, екосистемите, биоинженерството, здравето и благополучието в бъдещето. При откриването й шейхът на Дубай Мохамед бин Рашид ал Мактум я определя като „най-красивата нежилищна сграда в света.“

„Лунна колония“ прорязва сферата на Moon Resorts

Курорт с форма на луна е шансът на Дубай да осигури „космически туризъм за всички“.

Дизайнерите Сандра Г. Матюс и Майкъл Р. Хендерсън създават концепция за 224-метров сферичен курорт, който включва подобно на луната преживяване. Наречен Moon, курортът се състои от сферична стоманена конструкция, обхващаща хотел и атракцията на лунната повърхност, изградена върху два или три етажа с кръгъл подиум. Тази огромна луна „влиза“ в Дубай, за да приема близо 2,5 милиона гости годишно. Стойността на инвестицията се изчислява на 5 милиарда долара.

„Никъде на планетата Земя няма нищо подобно на Луната - казва Хендерсън и допълва. - Това ще бъде напълно интегриран, съвременен, луксозен курорт, включващ уникална и характерна атракция - той ще позволява на гостите да се разхождат по лунната повърхност, докато изследват автентична лунна колония - космически туризъм за всички!“

Архитектите от Moon World Resorts планират жилищен сектор с 300 апартамента - Sky Villas. В него се откриват още СПА, уелнес център, нощен клуб и център за събития. Освен това тук ще се движи собствена „лунна совалка“. Според екипа срокът за изграждане на комплекса е 48 месеца.

Между пеещите дюни и „пустинята“ от стъкло и бетон

Младите дюни се вият като калиграфски надпис в Руб ал-Хали. Широката пясъчна ивица в южната част на Арабския полуостров е най-голямата пустиня в света след Сахара. Името й буквално означава „пуст край", а под пясъците й се крият гипс и варовик.

Светлин Иванов-Лаубер започва своя разказ за нея така: „Когато си в пустинята, целият обитаван свят отвъд нея започва все повече да ти изглежда като същинска, по-истинска пустиня. Насред пясъците потъваш в тишините на всички забравени думи, във вакуума между всички цветове и светове.

Отново си подарих два дни в арабската пустиня Руб ал-Хали.

Този път Дубай бе само на два и половина часа разстояние, отвъд дюните. Виждаш сиянието му иззад пясъчните куполи след залез. Сякаш някъде (наблизо?) са лумнали всички пожари на този свят. Или сякаш небесна комета апокалиптично се е разбила. Като някакъв Вавилон след унищожителен Божи гняв. И изведнъж се превръщаш в оцеляла отломка, в отпътувал астероид. Обръщаш гръб. Очите ти потъват в другата посока - там, между хребетите на дюните, валят милиарди звезди. С всяка секунда долитат все повече галактични мълчания. Никъде другаде небосклонът не е толкова ярък и оживял, както в нощната пустиня.

С почти аристократична индиферентност камилите пристъпват в залеза. Кехлибари стопяват се в теб. Очите ти са жертвени клади, а в гърдите ти пее покоят. Лагерният огън вече е запален, чуваш звука на дайретата. После в една шатра безспирно преборваш безсънието - не съществува нищо по-шумно от абсолютната тишина. После кръв потича по пясъците - слънцето се е родило. Нощта е сякаш завинаги мъртва. Под твоите нозе пещта на пясъка се усилва. Обръщаш глава - зад теб, някъде там, е Дубай - неоновият, неспящият, хищният. Изведнъж е толкова СИВ - под това небе, поаленяло в нечут вик. Дубай изведнъж е сякаш купчина ръждиви отломки. За миг е своето собствено ВЧЕРА. Сякаш е старозаветно предупреждение. А може би предчувствие за края на цивилизацията ни, който така упорито ускоряваме още и още. И още. В хамстерските въртележки на своите цели погрешни.

Дубай е метафората за нашия свят - за „идеала“, за постигането му, за галопирането в най-погрешна посока. Красотата на консумацията, Прекрасното на удобството, Триумфът на сребролюбието. И трите ще шантажират сетивата ми, ще звънят с мелодии на бляскави, нови монети. Ще им се продам.

Ще забравя дайретата. И нощния лагер. Ще забравя шатрата и грацията на кервана по залез. Ще забравя извивките на камилските шии. Ще забравя дори самата пустиня. Дубай ще се постарае да стане така. Хамстерите на суетата ми отново ще се втурнат трескаво в своите полуизгризани въртележки. И отново ще открият смисъл в това“, казва пътешественикът.