49

Неапол - градът на контрастите

Автор Мила SR Vaughan

 

Ако сме се удивлявали на човешката еволюция и на приноса на старите цивилизации за едно по-добро битуване днес, то Неапол онагледява тази ерозия на обществото, която вече сякаш живее единствено по римските закони - “за хляба и зрелищата”. Тръгнахме за Неапол спонтанно и без идея къде и какво можем да случим и да ни се случи. Знаехме, че е един от най-старите градове в Италия, но и един от най-опасните и че можем да видим много антични сгради, катедрали, дворци и разбира се - да се насладим на неаполитанската пица.

Пристигнахме в събота, късно вечерта, на пиаца “Белини”, където буквално целият град сякаш се беше събрал за едно колективно пушене, но не на лулата на мира, а на онази зелена фея, която замъглява реалността и през нейната завеса всичко изглежда спокойно и далечно. Множеството хора, насядали по пицариите и баровете или стърчащи на улицата, говорещи високо, изглеждаха като това да е последната им вечер на тази земя - превъзбудени, опиянени, но и усмихнати и дружелюбни. Сновящите в тълпата “продавачи” на всичко - от чадъри и запалки до чанти “Chanel”, се навираха в множеството хора, за да изкопчат някое евро или пък да си го вземат сами  - бързо и неусетно, както само в Неапол може да ти се случи.

Градът на вечните огньове, както още наричат Неапол, е в топ 10 на най-престъпните градове. Камората (итал. мафия)  има стотици кланове и буквално контролира целия град - от нелегалния трафик на боклуци, наркотици, проституция до обикновените дюкянчета за сувенири или храна. Този град в събота вечер прилича на гладиаторска арена, на която стотици, хиляди хора очакват важна битка. Карабинери имаше навсякъде, включително и пред вратата на сградата, където бяхме наели апартамент. Неми наблюдатели на човешкия устрем към удоволствията.

Неапол през деня ни впечатли с контраста между старото наследство и “модерната” експлоатация на това наследство - величествени сгради с уникална архитектура са  изрисувани с графити,  а по улиците се търкалят толкова боклуци, че е трудно да избегнеш сблъсъка с тях - преливащи отвсякъде - по тесните търговски улички, където буквално ходиш с рамото напред, между охлузените мазилки на сгради, които са пред разпадане - висят чаршафи, гащи, но и задължително знаме с лика на Марадона. Толкова са тесни уличките, че буквално можеш да събереш прането от съседния срещуположен балкон.

Разминаването е трудно - докато избегнеш поредното търкалящо се кенче, чаши или кашони, те връхлитат безбройните моторджиии, които карат така между хората, сякаш всеки момент ще ги закачат за себе си. Като всеки град и тук сигурно има правила, но ние не успяхме да разберем защо всички светофари са само украса и пресичането е като руска рулетка. Никой не спира на пешеходни пътеки, нито е учуден, ако хукнеш да пресичаш между гъмжащите коли. Сред този градски хаос, римските и готическите катедрали в Неапол те пренасят в друго време - пищните интериори, огромните мраморни статуи, изящните фрески и безупречната акустика в тези храмове са огромно основание да искаш да видиш отново Неапол.

Да се потопиш в този жужащ кошер, в който медът е несравнимо вкусната храна. Струва си да разкажем за L’Antica Pizzeria da Michele - една от най-известните пицарии в Неапол, придобила популярност и благодарение на Джулия Робъртс, която именно там хапва пица във филма “Яж, моли се и обичай”. Но не само заради това - награждавана с много отличия през годините (Мишлен звезди за много на брой поредни години, вкл. и 2023 г.), пицарията е известна преди всичко с отличното си качество и традиционните рецепти, предавани от поколения. Превъзходният вкус несъмнено е и заради сорта домати “San Marzano”, които се отглеждат в подножието на вулкана Везувий. Въоръжихме се с търпение и под проливния дъжд зачакахме нашия ред за кулинарното изкушение. Организацията беше на ниво - един човек на входа раздаваше билети с пореден номер, а на вратата светлинно табло известяваше кой номер е поканен вътре. Обстановката е непретенциозна, приличаща по-скоро на чакалня в автогара, облепена с плочки, липсва лукс, но пък е запазила стария дух на италианските кухни - плотове за разточване на тестото и пещи на въглища, които бълват пици. Стените са окичени с ликовете на исторически личности и спечелените награди. Ароматът - несравним. За разлика от другите пицарии, в “Да Микеле” се предлагат само 4 вида пици  (вегетариански) - Маринара, Маргарита, Марита и Косака. Това не е място, в което да разточителстваш с времето и да получиш 3-степенно меню. Това е дестинация, в която хапваш превъзходна пица и си притихнал  - погълнат от вкуса и свежестта. Чакането си струваше. Дълго време след това не ни се искаше да опитаме друго. 


Неапол е столицата на регион Кампания, което идва от Кампания Феликс или преведено от латински означава “плодородна провинция”. Нашето любопитство ни отведе и до пазарите, които са на открито, а част от тях - буквално на пода - месо, зеленчуци и плодове, риби, подправки, улична храна на всеки метър, украсяват като коледна украса неаполските улици. Цените са по-ниски и от тези в България. Килограм домати или лимони струват 1€. Редом до тях, по калдъръмените и тесни улички, са капанчетата, от които можеш да купиш всичко на Марадона. Дон Диего - иконата на Наполи, Златната ръка, Микеланджело на футбола - може да се види на стенописи, тениски,  ключодържатели, футболни топки, шалчета и знамена, включително и на гърба на пътните знаци, ликът на аржентинския футболист, играл за ФК Наполи, е навсякъде. Неаполитанците го почитат като светец. И няма значение колко много години са минали от световните купи и титли, които е донесал Марадона, традициите са по-живи от всякога.

Град с 27 века история - космополитен, колоритен, гъсто населен и напрегнат, Неапол е приютил и съхранил няколко епохи. Едни от най-добрите римски колекции се намират в националния археологически музей, а  в картинната галерия “Каподимонте” се съхраняват велики творби на Караваджо, Ботичели, Микеланджело и Гоя. Историческият център на Неапол (най-големият в Европа) е постоянното убежище на църкви и параклиси, катакомби, подземни тунели,  галерии, музеи, дворци и площади.

“Сан Дженаро” - готическата катедрала, която е най-голямата в Южна Италия, капелата “Сансеверо” със статуята на  Забуления Христос, Театро “Сан Карло, Кралският дворец и Замъкът Яйце, Пиаца “Плебешито” (пиацата на референдума) и не на последно място - красивият неаполски залив, разположен на Тиренско море, са много малка част от огромните следи оставени тук през вековете.

Никой не може да остане безразличен към Неапол - чувствата са контрастни, какъвто е и самият град, но е сигурно едно - че оставяш част от душата си там и ще поискаш да се върнеш, за да си я прибереш.

Анкета

Как оценявате възнагражденията от близо 3000 лева, които ще получават общинските съветници в Пловдив?