46
Следвайте ни

Най-дългият въжен мост у нас свързва Лисиците със света СНИМКИ

viber icon

Малкото жители на селото минават по 260-метровото съоръжение над язовир „Студен кладенец“, за да си купят храни, които не отглеждат в градините

Уикендът е време за отмора и пътешествия и „Марица“ отново поема на път, заедно със своите читатели. Вече сме ходили на север чак до Шумен, на юг до с. Маточина, откъдето минава границата с Турция, плавали сме в язовир, за да стигнем до потопената църква в „Жребчево“. Водили сме ви и на по-близки до Пловдив дестинации.

Този път поемаме към едно селище в Родопите, което е на 155 км от града под тепетата. Там няма нито автомобили, нито училище, нито магазин или аптека, а социалната дистанция не е свързана с COVID-19. Тя съществува много преди пандемията по простата причина, че жителите му са малко. Селото носи името Лисиците, но и лисици в него няма. Всичко необходимо се купува от съседните населени места, които са на отсрещния бряг, или се произвежда на място, разказва една от жените. Причината е, че единствената връзка на селото с останалия свят е най-дългият в България въжен мост. А другият начин е да се прекоси „Студен кладенец“ с лодка или каяк. 

Тръгваме рано сутринта от Пловдив, но решаваме преди село Лисиците да се отбием на още едно не по-малко красиво място. Движейки се в посока Кърджали, търсим пътя за село Широко поле. Там питаме местните накъде да хванем за връх Моняк и едноименната крепост. Казват ни, че преди входа на селото има У-образно кръстовище, на което трябва да поемем вдясно след мостчето. И така се движим по асфалтово шосе, докато не стигаме черен път и малка табела за крепостта. Там оставяме колата и продължаваме пеш.

Преходът е лек, минаваме през борова гора с красива гледка към Кърджали и язовир „Студен кладенец“. Непременно трябва да вземете вода със себе си, защото по пътя няма чешми. След 45 минути стигаме и до средновековната крепост “Моняк”, която е една от най-големите и високо разположени в Родопите. От нея са останали сравнително запазена кула, градена с хоросан и камъни, и няколко зида от крепостната стена. Малко по-нагоре от крепостта пък се извисяват скали, които разкриват прекрасна гледка към язовира. А оттам може да видите отблизо как се реят скалните орли.

Заредени с планинска енергия се връщаме и поемаме към избраната от нас дестинация - с. Лисиците. Единственият начин да се стигне до него по суша е да спрете автомобила си в с. Широко поле и оттам да тръгнете успоредно на жп линията. Спокойно, влак от там минава само рано сутрин и късно вечер. След около 15-20 минути ходене стигате и до гаричката за Лисиците. Там  не трябва да продължавате направо по линията, а да свиете наляво по черния път, който лъкатуши из гората. Още 5 минути вървене и пред вас се изправя мостът над язовир „Студен кладенец“, който води към Лисиците. Със своята дължина от 260 метра той е най-дългият въжен мост у нас. 

В началото на 90-те години бил разрушен от стихиите, ала сега е здраво захванат със солидни снопове стоманени въжета. Въпреки това, докато преминавате по него, няма как да не усетите заплашителното поклащане. При хубаво време рибарите окупират моста, разпъват такъми и ловят риба. Докато преминавате през съоръжението, пред очите ви се изправят причудливи скали, а любители на каяка порят водата отдолу.

В края на моста ви чакат и 4 местни баби. Всяка от тях предлага домашна продукция - сирене, лук, праз, чубрица или чесън. И все на изгодни цени. Веднага след тях започва и самото село, сгушено сред тучни зелени поляни, из които свободно пасат кози. Уличките са тесни и прашни. Повечето приличат на утъпкани пътеки, криволичещи между каменните зидове на къщите, някои от които вече са порутени. А до тях не се разхождат хора, а котки. По време на обиколката ни в селото срещнахме само един местен дядо, който приветливо ни поздрави с усмивка и погали легналата на дувара котка. Ако се питате как оцеляват, след като са почти откъснати от света, те ще ви кажат: „Лесно - ходим по въжения мост и линията до другото село или града и се запасяваме с храна, останалото си го отглеждаме“.

Яница Марова

Яница Марова

Репортер-редактор - екип "Общество"

Яница Марова е завършила славянска филология с полски език. Работила е в Агро ТВ, Европа, BiT и вестник „Монитор“. В екипа на „Марица“ е от април 2019 г.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

УМЕН

УМЕН

07.12.2021 | 23:03

На мястото на това село става идеален курорт с ниско застрояване и в Български стил на сградите......

Отговори
3 0
НОСТРАДАМУС

НОСТРАДАМУС

28.11.2021 | 13:20

Браво.Ето на това казвам статия.Да ти е кеф да е четеш,а не разни статии за разни попфолк боклуци.

Отговори
25 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кои са най-големите предизвикателства пред новото правителство през 2022-ра година?