На гости при боговете: Зевс пусна на Олимп групата на "Марица" и приятели

Трудни са хубавите неща, гласи гръцка мъдрост. Правотата й доказва изкачването на връх Митикас, мечта на всеки турист. 

Наистина планината на боговете не допуска всекиго. Наясно сме с избухливия характер на Зевс и сме нащрек, въпреки слънчевото време. Групата ни е смесена - трите представителки на "Марица" - Хенриета, Валерия и Елена, както и младежи от туристическия приятелски кръг на вестника - Ясен, Богомил, Ивайло, Лучия, Пламен, чехът Томаш, запален планинар.  Имаме си и талисман - Ая, за която предизвикателството е подарък от мама и татко за 12-ия рожден ден. Разчитаме на опита и самообладанието на водача ни Иван Дионисиев, отличен познавач на маршрутите към върха на боговете.

Програмата е амбициозна - кръгов маршрут,

който да ни предложи спиращи дъха гледки от най-митичната планина. 

Тръгваме от местността Горция над живописното градче Литохоро в подножието на планината Олимп. Стръмната пътека се вие все по-нагоре и се отварят все по-чаровни гледки. След около три часа спираме за по-дълга почивка и презареждане на батериите в хижа "Петроструга", над която има хеликоптерна площадка за евентуални спасителни операции.

На излизане от гората срещаме два конски кервана, които току-що са заредили с провизии по-високите хижи.   

Следва задъхващо изкачване към най-високата точка на връх Скурта, откъдето се открива величествена панорама към ръба преди Платото на музите. След още слизане и катерене най-сетне пред нас се отваря величествена гледка, доминирана от

огромния скален венец на връх Стефани, Трона на Зевс.

Край нас щъкат диви кози. Дълбоко вляво е хижа "Какалос", заобиколена от палатки.

Трите момичета от “Марица” на върха

Пътеката вдясно ни извежда до мястото, където ще нощуваме - хижа "Гиосос Апостолидис". Часът е около 4 и половина и има достатъчно време за почивка и лъчове до двата близки върха.

Излезлият бурен вятър не стряска младежите в групата, които буквално пробягват разстоянието до най-високите точки на върховете Пророк Илия и Тумба. 

Поглед към острите зъбери на Митикас

Зевс обаче е решил да покаже кой е истинският господар. Слънцето се скрива, извива се буря, плисва дъжд, по прозорците чукат ледени късове.   

Хижата изведнъж отеснява - вътре търсят подслон новопристигнали туристи, както и хора от околните палатки. Налага се да се настаним по-рано в леглата, защото

столовата и коридорите се превръщат в импровизирани спални. 

На сутринта сме на крак дори преди 6. Вятърът разгонва облаци и мъгли, скалите на Стефани изглеждат още по страховити.  

Лека закуска и в 7.30 тръгваме по пътеката, подсичаща венеца. Скоро излизаме на входа на кулоара Локи. Оттук е най-директното и бързо изкачване към първенеца на Олимп - Митикас. 

Част от групата използва следващия улей и се събираме на върха. Добре, че вятърът почти е изсушил камъните, при мокър терен изкачването крие изключително много рискове. Предвид трасето без оформена пътека темпото ни е съвсем прилично - за около час и половина сме на 2917.7 метра! 

След лазенето по скалните отвеси горе всички са обзети от еуфория. Неописуемо е чувството да си в светая светих на боговете,

заобиколен отвсякъде от скални зъбери, ръбове и пропасти. 

Всъщност най-високата точка на Трона на Зевс е буквално на ръка разстояние от нас, но там може да се стигне само с алпийска техника. 

В паметната тетрадка на върха благодарим на Зевс, че обузда бурята и ни позволи да надникнем в покоите му. 

Водачът Иван Дионисиев на връх Скурта преди Платото на музите

Слизането по каменните отвеси е по-неприятно от изкачването. Неслучайно трасето към връх Скала носи име Кокоскала, Лошите стъпки. 

Още малко усилие и ето ни на Скала. Оттук част от групата прави траверс до съседния връх Сколио, откъдето се открива гледка към циркуса Мегàла Казàня, Големия Казан - страховита 600-700-метрова стена, която 

напомня Казаните в Пирин под върховете Вихрен и Кутело.

Оттук пътят ни е само надолу. За около час и половина по добре очертана пътека слизаме на хижа  "Стелиос Агапитос". Спираме за обяд и заслужена почивка. Хижата е пълна с хора, които се наслаждават на панорамата - скални игли, забити в небето. 

Ая Меданкова изкачва кулоара Локи

Продължаваме надолу по пътеката и след два часа и половина сме на паркинга в местността Приония, Трионите. 

Сбогуваме се с планината и боговете. Предстои ни заслужена екстра - вечеря и плаж в близкото курортно градче Лептокария. 

Всички тайно се молят да се върнем отново в този суров рай, до който не може да стигне всеки.

Хижа "Апостолидис" - рай за туриста под връх Стефани

Хижа „Гиосос Апостолидис“ е най-високо разположена сред внушителна алпийска панорама. И най-доброто място, което осигурява бързо и адреналиново достигане до върха. Работи от юни до октомври. Част от приземния етаж е оборудван и като авариен подслон през зимата. Собственост е на местната федерация по алпинизъм. 

В летния сезон хижата е винаги пълна, а резервациите се правят месеци предварително. 

Намира се над Платото на музите в подножието на върховете Профѝтис Илѝас и Тỳмба (на югозапад от първия и на североизток от втория) на 2700 м надморска височина. Стигането до нея изисква доста усилия, тъй като трябва да се преодолеят 14 км разстояние от местността Горция и денивелация от 1600 метра. 

Гледката от хижата е направо омагьосваща - вдясно е обрамчена от могъщата, внушаваща респект снага на връх Стефани. Оттук Тронът на Зевс наистина прилича на огромен скален венец, каквото е значението на Стефани. Жива атракция тук са козите стада.

Хижата е образцово стопанисвана. Удивително как в това скално царство са осигурени толкова добри условия за туристите. Електричеството е от агрегат. Тоалетните са изключително чисти, с течаща вода, тоалетна хартия, дезинфектант. За съжаление, подобна хигиена е само мечта на туриста в българските хижи. 

Предлага се доста богато за спартанските условия и питателно меню - ориз, спагети със сосове по желание, омлет.  Богат е и наборът от предлагани напитки - минерална вода, чай, кафе, горещ шоколад, бира.

Няма чаршафи, но одеялата са изключително чисти. 

Разразилата се буря със силен дъжд, ураганен вятър и градушка не стресна екипа на хижата, който буквално изнесе показно как се действа в екстремни условия. 

Всички пристигнали мокри до кости туристи, както и тези от околните палатки бяха настанени, стоплени, нахранени. За минути трапезарията и коридорите бяха трансформирани в импровизирани спални, за което бяха използвани походни легла. 

Така хижата без проблем приюти сигурно тройно повече хора, отколкото поема обикновено. В 6 часа сутринта персоналът беше на крак, леглата - прибрани, и столовата отново доби обичайния си вид. Това би било добър урок за родните хижари. 

На платото на музите има още една хижа  - „Христос Какалос“. Тя е с по-малко легла, но също разполага с електричество от агрегат и предлага храна и напитки.

Най-голямата хижа под Олимп е „Спилиос Агапитос“ или „Хижа А“, която използвахме при маршрута за връщане. Хижата носи името на първия председател на гръцкия алпийски клуб. Кацнала е на 2100 м, високо над долината на потока Сюри, приток на река Енипèас, на югоизток от върховете Скала и Митикас.

Капацитетът й е 110 места, но резервациите са задължителни. Също отлично стопанисвана от трето поколение хижари от едно семейство. В момента неин управител е Мария Золотас.

От големия паркинг в местността Приония до „Спѝлиос Агапитòс“ се стига за около 2,30-3 часа. Пътеката е с дължина 5,7 км, като се преодолява денивелация от над 1000 м.

Гръцки ловец пръв превзема Пантеона преди 110 години

Митичният Олимп, втората по височина планина на Балканите, след Рила, е огромен масив, състоящ се от няколко върха.

Намира се в Северна Гърция, на границата на географските области Македония  и  Тесалия - на 78 км от Солун, само на 18 км от бреговете на Егейско море. Районът е национален парк и биосферен резерват в списъка на ЮНЕСКО.

Планината дължи световната си популярност най-вече на древногръцката митология. Според написаното от легендарния епически поет Омир, в нея се намират дворците на т.нар. олимпийски богове, главният от които е Зевс -владетелят на Олимп, богът на небето.

Най-високата точка е Митикас, висок 2917.7 м. Наричан и Пантеона, т.е. седалището на всички богове, той е втори по височина връх на Балканския полуостров, след Мусала (2925 м).

 Името Митикас (Μύτικας) означава "приличащ на нос".

Седем са върховете в Олимп с височина над 2800 м - Мѝтикас (2917.7 м), Сколиò (2911 м), Стефàни (2909 м), Скàла (2866 м), Àгиос Антòниос (2817 м), Профѝтис Илѝас (2803 м) и Тỳмба (2801 м).

Най-труден за  изкачване е Стефани, Тронът на Зевс. Недостъпни са подстъпите към върха от север, където е царството на алпинистите. Тук във величествен полукръг върховете Сколио, Скала, Митикас и Стефани образуват т. нар. Голям казан, където отвесните скали се спускат надолу стотици метри.

Върхът е изкачен за пръв път на 2 август 1913 г. от Христос Какалос - ловец на диви кози от градчето Литохоро, и водените от него швейцарци - фотографа Фредерик Боасон  и писателя Даниел Бод-Бови. 

Кокалос става легенда в цяла Гърция и до смъртта си през 1976 г. е официален гид на Олимп. С негова помощ през 1921 г. швейцарецът Марсел Курц успява да изкачи и най-трудния връх в масива - Стефани.

Първите българи, стъпили на Олимп, са д-р Кръстю Тулешков, впоследствие виден зоолог, и Дончо Папазов - на 5 юли 1936 г. На 15 август същата година върха изкачват лекарите алпинисти д-р Любен Телчаров, дългогодишен преподавател в Пловдивския медицински факултет,  и д-р Емануил Шаранков.

По данни от 2021 г. на Олимп са били над 5000 българи, което ни извежда на четвърто място сред хората от 73 националности, стъпили на върха, по сведения на Мария Золотас, управителка на хижа „Спилиос Агапитос“. Рекордните 53 изкачвания принадлежат на пловдивчанина Сандю Бешев, алпинист и писател. Пред него вероятно е само гръцкият алпинист Костас Золотас, баща на Мария. 

Олимп е част от колекцията Балкански първенци. Всяка година в района на върха най-добрите бегачи  мерят сили в „Олимпус маратон“ - убийствено трасе с дължина от 44 км и положителна денивелация от 3100 м. Традиционен фаворит в състезанието е българинът Кирил Николов-Дизела, заемал втора и трета позиция.