Мона Чобан смени Париж с Киселчово

Родопите са раят на света, доказва писателката Мона Чобан. Авторката, станала известна със сексуално-романтичните истории на героините си от големия град, замени Париж с планината. Нанесе се в своя резиденция от къщи и бивша плевня в село Киселчово, населено с десетина старци, на трийсетина километра от Смолян.



Писателката е родом от Плевен, но е расла и с бабините манджи в село Беглеж. Цанка Цанкова изкарва весело детство. "Много ярки като спомен са ваканциите ми там. Годините, в които баба ти точи баница, в които се учиш да пушиш в задния двор на училището, в които нощем тихичко излизаш, за да не събудиш старата и мааш осем километра пеша с тайфата само за да се изкъпеш в река Вит, са оставили трайна следа в мен", разказва Мона.

От Плевен тя поема към мегаполисите. Завършва "Поезия" в Литературния институт "Максим Горки" в Москва. През 1999 г. с български писатели и поети създава Сдружението "Орден на трубадурите средиземноморци", което организира първата среща на средиземноморски поети от 12 страни. Координатор е в руските филмови продукции "Турски гамбит" и "Майстора и Маргарита".

Заживява в Париж, където години наред е домакиня, отглеждайки двете си дъщери с мъжа си в идеалната за тях среда. Сърбят я обаче ръцете да пише и става първата българска авторка на чиклит романи - четива като "Сексът и Градът", които разказват истории на градските жени. Приема псевдонима Мона Чобан и така става известна покрай успеха на книгите си "Сексът не е повод за запознанство", "Никакви мъже повече" и "Раз Два Три". Следва съвсем различната  творба "Париж - 18". Освен в жанра чиклит сред творбите  има сборник с новели и роман-антиутопия, а последният  роман „Доста“, писан в Киселчово, определя като мистичен реализъм.

Градските  героини имат много разюздано битие, в сравнение с разбиранията на патриархалния Беглеж и целеустремения в "социалистическия" си реализъм Плевен. Мегаполисът е свят, в който на много хора битието подрежда живота им с цената на огромни лични компромиси. В един момент писателката се вижда като своя героиня, с чужд живот, и рязко сменя посоката. След като попада случайно в Киселчово, тя постепенно се пренася там и от година и половина живее в смолянското село.

"Навярно не мога да порасна и продължавам да си измислям приключения и случвания. А за дългия ми път от Плевен, през София, Москва, пак София, Париж, та до Киселчово са виновни или родителите ми, които са ме оставяли винаги да правя каквото си искам, или инатът ми, който ме е напъвал да не слушам никого. На мен не ми трябва много време, за да взема решение, и поемам след идея или след мерака си. Та така стигнах до Москва - исках да уча там. Така стигнах и до Париж - след един мъж. Така се озовах и в Киселчово - просто исках да живея различно.

В Родопите дойдох за пръв път през 2010-а. 2011 г. започнах ремонт на първата къща. До 2017 г. живях ту тук, ту в Париж. От Еньовден на 2017 г. живея постоянно в Киселчово. Даже съм и киселчовски жител по лична карта. Не ми се и мърда, до Смолян ходя трудно. Вярно, че хич ме няма по градинките, тепърва се уча от коя страна се държи мотиката. Пък и животът на село се оказа не толкова близък до романтиката, която си представяме в града, ала пък е интересно и истинско. Такова, каквото трябва да е живеенето ни, според мен: ако си набавиш дърва - ще се топлиш, ако си ремонтираш къщата - ще ти е уютно, ако изжупиш боба - ще го свариш", споделя Чобан.

Тя първо купува къща в селото, след това и съседна плевня, която след тотален ремонт е превърната в красива част от резиденцията . Постепенно ремонтира общо 5 къщи, отрупва ги с мебели и декорации от Франция, запазвайки и намереното автентично в къщите.

В базата създава заедно с доброволци "Артел 13", който провежда вече няколко години, арт ателиета и така тя напълно се откъсва от живота си в Париж. А вече и е разведена. "Все ми се струваше, че живея чужд живот - на децата си, на мъжа си. Отдадох цялото си внимание на хлапетата и те вече се справят сами в живота си. Париж е прекрасен, подреден, но не си намерих мястото там, седях вкъщи, гледах си децата и мъжа, но това не е за мен. Искам да си измислям живота и да го създавам. Сега той ми е вкусен - без интернет, телефони, телевизия, само аналогово общуване", казва Чобан.

Базата на "Артел 13" е изградена с помощта на 60 доброволци. Всеки оставил нещо от духа си, което създава и специалната атмосфера. „Артел 13" е неправителствена организация, създадена с мерака да оживи Киселчово. Отново явно инатът ми е проговорил, след като някой ми е казал, че това е бита карта. Но ето, в нашия арт център се провеждат ателиета с различни теми, идват туристи. Миналата година разчистихме и маркирахме три еко пътеки, през 2016 г. и 2017 г. направихме два бардови фестивала.

Тази година "Артел 13" е част от културната столица "Пловдив 2019" с 5 ателиета за обреден хляб. Така сама на себе си доказвам, че всичко е възможно", заявява Чобан.

Покрай арт ателиетата в обезлюденото село гостуват хора от целия свят. Селото е на хвърлей от местността в Черешово, в която доскоро се виждаха руините на летния конак на легендарния Агуш ага. Някогашният владетел на Смолянско неслучайно го избрал заради красотата му. И запленени като него, гостите на писателката се връщат отново.

Макар да е избрала псевдонима си Чобан преди много години, от Родопите започва историята  на пастир на съдбата си. А планината я е научила, че любовта и животът не са думи, а действия.