49

Метеорологът Димитър Белокапов: С великана Мусала шега не бива, там оцеляват само корави мъже

Колко опасен е през зимата най-високият връх на Балканите? Кой и как трябва да тръгва нагоре, за да няма нужда от извънредни спасителни операции с хеликоптер? Какви са хората, които дават денонощни дежурства и следят времето в станцията, кацнала на 2925 м? Тези въпроси предизвика последната трагедия с един от най-добрите ни парапланеристи Тома Стоичков. След полет от Маркуджик 2 при внезапно извил се вятър той се блъсна в прозорец на станцията на върха и почина от раните си, въпреки че хеликоптер "Кугар" от базата в Крумово излетя и го свали в пловдивска болница.

Мусала е магия - влезе ли ти в кръвта, е за цял живот, но със суровата планина шега не бива - правиш ли се на герой, плащаш висока цена. Това каза за „Марица“ метеорологът Димитър Белокапов, един от коравите мъже, избрали труден жребий - да работят на най-високата точка на България - връх Мусала.

Жалко за младия парапланерист, който загина преди дни след сблъсък с метеорологичната станция. Случаят показва, че и най-подготвените физически могат да станат жертва на рязка промяна на времето във високата планина, казва Белокапов.

Може напълно да му се вярва - на най-високия връх е от 21 години, а стажът му като стопанин на заслон Ледено езеро под върха гони три десетилетия. За последните 29 години е прекарал у дома в Самоков само две, останалите са били на Мусала или на заслона под върха.

Досега зимата на върха е доста безснежна, но условията са сурови. Има заледявания и по трасето нагоре по стоманеното въже и трябва да се катери със стоманени зъбци, котки, на обувките. Много важно е да следим прогнозата, да сме добре екипирани и да преценяваме силите си добре, казва метеорологът.      

Любителите на зимен адреналин трябва да имат предвид, че изкачването на върха цеди силите, а влизането в станцията на върха за външни лица е забранено от няколко години. Спасително убежище е заслонът на 30-40 минути под върха, където има постоянно отключена стая за аварийни случаи.

Димитър е свикнал със суровите условия на почти 3000 м височина, където температури от минус 30 са нормални през зимата.

Горе валят силни снегове, но вятърът ги отвява. До клетките  с апаратура обаче понякога се натрупвал близо 10 метра сняг. А после се затопля и тръгват лавини.

За него работата на Мусала е семейна кауза и традиция - горе е работил баща му, а майка му Величка, корава планинарка, е дежурила на космическата станция и досега стопанисва заслон Ледено езеро през летния сезон. 

Белокапов върви по стъпките на вуйчо си, метеоролога Георги Терзийски, прекарал на върха цели 41 години - от 1975-а до 2016-а, голяма част от тях като шеф на станцията.

За съжаление, Терзийски, преживял горе десетки жестоки бури, стана жертва на коварния ковид.

Но винаги ще остане в паметта на мнозина, включително екипа на „Марица“, като дългогодишният стопанин на върха. 

Занаятът на наблюдателите е труден, горе няма шикалкавене. Трябва да си винаги във форма, за да отчетеш данните за температура, вятър, влажност, да ги въведеш в компютъра и да захраниш международната метеомрежа.

Планината е велика сила, във всеки миг може да те подложи на изпитание, обяснява Димитър Белокапов.

 Животът на върха на Рила го е научил да стиска зъби и да оцелява

От вуйчо си е чувал истории за сериозни премеждия. Като тази за изгорелия  маслен кабел, който захранвал станцията. Така метеоролозите на станцията останали посред зима без ток и дърва. При дишане дъхът им хващал скреж, но не спрели да отчитат и да предават данни за температура, валежи, вятър. 80-сантиметровите стени изстинали и вътре било истински ледник. Не можело да се спи заради кучешкия студ.

Било по-лошо, отколкото на Еверест - навън било по-топло, отколкото в станцията.   

 Всъщност най-ниска температура на станцията е отчетена  на 3 януари 1979 г. - минус  32.6 градуса, кожата на ръцете залепвала, като хванеш дръжката на вратата.

Жертва на лютата зима на 1958 г. става талисманът на върха - кучето Балкан, каракачанска овчарка със страховити зъби и косъм, дълъг 25 см. Бурята го запратила с веригата в пропастта към Леденото езеро.

Вуйчото на Димитър разказвал, че след трудно изкачване в буря от благодарност за оцеляването се обяснявал  в любов на върха, целунал  месинговата табелка на триангулачната точка на пирамидата. Устните му обаче залепнали на метала в лютия студ.

Докато ги откъсне, се просълзил от болка. Това бил поредният урок, че с великана Мусала шега не бива.

Много хора са закъсвали на Мусала, горе лесно няма, казва Димитър Белокапов 

 Последно с колегите му помогнали на жена, паднала в района на Малка Мусала. Оказали й първа помощ, пренесли я на удобно място, откъдето спасителният екип я свалил към Боровец. 

 Учител повел група деца от Плевенско през май от Грънчар към  Мусала, но на Близнаците ги хванала суграшица и студ, а те - без шапки, някои по къс ръкав. Намерили ги скупчени, завели ги до станцията, стоплили ги. Получавали благодарствени писма от родителите.

Скиорката Деси си счупила крака при  спускане със ски по отвесния склон към Бели Искър. С тримата си спътници сноубордисти се спуснали тайно от метеоролозите. Чак на другия ден успели да качат момичето в станцията. После по стоманеното въже я сваляли цяла нощ на носилка и въжета  към хижата.

Освен загубата на вуйчо си, Димитър не може да преглътне и загубата на опитния си колега Огнян Филимонов, загинал през 2016 г. при нелеп инцидент - падане при разходка  в пропастта над Леденото езеро, под острия скален ръб Трионите.

След нещастния случай недобросъвестни хора направиха опит за затваряне на станцията на върха.

Включихме се всички в битката, и вие, медиите, ни подкрепихте. Слава Богу, тази абсурдна ситуация се размина, казва Димитър Белокапов.    

Филип Македонски стъпва на покрива на Балканите 

Мусалà, 2925.4 м,  е най-високият планински връх в България и на целия Балкански полуостров. По-висок е с 8 м от връх Митикас в планината Олимп (Гърция), на 7-о място в Европа.

Смята се, че името на върха произлиза от арабското „мусалла“ - „пътят към Бога“, или „„молитвен връх“. Според друга версия името е идва от арабското „мусалат“- „доминиращ“, „господстващ“.

 От 1949 г. до 1962 г. върхът носи името на съветския диктатор Йосиф Сталин. Пръв на върха се е изкачил Филип Македонски през 181 г. пр.н.е. според древния историк Ливий.  

През 1889 г.  княз Фердинанд става инициатор на първото организирано изкачване на върха. 

На върха са изградени метеорологична станция на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН и Базовата екологична обсерватория „Мусала“ на Института за ядрени изследвания при БАН.

 Метеорологичната станция на Мусала е открита на 2 октомври 1932 г. Първите обитаващи върха наблюдатели през 1933 г. са Симеон Златев и съпругата му. След тях Борис Василев-Бабата и жена му наблюдават на върха цели 7 години.

Сред "стопаните" на Мусала са Борис Тончев, Христо Белстойнев, Васил Даркев, Тодор Божков-Тарзан, който години по-късно загубва пръстите на ръцете и краката си под връх Ботев.

От станцията се извършват по 8 измервания на денонощие на всеки три часа. Екипът се състои от 5-има наблюдатели.

Цар Борис Трети разпускал горе 

Мусала е любим връх на цар Борис Трети. Той редовно идвал тук, за да се отърси от тежките отговорности и грижи. Борис се влюбва във върха на 14 г., когато през 1908 г. го изкачва за пръв път заедно с баща си цар Фердинанд и брат си принц Кирил.  

Дни преди смъртта си през август 1943 г. Борис дошъл на Ястребец. Бил мрачен и мълчалив. Дълго гледал величествената мусаленска верига, накрая размахал каскета си и извикал: "Сбогом, Мусала! Сбогом, Рила!". Така се простил с любимите си места, пише царският секретар Константин Балан. Върха е изкачвал и президентът Петър Стоянов.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Кое е любимото ви място за отдих и разходка в Пловдив?