Следвайте ни

Маточина била щаб квартира на цар Калоян

По време на гражданските войни във Византия през XIV век българи и ромеи често си разменяли Букелон .

viber icon

 

Ако тръгнете на изток от Свиленград, по южните склонове на планината Сакар, разнебитеният път ще ви преведе през все по-запустели махали, покрай старите гранични укрепления, и накрая ще свърши в древното село Маточина.

Разстоянието е само 40 километра, но спокойно можеше да е и 400 - толкова голям е контрастът между оживения граничен град и това забравено от Бога и хората място.

При последното преброяване тукашните жители са били 32. Но ние срещаме само един, а и той не е в настроение да разговаряме, разказва Automedia.bg. Въпрос на броени години е това селце, съществувало още от времето на траките и могъщото им Одриско царство, да изчезне от картата.

Но причината да дойдем дотук не е селото, а онова, което се намира на хълма над него. Наричат я Букелон или Буколеон, или Вукел, и без съмнение е една от най-добре запазените средновековни старини в България.

Тукашната крепост е съществувала още по римско време. Вероятно тъкмо в нейните околности става голямата битка с готите в края на IV век, в която е убит император Валент.

През 813 година хан Крум я завладява за България и оставя триумфална колона да напомня за събитието. Съседната скална църква датира от царуването на Симеон и Златния век.

Но най-паметна роля Букелон ще играе по-късно - в младите години на Второто българско царство.

През 1204 рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, услужливо забравили за първоначалната си мисия, превземат и разграбват Константинопол. И после насочват погледи към процъфтяващите български земи. През пролетта на 1205 на цар Калоян се пада да спре амбициите им и да помогне на разбунтувалото се население на Адрианопол, днешен Одрин. На 14 април българите и съюзниците им кумани разгромяват рицарите, а латинският император Балдуин е отведен в плен в Търново.

Позовавайки се на летописа на Жофроа дьо Вилардуен, някои историци смятат, че тъкмо Букелон е щабът на българския цар преди паметната битка. "Аз лично не го вярвам, тъй като преди Одринската битка целта на Калоян е била да помогне на въстаналия Одрин", коментира проф. Христо Матанов от Софийския университет.

„Букелон според мен не най-удобното място за щаб квартира на Калоян в това отношение. Неговата цел е била да се съедини с въстаналите жители на Одрин и евентуално заедно да дадат отпор на латинците... След това има сведения, че при продължаващите сблъсъци с латинците българите спират за известно време в Букелон, спират и в една загадъчна крепост, която се нарича Роте Щюик, Червен камък, не знам къде трябва да се търси... Общо взето, латинците преследват българо-куманите, те отстъпват по долините на реките Арда и Марица, и тези крепости обикновено служат като опорни пунктове".

Днес от крепостните стени са останали само отделни камъни, скрити из пълните с пепелянки треви. Но все още горда стои кулата-донжон, строена вероятно в началото на XIV век. Някои предполагат дори, че е издигната от българския цар Михаил Шишман, тълкувайки така оставения над вратата тухлен монограм. Според други това са инициалите на византийския велможа Мануел Апокавк.

Със сигурност знаем само, че Букелон е често разменяна между българи и ромеи по време на гражданските войни във Византия през XIV век.

След османските нашествия крепостта става ненужна и e оставена на дивите животни - до такава степен, че през XVII век султан Мехмед IV идва на лов тук и после със задоволство коментира изобилието на дивеча.

 


 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?