Следвайте ни

Маршрути за уикенда: Да посетим Белинташ - слънчевата обсерватория на траките

viber icon

Върху високата част на платото е разположен 300-метров олтар, а скалите в основата му наподобяват фигура на лъв

Родопите са българската планина, съхранила най-много тайни и легенди. А най-мистериозно е светилището на траките - Белинташ. То представлява скала във формата на малко плато, върху което са издълбани щерни, използвани за различни ритуали. Предполага се, че датира от енеолита и е посветено на бог Сабазий. Тази теория е подкрепена от откритата в един от скалните процепи глинена енеолитна антропоморфна статуетка.

Някои археолози приемат, че светилището е служило и като древна слънчева обсерватория, предназначено за целите на конкретни земеделски и религиозни дейности на тракийското племе беси, което оказва голямо влияние върху развитието на родопския край.

Първите археологически проучвания на Белинташ се провеждат от археолозите Росица Морева-Арабова и Георги Велев от историческия музей в Асеновград през 1975 година. През 2010-а са открити фрагменти от огнища-олтари, в които са изливани вино, мляко и кръв от жертвоприношения. През следващата година са открити останки от издигната навремето стена, която е ограждала напречно платото. Открити са останки и от храм, за който се смята, че е разрушен при нападение.

Някои археолози и геолози твърдят, че издълбаните улеи, ниши и стъпала на горната площадка образуват карта на звездното небе. Това е второто най-голямо скално изсечено светилище в България, след Перперек, разположено на площ от 5 декара, върху издължена скална плоскост.

В превод името означава "бял камък". Според народните предания обаче местността носи името на Белю войвода - сподвижник на Караджа войвода.

Върху високата част на платото е разположен олтар, дълъг 300 метра, а скалите в основата му, гледани от север при подходящо слънцестоене, са оформени като фигура на легнал по корем лъв. Мястото е прочуто с магнитна аномалия, поради което уфолозите го приемат като център на комуникация с извънземен живот.

Белинташ е дом и на защитени животински видове, сред които червенокръстна лястовица, червеношипа ветрушка, алпийски бързолет и други. За съжаление то е обект на иманярски грабежи още от далечната 1868 година. Замърсяването също е голямо заради многото туристи.

През 2002 година се основава фондация "Белинташ" от краеведа Никола Боев и наследниците на Асен Караджов - откривател на оброчната плочка с лика на Сабазий. Фондацията разширява горския път към платото, построява парапет за безопасност и чешма.

Щерните служели и за бинокли

​Траките били  много умели астрономи. Те силно вярвали в символиката на звездите. А най-интересно е, че щерните на Белинташ освен за ритуали  се използвали и като лещи. Когато замръзнели, племената ги полирали до съвършенство, като така ги превръщали в архаичен прототип на бинокъла. С тях наблюдавали нощното небе, най-вече за забавление.  

Как да стигнем до древното чудо

Белинташ е лесно достижима локация. От Пловдив минаваме през Асеновград, след което поемаме в посока Кърджали. След около 10 километра има дясна отбивка през с. Червен, минава се през с. Горнослав, след което се следва пътят през с. Орешец. На разклона за с. Мостово се продължава направо, докато стигнем до разклона за махалите Врата и Кабата. За Белинташ се продължава по асфалтовия път, преминава се през махала Врата, след това се достига до неасфалтирана отбивка вдясно, където има малка изоставена бетонна постройка.

Оттам следваме указателната табела, докато видим гробище. Надясно ​е Белинташ и вилно селище Сабазий. След около 2,5 километра по чакълестия път се стига до нова постройка, която прилича на православен храм, откъдето надясно и нагоре по хълма се вие пътека. След 20 минути се излиза в началото на скалното плато. 

Паулина Гегова

Паулина Гегова

Редактор-репортер - екип "Култура"

Паулина Гегова е завършила Актьорство за драматичен театър в ПУ. Работила е в държавен театър, създава частни проекти, организира културни и благотворителни мероприятия в Пловдив. Занимава се с медии от 2015 година, писател и редактор на художествена литература.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?