Следвайте ни

Край езерата на Преспес е лобното място на цар Самуил СНИМКИ

Природният резерват предлага уникална природа и колонии на пеликани и корморани

viber icon

Гърция не е само безкрайните плажове, които българите щурмуват всяко лято. В северозападната част на южната ни съседка се намира живописен природен резерват. Сгушен между планините Баба, Петрино, Галичица, Звезда и Горбец, се простира „Преспес“ - един от националните паркове на страната. Сред големите му забележителности са красивите Преспански езера - Малко и Голямо, възпети от писателя Димитър Талев. Паркът, включен в „Натура 2000“,

е под грижите и закрилата на правителствата на Гърция, Албания и Северна Македония.

Част от Малкото Преспанско езеро влиза в албанска територия, а Голямото мие бреговете и на трите държави. Районът е местообитание на различни видове защитени пернати, между които огромни колонии на пеликани и корморани, което предполага прекрасни възможности за любителите на т.нар. „бърд уочинг“ туризъм - за наблюдение на птици. Представители на български и румънски медии посетиха уникалното място по проект „E-tour Project Interreg IPA CBC Greece-RN Macedoniа 2014-2020“ - i-tour.uom.gr, финансиран от Гърция и Северна Македония.

Наред с прекрасните си природни дадености, „Преспес“ е място, дълбоко свързано с българската история, за което свидетелстват десетки съхранени археологически открития и културно-исторически паметници. Запазило името си, средновековното селище със съвременен облик Преспа /от старобългарски сняг/, е било част от Първото българско царство. През 865 г. на остров Свети Ахил, който е в центъра на Малкото Преспанско езеро, княз Борис построява величествена базилика, носеща името на острова. Според исторически сведения

българи са се заселили там през 675 г. при управлението на хан Кубер,

а през 837 г. хан Пресиян включва земите в държавните граници на България. Просветителска дейност за популяризиране и утвърждаване на християнството сред местното население е упражнявал св. Климент Охридски. След като превзема Лариса,  в Преспа се установява цар Самуил и превръща селището в седалище на Българската патриаршия. Преди това пренася мощите на св. Ахил в катедралния храм на острова. Именно в Преспа цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г., след като вижда ослепените си от император Василий II /Българоубиец/ войници, поразени от византийците в Беласишката битка.

По време на археологически разкопки в базиликата през 1969 г., гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос, починал през 2019 г., прави сензационно откритие. Той намира 4 саркофага със скелети, за единия от които има антропологични доказателства, че е на цар Самуил. Предполага се, че другите два са на сина му Гаврил Радомир и на Иван Владимир - зет на цар Самуил и съпруг на дъщеря му Теодора Косара. Два от гробовете днес са покрити с каменни плочи, но за съжаление върху тях няма никакъв надпис или табелка. През 2014 г., когато се честваха 1000 г. от кончината на цар Самуил, военно-патриотични организации от Дупница отправиха апел страната ни да направи постъпки за купуване на остров Свети Ахил. В началото на тази година археологът проф. Николай Овчаров повдигна въпроса България да изиска от Гърция костите на цар Самуил, които се намират в хранилище във Византийския музей в Солун.  

Тукашните говорят български

Разстоянието от Пловдив до „Преспес“ е около 700 км, като 230 км делят Солун от резервата. Пътят, част от който е магистрала, е перфектен. Поради статута на защитена територия там нито може да се плажува, нито да се опъне палатка. Но пък тишината, спокойствието и чистият въздух осигуряват истински релакс.  В околностите има семейни хотели и кокетни къщи за гости, а в таверните предлагат традиционна гръцка кухня и напитки. Комуникацията с местните хора не е проблем, тъй като голяма част от тях говорят български език и го наричат майчин. Вълнуващо е да се чуе, че някои се определят като българи, въпреки отдавнашната асимилация на предците им към гръцката държава.

Творба на наш министър краси местна кръчма

На остров Свети Ахил, до който се стига по понтонен мост с дължина около 800 метра,  освен едноименната базилика има останки и от други средновековни църкви - „Свети Георги“, „Свети Апостоли“, „Свети Димитър“ и „Света Богородица Порфирна“. На острова може да се подкрепите в арткафе-ресторант с изглед към езерото. А там също има голяма изненада - стените на цялото заведение са украсени с творби на български художници и скулптори. След участие в пленер през 2015 г. свои произведения са дарили Вълчан Петров, Самуил Стоянов, служебният министър на културата Велислав Минеков и др.

На няколко километра от Малкото Преспанско езеро, в с. Герман, се намира средновековната църква „Св. Герман“, която също пази български спомен. В края на 19. век в нея е открита мраморна плоча със старобългарски текст, писан от цар Самуил в памет на майка му, баща му и един от братята му. Днес реликвата, известна като „Самуиловият надпис“, се намира в Националния исторически музей в София.

Близкото село Псарадес, или Нивици, разположено в залив на Голямото Преспанско езеро, е изходна точка към уникални скални църкви. До тях се стига единствено с моторна лодка, която може да се наеме от пристанището. На път към средновековната църква „Света Богородица Елеуса“ /Милостива/, строена през 1373 година, се виждат добре запазени иконописи по скалите. Храмът, със статут на паметник на културата, е иззидан в скална пещера, а до него се стига по вита стълба. На 17 юни 2018 година в Нивици е подписано Преспанското споразумение между Гърция и Северна Македония, според което втората страна възприема името Република Северна Македония.

Мария Петрова

Мария Петрова

Журналист - екип "Бизнес"

Мария Петрова е ръководител на екип "Бизнес". От 2006 г. работи във вестник „Марица“. С награди от посолствата на USA и Ирландия и приз Зелено перо.   Още

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако парламентарните избори са сега, за кого бихте гласували?