49
Следвайте ни

Камбаната на Спахиево буди и съседните села

Уникални икони върху платно са докарани от Македония, грък дарява светини от Атон

viber icon

Автор: ОЛЯ АЛ АХМЕД

За жителите на Спахиево издигащият се на 950 метра връх Аида (Мечковец) е като закрилник, под който се е сгушило селото. То се намира в югоизточните склонове на Родопите, на юг от курорта Минерални бани и на 20 км на запад от Хасково. Името му идва от спахия, както се наричали конниците във войската на Османската империя, на които султанът раздавал имоти. 

Местните българи обаче са били луди и непокорни глави. В съседните гори са се подвизавали хайдутите Ангел войвода, Таню войвода и Митю Ганев. Прочутата Рада войвода също стигала до селото. На нея е кръстена местността Радин двор, а Сръбкова нива носи името на нейния байрактар Сръбко. Тук е израснал и живял известният земеделски водач в Хасково Благой Петров, зверски убит през 1925 година. Спахиевци са попълнили и партизанския отряд „Асен Златаров“.

Иначе селото съществува под турското име Сихпели от 1865 г. През 1906 г. е преименувано на Спахиево с указ №461 от 2 декември1906 г., публикуван в Държавен вестник, сочат архивите. Местните твърдят, че до края на ХIX век тук живеели само турци, а в селото имало османска администрация, която събирала данъците от региона. 

 След Освобождението настанало голямо преселение

Турците се изселили, а вместо тях дошли българи от съседните села Брястово, Сърница, Буково, Гарваното, Габрово, които си вадели хляба от нивите и добитъка. От Родопите​ пък дошли предимно занаятчии - зидари, калайджии, бакърджии, търговци. Всички обаче били ревностни християни и затова през 1907-1908 г. преустроили старата турска джамия в църква. Главен проектант и майстор бил зидар-дърводелецът Костадин Колев Чакърджиев-Пропистанина, а нужните пари били събрани с дарения. Черквата се надгражда и разширява на изток, а по средата са поставени дървени колони. Обзаведена е с богат иконостас, Архиерейският трон е изработен и дарен от Костадин Колев, един от най-начетените и образовани хора по онова време. Кръщават светата обител "Рождество Богородично“. Пръв свещеник в нея е отец Добри Иванов от Сърница, служил от 1909 до 1914 година и от 1927 до 1934 година. През 1928 година се подема инициатива за построяване на камбанария към църквата. За няколко месеца се събират средства и 

тя е изградена от дялан камък и купол в типичен руски стил във формата на луковица,

обкована със сребърни люспи. Отгоре е сложен ортодоксален православен кръст. Камбаната тежи няколко тона и е дарена от двама жители на съседното село Сърница, но до ден днешен никой не знае имената им. Такава камбанария няма в нито едно село на запад от Хасково. Звънът на огромната камбана е толкова силен, че се чува чак до Болярово и другите съседни села. 

Никой не знае откъде са уникалните древни икони на олтара, които са рисувани върху платно. Такива съм виждала само в Русия и са присъщи на старинна руска зографска школа. "Иконите са от време оно, донесени през Македония, навити на рула“, поясни зетят на 74-годишната баба Станка, която дойде да ми отвори храма, който е достъпен само на големите празници. Аз имах късмет, че попаднах в селото точно на Въведение Богородично, 21 ноември. На площада пък се сблъсках с най-правилния в такива случаи човек - кметицата Здравка Христова, която така любезно ми предостави информацията за храма. В него от пръв поглед правят впечатление и 

оригинални атонски икони, дарение от грък, който ги наследил от баща си. 

По църковния канон всяка църква носи името на светеца, който е подреден от дясната страна на Света Богородица при подредбата на олтарните икони. Тук отдясно на Божията Майка беше свети Николай Чудотворец! Което е доказателство, че този храм хипотетично е би трябвало някога да е носел неговото име. 

През 2016 година с дарителски средства е направен ремонт на купола на камбанарията, който в сегашния си вид възпроизвежда делото на майсторите от построяването му. Стария го съхраняват за спомен в двора на църквата.

Освен крепост на вярата, храмът в Спахиево е давал и просвета. Още през 1908 г. в преустроената черква са изградени и две стаи за обучение на децата. В началото хлапетата седели на пода и пишели на плоча с калем и на пасъчник. По-късно са направени четириместни чинове, ползвани чак до 1954 година. Изучавали са български език, математика, природознание, вероучение, рисуване и физкултура. Първите даскали никой вече не ги помни, но и досега се разказва за Стефан и Василка и семейство Карагьозови от Хасково, които изучили много от местните деца. 

Някога храмът се е пълнел с хора, но сега селото е опустяло. "Празни, опустели къщи, кой да дойде. Затуй отваряме храма само на големите празници, когато все някой ще влезе да се помоли и да запали свещ", обяснява с тъга баба Станка. За "Рождество Богородично" храмовият празник е на 8 септември, когато спахиевци почитат своята света обител. 

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кои са най-големите предизвикателства пред новото правителство през 2022-ра година?