1553

Жените на последните номади от овахимба не познават дрехите

Светлин Иванов-Лаубер посети племето, което пази свещения огън

Те още палят свещения огън на дедите си, а богатството им се определя от броя на децата, които имат, и на добитъка, който отглеждат. Това са хората от племето Химба (OvaHimba) - един от последните номадски народи по света. Днес те наброяват около 50 000 души, една част живеят около река Кунене, на територията на Северна Намибия в Африка. Останалите са от другата страна на реката, в Ангола. Препитават се предимно с животновъдство. За срещите си тях разказва пред "Марица" българинът Светлин Иванов-Лаубер.

"В граничната област между Ангола, Ботсвана и Hамибия бях гост на племето оваxимба. Те са последните истински номади, все още останали на планетата ни. Водят съвършено същия живот както отпреди 500 години. Все така, без да се нуждаят от електричество, от телефон, от водопровод или Instagram. Kрай огъня вечер си разказват преданията от преди половин хилядолетие. И вярват в тях“, разказва Светлин. Попадайки при тях, българинът с изненада установил, че в селището им можеш да видиш само жените.

Жените овахимба отказват да носят „дрехи",

но в същото време не са истински „голи". „Многократно, всеки ден те покриват телата си с билки, етерични масла и стрит на прах червен камък от тяхната свещена планина в Ангола. Така защитават кожата си от слънцето. И... тези жени ухаят прекрасно!“ - смее се българинът.

Сместа придава червеникав оттенък на кожата им, оприличават я на кръвта - а тя символизира живота. За Светлин обаче те са като „светилище с окаден тамян, като жертвен олтар. Треви, билки и шепот на ритуали! Това е ароматът, излъчван от оцветената им в червено кожа“.  Ако се вгледате в косите им, пък ще видите как те до една са сплетени. Жените заплитат една на друга косите си и после ги покриват със същата смес.

По прическата лесно може да се определи тяхното семейно положение. Многоcъставните им и cякаш извънземни прически и бижута сa сложен начин на изразяване, наложен от много, много столетия.

„Жените са тези, които имат власт, имот и позиция в племето. Една жена може да се сдобива по своя воля c различни мъже. За своите цели. Така или иначе, мъжете им прекарват живота си в саваната - като самотни пастири или ловци. А жените... те изглеждат като истински кралици", разказва Светлин.

Кралицата им приела да се види с него 

„Може би по-правилно би било да я нарека „старейшина"  или „жена-вожд". Матани! На техния собствен език думата „матани" означава само едно - кралица. Tя ме прие малко преди залеза на слънцето. Възрастна, белязана от времето жена. Висока. По-висока дори от мен, а аз съм цели 181 сантиметра. Матани беше с такава изправена осанка! Без дрехи. Царствена. Любезна, но и много сдържана.

Усмивката й идва до теб сякаш иззад девет пустини - като полъх от друг свят. В дълбоките, почти скрити очи проблясва искрица истинска присмехулнoст. Или монархична индиферентност. А може би просто търпелива благоразположеност.

На врата й висят два малки метални ключа. Преводачът  задава моя въпрос: „Kакво отключвате с тях?". Tя изслушва въпроса ми, кимва. усмихва ми се като иззад девет непознати свята... и вместо да отговори, се заглежда някъде далече. Взира се в пространствата, родили усмивката й.

Спрямо всичко материално, което аз и ти притежаваме, хората от това племе, включително и тяхната кралица, са по-бедни и от улични просяци. Но докато им гостуваx, стотици пъти усещах как в сравнение с тях бедният съм аз. Защото те са тези, които имат достатъчно, а не аз. А не ти. Те са тези, които живеят със съзнанието за номадската си свобода. Без дрехи, без виртуални лъжи. Без излишък, без пресищане.

И пазят ключовете към непостижимото от всички нас!“ заключава Светлин.

Огънят се гаси само когато вождът умре

 

Вождът, или лидерът на племето овахимба, има дълг и той е да поддържа свещения огън ден и нощ - докато е жив. Тази традиция на племето осигурява просперитет и живот на народа. Огънят е единството на духа на племето, освен това е връзката между мъртвите и живите. Когато вождът умре, домът му се разрушава, а огънят се гаси. Семейството му през  цялата нощ извършва ритуални танци.А преди погребението му всички казват: „Karepo nawa“, което означава: „не  тъгувай”.

Вождът наблюдава спазването на правилата и традициите по време на брака, раждането на дете и други ритуали на племето. За да се различава от другите, носи специална гривна "erenge", която потвърждава неговата власт.

 

Живеят в колиби от листа, тор и глина

Жените от племето овахимба правят всичко в дома. Те поддържат домакинството, грижат се за добитъка, но и за децата. Сами изграждат дома - колибите (“kraal”), които имат формата на конус. Правят ги от млади дървета и палмови листа, като ги укрепват със смес от оборски тор и глина.
Но жените също така носят водата в селото. Децата им помагат във всичко. И понеже племето
овахимба отглежда и развъжда рогат добитък - кози и овце, на практика жените са отговорни и за доенето на кравите.

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?