1939
Следвайте ни

И в Шуменската крепост играели на дама като на Римския стадион в Пловдив

viber icon

През Второто българско царство отбранителното съоръжение се превръща в истински средновековен град, който вече не е само военен, но и важен икономически център

И древните обичали да се забавляват, играейки на „Дама”. Това е запечатано върху седалките на Римския стадион в Пловдив, но и на още едно място в България. То е на 279 км от града под тепетата, но си заслужава да бъде видяно. На „Дама“ са играели и в Шуменската крепост, става ясно от запазена плочка в района след разкопките. Натам се отправяме на пътешествие.

До крепостта се стига от Шумен по асфалтов път. Тя е отворена за посещения целогодишно, като през лятото затваря в 19 часа, а през зимата в 17 часа. За да я разгледате, трябва да отделите между 30 и 40 минути, а от нея се разкрива красива панорамна гледка към града. В далечината се забелязва прословутата часовникова кула.

Още с прекрачването на портите ѝ ви побиват тръпки при мисълта за страховитите сражения, които са водени там. Заради стратегическото си място тази крепост е представлявала сложен комплекс от сгради и военни съоръжения, като през различни периоди е била достроявана и променяна. Там са намерени основите на 12 църкви, ранновизантийска баня и цитадела. Изровени са и много керамични съдове, украшения и монети.

Местността е била обитавана още през XIII-XII в. пр. Хр., ала тогава още нямало крепост. Вероятно първото укрепление  от две крепостни стени е било издигнато при траките от племето гети през  V-II в. пр. Хр. През римско време крепостта се превръща във важно укрепление по пътя Византия-Одесос (Варна). След което е била опустошена от готските нашествия, но по-късно е възстановена. А по време на Първото българско царство Шуменската крепост е имала важно стратегическо значение в опазването на столиците Плиска и Велики Преслав.

През Второто българско царство тя се превръща в истински средновековен град, който е вече не само военен, но и важен икономически център. Състояла се е от вътрешен и външен град с ясно разграничено класово неравенство. Вътрешният град е бил укрепен с три крепостни стени, а външният - с една. От намерените находки става ясно, че занаятчийството е било добре развито - в района е имало грънчарство, обработка на метал, на кост, на стъкло, изработване на украшения, каменоделство.

И така, разхождайки се по римските улици, минаваме покрай цитаделата на управителите, която през османския период е била превърната в казарма. Продължаваме към щерната (водоем) и стигаме до най-високата точка на крепостта, която се извисява на 455 метра надморска височина. Близо до нея се намира и музеят, в който са поместени част от археологическите находки.

Там е и камъкът, на който е изрисувана същата игра на „Дама“ като на Римския стадион в Пловдив. Вместо пионки древните използвали зърна от бакла. Самата „Дама” се състои от три вписани един в друг квадрата, пресечени с по една хаста, която започва от външния квадрат и достига до вътрешния. Докато фрагментът в Пловдив е доста повреден, то в Шумен ясно се различава. Учените имат различни хипотези за находката. Една от тях е, че това са жертвени камъни, служещи при извършването на жертвоприношения в миналото.  Според други теории „Дамите“ по-скоро са служили за игра или са помагало за оразмеряване на сгради.

Излизайки от музея, пред очите ни гордо се извисява една от кулите, а от нея се вее трибагреникът. Те са били триъгълни или петоъгълни, като по този начин се  целяло да не могат да бъдат разбити с таран. През цялата разходка впечатление прави тясното пространство между отделните сгради. Това кара посетителите да се замислят как, докато са преминавали от една част на крепостта в друга, ясно са виждали какво се случвало в домовете на съседите. Такъв обаче е бил стандартът за широчина на римските улици - да е голяма толкова, колкото да се разминат двама души.

 

Към Мадарския конник през Извора на нимфите

Ако се озовете в района, не може да не посетите и Мадарския конник. След като оставите колата на паркинга - пътят към него не е тежък. Той се вие сред гората, минава покрай Извора на нимфите, малка пещера и скален храм. Храмът е пълен с икони, а вярващите записват желанията си на листче и ги пъхат в процепите между скалите с надеждата те да се изпълнят. Екипът на „Марица“ също сложи своя отпечатък там, като си пожела най-важното - здраве. Оттам след кратко ходене стигнахме и до Мадарския конник.  

Открит през 1872 година, той представлява изваян голям релеф на конник с няколко надписа около него. Това е единственият каменен релеф от такъв тип в Европа. Издялан е на 23 метра височина от основата на скалата, което прави трудно заснемането му. Да си направиш фотография с Мадарския конник и той да се забелязва, е трудно постижимо, но гледката си заслужава. Заглеждайки се в него, прави впечатление, че в дясната ръка конникът държи поводите на коня, а в лявата, вдигната нагоре - чаша или рог за пиене. А лъвът, който е приклекнал до него, е промушен с копие. Изследователи твърдят, че Мадарският конник представя триумфален образ на българския хан Тервел .

След Мадарския конник се отправяме към Шумен, за да видим монумента „1300 години България“ - паметник от периода на „развития социализъм“. Един бърз поглед към фигурите е достатъчен, за да си направи човек асоциация с филма "Трансформърс". Скулптор  на проекта е ракитовецът Крум Дамянов. За изграждането на паметника са използвани 10 милиона кубични метра бетон.

Яница Марова

Яница Марова

Репортер-редактор - екип "Общество"

Яница Марова е завършила славянска филология с полски език. Работила е в Агро ТВ, Европа, BiT и вестник „Монитор“. В екипа на „Марица“ е от април 2019 г.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво е най-важното, което новото правителство трябва да свърши в следващите месеци?