Храбра дама превръща градините Рефорд в чудото на Квебек

Автор Румен Солов

 

Чудесата по света са толкова много, че има бели петна в списъка и за най-запалените им познавачи. Едно уникално цветно чудо - градините Рефорд, представя пловдивчанинът Румен Солов - учен, университетски преподавател, който живее от десетилетия в Канада.  

Цветята  са неизменен спътник в живота ни и извор на възхищение с красотата и благоуханията, които излъчват.  Елегантен жест, с който изразяваме любов и благодарност към заобикалящите ни хора по различни поводи. Убеден съм, че флоралните чудеса са се появили преди човека на нашата планета, за да я направят още по-красива. И постепенно са станали органичен елемент от възникналите цивилизации и култури.

Със създаването на цветни градини от столетия хората създават специална, особено красива среда.

Огромните разкошни цветни градини, превърнати в истински произведения на изкуството,  са повод за гордост за  много известни владетели в човешката история.

С такива мисли тръгнах към един забележителен, световноизвестен цветен рай - градините Рефорд, на 600 км североизточно от Монреал, на южния бряг на могъщата река Свети Лаврентий.

Видяното надхвърли очакванията ми, наистина съм впечатлен и очарован от флоралното богатство, в което се потопих. 

Знаех, че тези цветни градини на френски се наричат "Метис" и си мислех, че са дело на нацията метиси.

(Една от трите коренни общности в Канада, заедно с инуитите, които са признати в канадската конституция. - Б. р.)

Оказа се, че френското име е свързано с името на близкото село и река Метис, която тече наблизо и се влива в Свети Лаврентий.

Защо градините имат различни имена на английски и френски език 

Отговорът се крие в историята им. Това флорално чудо е създадено  от английска аристокрaтка върху частна земя.

След нейната смърт правителството на франкофонски Квебек взема активно участие в тяхното запазване, поддържане и отварянето им за широката публика.

Рефорд е уникална цветна градина в английски стил, образувана от множество тематични градини.

Създател на този цветен рай е Елси Рефорд, дъщеря на богат ирландски емигрант в Канада.

Теренът бил ловно имение на нейния вуйчо и в младежките си години през лятото Елси често е ходила там. През 1918 г. вуйчото й подарява имението, в което била влюбена. 

Съдбата си казва своето. След тежка операция лекарите забраняват на Елси да практикува летните си хобита, в които е изключително добра - лов, риболов, конна езда.

Препоръчват й да се заеме с отглеждане на цветя, като средство за поддържане на здравето.

Така през 1926 г. Елси Рефорд се захваща с трудна мисия -

 да превърне ловното имение в цветна градина. Тя сама прави дизайна и повече от три десетилетия - до 1958 г., сама ръководи и участва активно в реализацията на проекта, копае наравно с наетите местни служители. 

През годините, когато управлява и развива терена, Рефорд показва изключителна упоритост, кураж и визия. Помага й тънкият естетически вкус и впечатленията, получени от европейски градини по време на учението й в Германия и Франция.

Елси лично търси и намира цветя от цял свят, които успешно засажда в градината, като им осигурява нужните условия. Едно от забележителните й постижени​я е посаждането и отглеждането на синия тибетски  мак, който днес е емблема на градините.

Въпреки много неблагоприятни фактори, сред които суровият климат и лошата почва, смелата дама успява да преобрази дивата природа на ловното имение, известно като Естеван Лодж, в световноизвестните Рефорд Гардънс.

Днес те са официално признати за национален исторически обект на Канада и Квебек.

Включени са в списъка на 150-те най-известни и значими цветни градини в света. Комплексът включва 16 тематични градини, които привличат всяко лято десетки хиляди туристи от Канада и чужбина.

Градините са и известен  център, които организира и предлага различни културни събития, изложби на открито на скулптури и други творби.

Управлението на градините Рефорд се превръща в семейна кауза през 1995 г., когато техен директор става правнукът на Елси - Александър.

 

Александър Рефорд, директор: Гордост е да се грижим за  богатство от 3500 растителни вида:

 

Александър Рефорд е правнук на създателката на градините Елси Рефорд. Историк с дипломи от университетите в Торонто и Оксфорд. Бил е декан на един от колежите в университета в Торонто, преди да се заеме с управлението на градините, създадени от прабаба му. По негова инициатива те са напълно възстановени. Създател на популярния Международен градинарски фестивал през 2000 г. Член на борда на директорите на Канадската туристическа асоциация. Автор на исторически книги.   

-  Като директор и член на фамилията как виждате сегашната роля и мисия на градините за обществото? 

- Дизайнът и планирането на градините бяха в тон с нейните лични изисквания и за нейно лично ползване и удоволствие.Тя никога не е мислила те да бъдат отворени за публиката и не ги е изградила, имайки това предвид. Тяхното превръщане в обществени градини стана от 1962 година наcaм  по инициатива на правителство на Квебек, което реши да ги запази и отвори за публиката.  Аз работя за градините през последните 29 години, ръководейки в началото тяхното преминаване от държавна собственост към  собственост на благотворителна организация, която  и досега управлявам.

Мисията на градините еволюира с времето, но остава фокусирана върху природата и хората. Ние поддържаме биоразнообразието. Уникалните растения на нашата земя са плод на страстта на една жена към природата и цветята, в частност. Сегашната ни мисия е да споделяме тази страст с колкото може повече посетители. Мисля, че очароваме нашите посетители с красотата на цветята и предизвикваме ентусиазъм за опознаване на природата и света сред децата и младежта. Нашият свят се нуждае от повече естествени пространства. Нашите градини са част от тази потребност, която става все по-голяма. 

-  Кои са най-важните и специални черти на градините?

-  Макар че се намираме на 48.51 градуса географска ширина, същата като на Париж, ние имаме трудна зима и много сняг. Много хора намират за най-забележителна черта на градините това, че  можем да отглеждаме толкова много растителни видовe  и разнообразие от цветя, дървета и храсти (3500) в климат, който за мнозина е труден. 

Фактически обаче тежката снежна покривка е перфектно покривало за много крехки раcтения, защитавайки ги от януари до март,  когато понякога температурата стига до -30 градуса по Целзий.

Много атрактивна е нашата колекция от уникални рaстения за различни екосистеми, включително стотици от Хималаите, между които и ​тибетският син мак, който е и емблемата на градините. Нашият Международен градинарски фестивал, който наскоро открихме за 24-ти път, е друга отличителна черта на градините. Фестивалът включва проекти на съвременни дизайнери на градини, архитекти и пейзажисти.

Представените на фестивала проекти са колоритни, динамични и интерактивни. Като места за игри, или концептуални предложения, те илюстрират присъщия оптимизъм на тези, които създават градини, и на пейзажистите, че винаги можем да подобряваме нашия свят с растенията - в името на хората.

- Какво бихте казали за Елси, вашата прабаба, която поставя началото и  развива градините?

- Независимо от това каква е причината за нейната страст към цветята и градинарството, важно е да подчертая, че градините са станали реалност  благодарение на нейната креативност и непрекъсната жажда за  нови знания за всяко посaдено цвете.  

Тя открива, за нейна голяма изненада, че северното географско разположение на градините не е пречка да отглежда дълготрайни  екзотични растения. 

Прабаба ми не само създава и ръководи отблизо изпълнението на проектите за развитието на градините, но редовно работи в тяx  заедно с наетите местни хора.

На вниманието на посетителите на градините са предоставени част от 5000 снимки, документиращи еволюцията на градините, направени от съпругa на Елси - Робърт Рефорд.

Един от интересните ни проекти се нарича "Корени". Неговата основна идея е в нашето време на нова бърза теxнологична революция и глобализация да се запази всичко ценно от местните традиции и култура. 

Призивът е да запазим връзката си с местните растения и материали, с традиционните методи на строителство, обичаи, културни особености. Този проект призовава към критично преосмисляне на статуквото и създаване на околна среда, съобразена с вековните потребности на човека да живее във връзка и в хармония с природата. 

 

От пловдивския клуб "Пътешественик" до Канада

Румен Солов е завършил Икономическия институт във Варна, работил е като старши научен сътрудник към Института за международни отношения към БАН.

През 1992 г. получава стипендия от MIT Sloan School of Management в Бостън за специална магистърска програма за старши мениджъри. На следващата година печели друга стипендия - за магистърска степен в John Molson School of Business към университета Конкордия в Канада. В същия университет Румен Солов  преподава бизнес стратегия и международен маркетинг повече  от 20 години. 

Пловдивчанинът е преподавал и в университета Макгил, в университета Шербрук, в българския филиал на университета в Сиатъл. 

Румен Солов обожава да пътува, да опознава нови места. Заразил се с приключенски дух от ученик - членувал в прочутия пловдивски клуб "Пътешественик".

От любимия ръководител на клуба, известния журналист Стойчо Стойчев,  научил важен урок - никога да не спира да мечтае за нови приключения.

Солов често катери планините в Канада с приятели. Въпреки че живее отдавна в Канада, пловдивчанинът има здрава връзка с корена. Никога  не съм бил завинаги извън България - тя и родният Пловдив остават в сърцето и душата ми, докато съм жив на тази земя, казва Солов.

Пловдивчанинът се връща в родния град всяка година. 

Вече го придружава Денис, приятелката му канадка. Тя е влюбена в Пловдив. Тук <210> харесва всичко - богатата история, природата, климатът, хората, храната. Денис изучава български като частна ученичка в българското училище в Монреал. Обожава българската литература. Прочела е "Под игото" на Иван Вазов.  Харесва и съвременните ни автори. В момента чете "Времеубежище" на Георги Господинов, която получи престижната награда "Букър".      

И тази есен Румен и Денис ще прекарат незабравими часове с приятели в Стария град, на тепетата, на Гребната база. 

Българинът, тръгнал за Канада, трябва да остави розовите очила у дома си в България и да се подготви за много труд. Тук евтините номера не минават. Държавата е богата, но данъците са високи, според дохода, и започват от 20 процента. Без да знаеш английски или френски, в страната на кленовия лист не можеш да очакваш блестящо бъдеще, категоричен е Солов.

Описва Канада като  работеща правова държава, където законът стои над всички. А уважението на правата на човека е в основата на целия обществен живот. 

Ако искаме да успеем като нация, трябва да сме прецизни и точни, да държим на националните си интереси, както го правят Гърция, Унгария. Когато казваш "да" на всичко", няма как да те уважават. Крайно време е да сложим край на снишаването в името на оцеляването и да изправим гордо глави, казва Солов.