Следвайте ни

Хайде на Песпонеделник в Широка лъка

За 3 март селото посреща с фолклорен концерт, на другия ден е ред на кукерите

viber icon

Родопското селце Широка лъка се е сгушило в уширение на тесния пролом на река Широколъшка, някъде на около 10 км надолу след с. Стойките, по пътя от курортния комплекс Пампорово към Девин. Отстои на 95 км от Пловдив, ако пътувате през Пампорово и оттам поемете на югозапад в посока Девин.

Има много причини да го посетите, особено в дните на освобождението ни от османско владичество. Селото е архитектурен резерват заради запазените ансамблови комплекси от сгради във възрожденски стил. Каменните зидове, беловаросаните горни етажи на къщите, опасани с носещи греди и еркери и кокетни тераси от дърво, създават особено усещане за уют. Тесните странични улички с каменен калдъръм усилват усещането, че сте се пренесли 100 години назад във времето.  

Още на влизане в Широка лъка на ската вдясно ви посреща табела „Музейна етнографска сбирка „Згуровски конак“. Освен етнографската експозиция тук е изложена и тиарата на екзарх Стефан І, който като Софийски митрополит активно участвал и в спасяването на българските евреи от преследванията на нацизма през 1943 година, за което по-късно е провъзгласен за Праведник на света от израелския мемориален институт „Яд Вашем“. През 1945 година е провъзгласен за глава на българската православна църква и я ръководи до 1948 г., когато е свален заради противопоставянето си на намесата на партийната власт в делата на Църквата.  

Малко по-надолу, вляво от пътя, се намира храмът „Успение Богородично“, паметник на църковната архитектура. Уникални са разкритите стенописи под съвременния пласт изображения. Храмът в Широка лъка е осветен през 1835 г., като е построен само за 40 дни веднага след разрешението с фермана на султан Махмут ІІ от 1934 г. Църквата е с размери 19 на 12 метра, а стените  са дебели по 1 метър. Има 8 колони, високи по 6 метра, които подпират покрива от едри каменни плочи (тикли). Вратите са масивни, обковани с дебела, желязна плоча, за да не може куршум да ги прониже. Храмът е заобиколен от всички страни с масивна 120-метрова каменна ограда.  

Ако сте отседнали в селото или пък наблизо, не пропускайте традиционния концерт на възпитаниците на Националното училище по фолклорни изкуства в Широка лъка на 3 март, в навечерието на кукерските игри. Провежда се в концертната зала на училището, с начало 18.00 ч. Изпълненията на младите таланти препълват залата с десетки правостоящи, защото няма българин, чиято кръв да не кипне при звука на пиринските мандолини, който да не настръхне от звука на родопската каба гайда или да остане равнодушен, слушайки странджански песни или гледайки лудешкия ритъм на танцьорите на шопска копаница.  

Кукерският фестивал Широколъшки песяци, или Песпонеделник привлича кукерски групи от цялата страна. Провежда се всяка първа неделя от месец март. Той е свързан с езическата традиция да се пречистим от всичко лошо и старо с отиващата си зима и пролетта да оплоди нивите и домовете ни с род, берекет и благополучие.

Празникът започва в 10.30 ч. с шествие на участващите. Централната улица е  затворена за движение по време на празника и стотици кукери в пъстри костюми и страховити маски изпълват пространството. А оглушителният звън на хропки и чанове оглася цялото село, докато кукерите подскачат. Гледката е неповторима - хем карнавална, с взрива от цветове и звуци, но и българска - идваща от столетия назад, от времето на прабългари и траки.

Всяка група показва своя ритуал за прогонване на злото и за плодородие, а на финала са широколъшките песяци, които представят венчален обред на невестата и старейшината, раждане, оран, засяване. Ще ги познаете по черните костюми, чиито ръкави и поли са обкантени в червено, и по високите маски от кози и овчи кожи. Запалват чучелото на зимата символично - да изгори всичко старо и нездраво.

Завършват обреда, като повеждат всички кукери за пречистващо къпане в ледените води на р. Широколъшка. Това е нова традиция от около десетилетие и се свързва с християнския обред на пречистване (покръстване). Гледката на младите мъже, нагазили в зимната река, напомня много на мъжкото хоро в Калофер за Йордановден. Което е логично - по съдържание и характер широколъшките песяци спадат към групата на „старците“, която стига до Карлово на север и изток докъм Панагюрско и Момина Клисура на запад.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли новите мерки срещу коронавируса у нас?