Следвайте ни

Долината на смъртта в Русия – мистерии, парадокси и безкраен поток от туристи

Резерватът „Кроноцки“ – място с напълно естествен произход, играе огромна роля в историята на флората и фауната на Руската Федерация, пише pochivkata.blitz.bg.

На неговата територия, благодарение на умелата работа на работници и учени, са запазени изключително редки видове като северен елен, снежна овца, морска видра и други.

Мястото е известно с много забележителности, които привличат вниманието – вулкани, езера, гейзери. Но особена заслуга за неговата популярност играе едно интересно и все още непознато място – Долината на смъртта в Камчатка.

Историята на това място започва много преди времето да бъде открито. Неговият създател е природата със своите жестоки и необясними феномени – вулканични изригвания, кипяща лава, минерали и гейзери. Това е земя на парадокси, земя, където не само няма място за живот, но където смъртта е неразделна част от нея.

Официалната история на Долината на смъртта започва много след създаването на резервата „Кроноцки“ през 1934 година. Много дълго време никой не знаел за съществуването ѝ, въпреки че е в непосредствена близост до Долината на гейзерите, което е запазено и обичано място от учени и туристи, съобщава kamchatkaland.com.

Любопитното е, че в ерата на СССР една от експедииците, чиято главна задача била да изследва природата в резервата, си вдигнала лагер близо до това чудо на природата. Пътят им тръгнал от гейзерите на Узон. Учените прекарали няколко години близо до смъртоносната долина, която се намира само на 300 метра.

Според официалните източници, една от експедициите документирала съществуването ѝ чак през 1975 година. Открита е от горския служител Каляев и вулканолога Леонов. Още от първия ден това откритие се оказало много важно за историята на резервата.

През следващите 8 години в Долината на смъртта били изпратени безброй експедиции с водещи експерти от цялата страна. Вулканолозите събрали много проби и анализи. Те достигнали до много заключения и резултати. По това време те се опитвали да открият съставките на газа (мофетил), който „господствал“ в долината.

Били намерени огромен брой мъртви животни и птици в района. Благодарение на изследванията си, учените открили кога точно са умрели те.

Всичко започва с топенето на снеговете през пролетта. С първите слънчеви лъчи малките животни като гризачи и зайци започват да пристигат в Долината на смъртта, търсейки храна. Те, обаче, не могат да издържат на отровния газ.

След това от планините в долината слизат по-големи животни, за да ядат труповете на умрелите преди това.

С годините учените са открили останките на много обитатели: рисове, лисици, лакомци, врани, орли и мечки. Никой от тях, независимо от размера си, не могъл да оцелее в тези условия.

През първите 8 години на експедицията са били събрани трупове от над 200 животински вида. В началото един от учените за малко да стане жертва на долината, тъй като работел без маска. На всичкото отгоре той се навел над цепнатината и поел огромна доза газови изпарения, които причинили дихателна недостатъчност.

В наши дни подходът към изсвледването на долината е по-сериозен. Близо до нея за постоянно живеят групи учени и доброволци, които променят хранителната верига в долината. Те просто отнасят труповете на мъртвите животни на хищниците, за да не остават на опасната територия. Така са спасени много животи.

На картите Долината на смъртта на полуостров Камчатка се намире в горната част на река Гейзерная в края на вулкана Кикпинич. Тя не заема голяма площ – простира се на 2 км дължина и 500 метра широчина.

Какво причиниява смъртта на всички живи твари, стъпили в долината? Отговорът е в особения състав на газа, който се освобождава от пукнатините в земята. В него има достатъчно смъртоносни компоненти: водороден сулфид, въглероден дисулфид и въглероден двуокис.

Еднократно поета „доза“ от газа не е достатъчна да убие животно, но ако то се задържи там достатъчно дълго, се обрича на сигурна смърт.

Натрупванията от сяра са видими навсякъде – по речното корито, по скалите и бреговете.

По време на изследванията учените се оплаквали от симптоми като замаяност, главоболие, отпадналост и гадене. На една експедиция починало кучето на учен, който го бил взел със себе си в Долината на смъртта.

Освен това трябва да се посочи, че опасната зона се намира в падина, което допълнително помага за натрупването на газовете и за силното им въздействие върху живите същества. Особено опасно е да сте там, когато времето е спокойно, когато отровните вещества се натрупват и концентрират.

Учените все още нямат отговор за някои от фактите, свързани със смъртността на това място. Времето, за което отровните газове стигат до земната повърхност е доста дълъг, затова възниква въпросът – защо големите животни като мечки и рисове просто не бягат от там при първите признаци, че нещо не е наред.

По тези места има и газ, съдържащ цианид, който убива всичко живо, включително и микробите, отговарящи за разлагането на мъртви животни. В Долината на смъртта, обаче, са открити полуразложени трупове, което е напълно необяснимо.

Мистерията на Долината на смъртта все още не е разкрита от учените от цял свят, които са я изследвали. Тя е опасна, смъртоносна, жестока и необяснима.

Въпреки всичко това тази аномалия е изключително популярна сред туристите, пристигащи в резервата „Кроноцки“.

Анкета

За какво бъдеще на Пловдив трябва да работи новият кмет?