Следвайте ни

До Бавария и назад: Стара кола в Мюнхен - от 200 до 1000 евро

viber icon

Когато ти се иска да попътуваш, но не само за разходка и развлечение, а например да си купиш автомобил втора употреба изгодно, стегни багажа и тръгвай за една от най-красивите провинции на Германия - Бавария. Не само защото в столицата   Мюнхен се слави с централата на БМВ и най-добрата бира, но и заради неописуемите природни красоти на Алпите. Това препоръчват българи, които често пътуват по работа, бизнес или екскурзия до Бавария. Тръгнеш ли за автомобил, ще се върнеш с кола по джоба.

В градчетата и селата около Мюнхен собствениците поставят директно табели на автомобилите, които не ползват и свалят номерата - знак, че се продават. Най-масовите коли на този импровизиран пазар вървят между 200 до 1000 евро. Повечето са над десетгодишни. За по-нова е най-добре да се направи връзка с търговец, проучил пазара, или с живеещите там българи.

“Тук всеки ден минават емигранти - албанци, румънци, сърби, руснаци, българи, които търсят евтини коли за техни близки или търговия. Ако автомобилът е запазен и евтин, за техните стандарти се купува за седмица”, разказва 50-годишният Ханс, който живее в село до Мюнхен. Продава за 200 евро ауди, което е в движение. Показва малкия и големия талон на колата. Прехвърлянето става на място между собственика и купувача. Договорът се представя после пред  регистрационната служба в най-близкия град, която не е структура на полицията. Обслужването е бързо, но работят само до обед. Процедурата по подаването на документи, вземането на временни регистрационни табели, плащането на такси в митницата и данъчните, отнема не повече от два часа. Гишетата са поне десет. Ако не знаеш немски, изпращат служител с английски.   

Иначе, ако решите да пътувате за новата кола към Германия с автобус, си е атракция. Рейсовете се пълнят до дупка на автогарата в София. По принцип половината от местата са заети от мургави сънародници, които с децата си отиват на гурбет по линията Мюнхен-Хамбург-Дюселдорф. Багажникът е претъпкан догоре с куфари и чанти, пълни с дрехи,  завивки, възглавници, одеяла и консерви. Заради дългия път - почти 2000 км, неволно научаваш историите на хора, които напускат България. Те са почти едни и същи - живот в мизерия и безпаричие, дългове към банки, разбити семейства.   

С рейс е по-евтино, но намирисва на чорапи

Когато стигнахме сръбската граница, бяхме свалени от рейса с багажите на трасето за пълна проверка. Оглеждаха дори бурканите с лютеница. Двама албанци бяха свалени на границата с Унгария. На изхода за Австрия се разделихме с още трима спътниците. Разбрахме, че били съмнителни, защото не носили багаж. Идваше нощта. Уморих се, помислих, че ще мога да подремна, разказва 35-годишен мъж от Пловдив, който бил тръгнал да си докара автомобил от Мюнхен.

Шумоленето на сандвичи, пиенето на безалкохолни и хъркането на пасажерите не го смутило. Но посред нощ в автобуса се понесла смрад. Хората се размърдали. Водачът засилил климатика, не помогнало. Възрастни съпрузи, които отивали на гости при внуците  във Виена, поискали почивка. Оплакали се на шофьора, който спрял на бензиностанция.

“Моля ви всички да си нахлузят обувките, вонята не се търпи”, обявил по микрофона водачът. “Наведоха се изведнъж почти всички, децата млъкнаха. Чу се шумолене. Хората си обуха маратонките и мокасините. Продължихме, миризмата бе в по-лек вариант”, допълва 35-годишният мъж.

Твърди, че ако му се наложи втори път да ходи до Мюнхен, ще предпочете самолет. Билетите за автобусите са 240 лева отиване и връщане, а някои фирми предлагат шестото пътуване безплатно като бонус. Цената на авиобилетите, ако си запазиш места няколко месеца по-рано, излиза около 350 лева. Изгодно е споделеното пътуване, защото четирима пътници си разделят бензина. Организират се във Фейсбук, но пък някои не го предпочитат, защото не познават останалите в колата.

“Моята спирка беше Залцбург, отивах до град на 50 км от Мюнхен. Чакаше ме собственикът на автомобила, с който ме свърза мой приятел емигрант”, разказва пловдивчанинът. От Залцбург до границата с Германия е около 3-4 километра, дори не се разбира кога преминаваш. Който обаче е стъпил в Бавария, попада в приказен свят. Селата са сгушени под Алпите, чистота е абсолютна. Къщите са накацали по върховете, а до всяка води асфалтиран път. Там можеш да си наемеш квартира в пансион за 10-15 евро на вечер. Хазяйката приготвя закуска с вкусни вурстчета. В близкия ресторант на обед предлагат немска кухня, баварски крем, бира. Немците са почитатели и на хубавото вино. Може и да си приготвиш храна в пансиона. Цените на продуктите в хипермаркетите са почти или по-ниски от нашите.  

Навсякъде искат винетка

“Пропътувах 2000 км от Германия, през Австрия, Унгария и Румъния. Пътищата са чудесни, дупки не срещнах почти до Калафат”, казва мъжът. Впечатлил се най-вече от автомагистралите край Будапеща. “Моят съвет е да се минава в по-късните часове през Виена, за да се избегнат задръстванията. Спестяват се километри и ако се избере маршрут през граничния пункт Ченат в Румъния. На границата с Унгария може да се наеме евтин хотел за нощувка”, казва пловдивчанинът. Във всяка държава се купуват винетки. Спазването на ограниченията за скорост е задължително, по магистралите има видеонаблюдение. По пътя към родината често се разминавал с българи, които превозвали по поръчка по един-два автомобила на платформа.

“Е, така е по-лесно да ти докарат колата, но пък преживяването до Бавария и обратно си струваше”, категоричен е пловдивчанинът.

Ще отиде пак в Мюнхен, но с приятели./Марица.бг

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай