Децата - нешлифованите диаманти на Замбия

Замбия e мозайка от местообитания. В причудливите й пейзажи антилопи кръстосват тревистите равнини. Изумителни диви животни, сред които лъвове и леопарди, обитават усойните гори, а националните й паркове са пълни с едър дивеч. Реките й гъмж​ат от крокодили и хипопотами - неслучайно наричат Замбия едно от съкровищата на Африка.  

Пътешественикът Светлин Иванов-Лаубер обаче открива красотата й в… децата! И предпочита да погледне на света през очите им.

Очите на децата на Замбия! 

„Замбия. Там слънцето е ниско. БЛИЗКО! Сякаш се търкаля в прахта - крайпътната, топлата. И жарката му светлина е теракотенокеремидена. И сенките са не черни, а виненочервени. И слънцето е Бог. И Бог е слънце. Близо. С неумолима власт над всичко“, така започва своя вълнуващ разказ Светлин Иванов-Лаубер. 

Тук, в далечна Африка, българинът ще открие, че Пикасо е бил прав, казвайки: „Всяко дете е артист, проблемът е да остане артист и като порасне“. Светлин знае това! Защото самият той е онова дете артист, което разгръща своя талант, за да изследва света. И всеки ден открива чудото и магията в него. 

Този път българинът иска да ни разкаже за света през очите на нешлифованите диаманти ​- децата. „Светът е уловен в дланите на смеещи се деца. Децата на Замбия ​- красиви тъмнокожи ангели, ликуващи в прахта. Танцуващи с близкото слънце. А то ​- слънцето ​- се усмихва в тъмните им като на газели очи. И НЕ парите, и не имането, и не бъдещето ca Бог. А този слънчев миг. Този, само ТОЗИ неоценим момент. Лъчът топло злато, проблясващ през парченцето стъкло в прахта до нозете ти. Скъпоценното СЕГА. Единственото. Парченцето слънце, търкалящо се по земята и НЕстъпкано от твоите подметки. Hаглед дребно, наглед за теб може би бедняшко. А истинско. Щастието. Моето. Прегръщах го. И в обятията ми бяха децата на Замбия ​- ненагледни Божи вестители. Бедни, а имащи всичко. Прашни, а сияещи. Нехаещи за онова, което нямат. И заради това по-богати от теб и мен“, продължава да разказва пътешественикът.   

Да, вероятно Светлин, който умело владее тънкостите на перото, всъщност е разбрал, че не е важно да учим децата да са богати. Важно е да ги научим да бъдат щастливи ​- така, когато пораснат, те ще знаят стойността на нещата, а не само цената им. И така - Светлин бавно разплита изящната композиция на своята приказка, наречена Замбия.   

„Тъмнокожо 7-годишно момченце ме приближава. Остава близо през цялото време. Личицето му е сериозно, но цялата му душа се усмихва. И в това лице виждам всичко най-красиво, което изобщо някога бих открил. Моето дете! Детето, което ми е отредено да нямам. Одухотворено. Нежно. Heпрекършено. B кехлибарената светлина на едно така близко слънце. И душата ми се превръща в прегръдка. Дълга като живот. Последна като причастие. Всевечна мелодия. Само че те ​- това дете и това слънце ​- те не са сувенири, които да взема със себе си и c които да стоплям зими, мъгли и неудовлетворености. Някъде. Те са ТАЗИ мелодия на ТОВА място, тази пулсация на сърцето ми, тази молитва. А в къщичките от тръстика, палмови листа и дървени стволове - там все така толкова обич, традиции и предания тихо къкрят в огнището. И времето е сякаш спряла колесница от слънчева светлина. И... съм приет. Прегърнат. И съм един от тях. Въпреки кожата си от слонова кост. Въпреки чуждестранната си усмивка. Въпреки бариерите в самия мен. Въпреки това, че там съм до болка транзитен. Протегнах ръце... и в тях се сгушиха ангели с очи на газели. Доверчиви. Имащи само ДНЕС. И светът ми изведнъж имаше смисъл. И най-после забелязах БОГ, проблясващ като парченце слънце в прахта“, завършва своя магичен разказ Светлин.

Знаете ли, че:

Въпреки че Замбия е президентска република, през 2000-те години над 280 вождове са ръководили племената на нейна територия. Днес президентът на страната е едновременно и държавен глава, и министър-председател в условията на една многопартийна система. В момента населението на страната наброява 13 милиона души, но до 2050 г. се очаква то да достигне 40 милиона.

Огромен горист район на границата между Замбия и Демократична република Конго притежава един от най-големите залежи на ценни метали в света ​- мед за жици и кабели и кобалт за зареждаеми батерии. Новият президент на Замбия Хакаинде Хичилема полага огромни усилия, за да привлече инвеститори към региона - той иска да утрои добива на мед през следващото десетилетие. Тази амбициозна цел обаче изисква инвестиции за близо 30 млрд. долара, изчисляват анализатори. 

Днес Замбия е сред 50-те най-евтини страни за живеене, сочи проучване на National Geographic. Според него индексът на покупателната способност в страната е с 10.07% по-нисък, наемите са със 78.06% по-евтини, хранителните стоки ​- с 66.17%, а потребителските цени - с 55.27%. Въпреки цифрите Замбия е една от най-стабилните страни в Африка. Тя се намира в южната централна част на континента и няма излаз на море.