46

Чудесата на Източните Родопи: Курбан до Градушката църква гони бедствията

Само жени могат да участват в ритуала около светилището с вековния дъб

Автор: Оля Ал-Ахмед  

Продължавам да пътувам из Източните Родопи и буквално преоткривам България. Усещането да се докоснеш лично до някое древно светилище е невероятно. А в тази част на планината това се случва често! Едно от тези чудодейни места е Градушката църква. Намира се в едноименната местност, североизточно от село Брястово, което е на територията на община Минерални бани.

Пред погледа ни на един хълм се извисява странна скална площадка, насред която стърчи вековен дъб, наричан от местните „дъбичката“. Около него са натрупани дребни и едри необработени камъни, оформящи висок кръг, с диаметър 2.5 метра и височина метър. Кръгът е отворен от запад, като по някои от камъните личат следи от човешка ръка. При своеобразния вход на съоръжението е опрян куполовиден капак, вероятно принадлежал към градеж на долмен. Каменният кръг се поддържа от местното население на село Брястово, които изключително тачат и милеят за своето светилище, за което твърдят, че ги пази от градушки, наводнения, земетръси и други природни бедствия.

Ежегодно, в първия четвъртък след Спасовден, местните хора идват до мястото, за да се черкуват,

за да не ги бие градушка. По спомени на най-възрастните, дори преди 1989 година, на това място в този ден винаги са се събирали жителите на Брястово, Сусам, Спахиево, че и дори на по-далечни села за курбан, който предварително бил осветяван в църквата на Брястово. Местните хора наричат своеобразния патрон, или закрилник, на мястото Градуш, към който отправят молитви и щедри дарове, за да го умилостивят. Дори при социализма никой не е успял да спре магическите молитви в този ден. Свидетели на обредния ритуал твърдят, че след женските молби към светеца дъжд наистина има още същия ден. По данни на краеведката Яна Манолова в годините след 2000 година курбанът събирал все по-малко хора, но най-ревностните християнки от Брястово задължително организирали обредните дейности всяка година. Една от местните жителки на Брястово - Ташина Райкова, споделя пред Манолова, че на това място по разкази на вече покойната й майка се е чествало Успение на Пресвета Богородица.  Местните хора знаели,  че

в православния календар не съществува ден на Свети Градуш, както и че няма такъв канонизиран светец,

но те продължавали древната  традиция, която прадедите им са предали и практикували от незапомнени времена.

Специфичното и уникалното е, че в  ритуала участват само жени. Действието става на открито, а освен, че не в църква, не присъства и свещеник. Една от жените, държейки икона, застава в центъра на каменния кръг, до дъбовото дърво. Пред него се полагат цветя, поставя се осветена свещ и се поръсва със светена вода. Накрая се разстилат месали и бохчи, върху които се поставят даровете, донесени от местните жители - най-често домашно омесени пити. Мястото се кади с тамян, всеки от участниците запалва свещ, която поставя върху обредните хлябове, след което се прочита молитва за тих, спокоен и плодоносен дъжд, който да не вреди, а да бъде полезен за реколтата. След прочитането на молитвата присъстващите се черпят с донесените ястия за дар и оставят порции от тях до дъба.

Задължително на дъба се оставят домашно омесените пити

Въпреки че обредът е приел някои елементи от християнската обредност, той остава далеч от каноните. Странният ритуал продължава да се изпълнява и почита силно от жителите на селото. Не се пропуска никога и всички  с нетърпение очакват този ден и се подготвят предварително с радост и вяра. Ритуалът е бил прекъсван досега само за една-единствена година и тогава регионът около Минерални бани е бил сполетян от силни градушки и безводие, твърдят местните. През 2020 г. на мястото до Градушката църква е положен кръст, а местните хора казват, че който отиде там, трябва да постави камък върху градежа.

Руини напомнят за древна тракийска крепост

Много близо до Градушката църква има и друга атракция за туристите. Става въпрос за останките от внушителна древнотракийска крепост. Тя се намира в местността Голямото градище, на 1,6 км от църквата, в махала Горно Брястово, на връха на рид с надморска височина 555,4 метра. Крепостта е изградена върху самостоятелно, скалисто възвишение със стръмни, на места и отвесни скални склонове от всички страни. На върха на възвишението са запазени останките на крепостните стени.

До тях се стига по новоизградена екопътека. Заслугата древната крепост да стане популярна е на археолога Димитър Цончев, който през лятото на 1937 година посещава и описва руините, съпроводен от местния учител Иван Попов от Горно Брястово.

Най-запазени са стените на цитаделата, които са с дебелина от 2.2 до 2.8 метра, изградени от ломени камъни, без спойка. По протежението на стената се забелязват останките на крепостни кули. Във вътрешността й са запазени зидовете на сгради. Ограденото цялостно пространство на обекта има площ около 5,5 декара. От центъра към периферията на крепостта се наблюдават два пояса крепостни стени. По северните, най-достъпни склонове на височината са били изградени още 4 почти успоредни стени, отстоящи от 30 до 50 метра една от друга, сега запазени на височина от един до три метра. Те са градени от големи необработени камъни, някой широки около 1.5-2 метра.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Жител на Брястово

Жител на Брястово

20.02.2022 | 22:43

"Гращишка църква", а не Градушка. Името идва от местността, на която се намира "Градище"!

Отговори
1 0

Анкета

Коя дата е най-подходяща за национален празник на България?