Следвайте ни

Чешмата в Крепостта на дракона е като на Небет тепе

Екипа ни в Бафей ръководеше проф. Сечкин, който реставрира Джумаята, казват братя Иванови

viber icon

Братята археолози Румен и Росен Иванови бяха поканени да участват в най-мащабното археологическо проучване в съседна Турция. Това лято те бяха част от екипа на проф. Селчук Сечкин от университета „Мимар Синан”, който проучва крепостта Драгон (Крепостта на дракона). Там навремето се е провела прочутата битка при Бафей, която се оказва ключова в хода на Византийско-османските войни.

След като се завърнаха в Пловдив, братята Румен и Росен разказаха за вълнуващото си пътуване назад във времето. Както и за наши имигранти от Северна България, заселили се в село Субаши.


Крепостта Драгон, където провеждахме разкопките, е позната още като Крепостта на дракона, казва археологът Румен Иванов. Масивното съоръжение е вдигнато навремето от основателя на династията на Комнините - византийския император Алексий I Комнин. Това е бащата на Ана Комнина, която също споменава за нея в една от хрониките си. Строят крепостта на дракона по време на Първия кръстноносен поход от 1095 г. Тя заема площ от близо 36 дка и е много добре запазена и до днес, разказват пловдивските археолози.

Алексий I Комнин е византийски император от 1081 г. до смъртта си през 1118 г. Приписват му сериозни заслуги за възстановяването на Византийската империя във време на сериозни външнополитически заплахи. Ала новият император е опитен, упорит и енергичен пълководец. Принуден е да води непрестанни войни. По негово време Балканите са обхванати от пламъци, от една страна са въстанията на еретиците - богомили и павликяни, които използват народното недоволство от тежкото положение в страната. Бунтовете в Тракия са потушени, но следва ново нападение на печенегите от север. За Византия има още една заплаха по това време и тя идва от Мала Азия, където в териториите влизат селджукските тюрки. Византийската армия няма достатъчно сили, за да започне контранастъпление на изток и тогава Алексий I Комнин търси помощ сред европейските държави. Папата откликва на призива му да организира поход на християните срещу тюркските мюсюлмани и така започва Първият кръстоносен поход през 1095 г. Именно в тези смутни времена е построена и крепостта Драгон.

След време крепостта е превзета от османските турци, по време на прочутата битка при Бафей на 27 юли 1302 г. Тази победа на османците е решаваща в хода на т.нар. Византийско-османски войни. Тя води до превземането на Константинопол от Мехмед Завоевателя през 1453 година и до окончателното унищожаване на Византийската империя.

Въпреки метежите днес крепостта Драгон е с добре запазени крепостни стени, разказват Румен и Росен Иванови. Тя се намира на брега на Мраморно море, точно срещу Константинопол. Заради важността в историята на днешна Турция местните управници решават да финансират нови археологически разкопки на обекта. Идеята е да се разкрие цялата крепост. Ръководител на екипа, провеждащ разкопките, е проф. Селчук Сечкин от университета „Мимар Синан”. Г-н Сечкин е познато име и под тепетата, където преди време работи по реставрацията на Джумая джамия. За мащабната акция в Турция той привлича най-добрите специалисти-археолози от цялата страна. Покана за експедицията получават и нашите археолози Румен и Росен Иванови.

Те споделят, че когато разчиствали крепостта от дървета, от екипа откриват водохранилище. „То прилича досущ на водохранилището на Небет тепе, с подобни колони и арки. В турската крепост е по-добре запазено от нашето. Затова вероятно ще му направят по-добра възстановка”, предполагат нашите археолози. Но за тях било интересно да направят паралела между двете водохранилища. „И двете са построени по едно и също време, в края на XII век. Вижда се, че отпред е имало чешма. Чешма има и горе на Небет тепе. Освен това и на двете места водохранилищата са в близост до крепостната стена, която е защитавала укреплението от нападателите. Но най-съществената прилика е, че на крепостта Драгон има донжон и водохранилището е в приземния му етаж. Също както е при нас. Това само потвърждава нашата хипотеза, че на Небет тепе някога е имало донжон с водохранилище”, категорични са нашите археолози.

Субаши - селото, което приюти бежанците от Добруджа

Голямата изненада за братята археолози Румен и Росен била, че най-близкото село до крепостта Драгон, на източния бряг на Мраморно море, всъщност е заселено от преселници от Добруджа. Селцето е запазило византийското си име Субаши. Така го наричали още през XIII век, а в него е оцелял и стар византийски манастир.

През 1935 година много български турци се преселват в Турция заради т. нар. добруджански въпрос. Той е свързан с принадлежността на територията, населението и историческото наследство в Добруджа, и в частност в Северна Добруджа след Руско-турската война. В тези години Кемал Ататюрк, с държавни пари, финансира изграждането на няколко бежански села. Едно от въпросните селища е Субаши.

Днес младите наследници на бежанците трудно общуват на родния си език. Затова местните решават да направят свой български Етнографски музей, който да съхрани за в бъдеще българския бит. В музея те събират снимки на първите преселници в селото, с типичните им носии - дрехи и забрадки, с предметите от бита и кухнята, които им напомнят за родината.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Остана ли ви отпуск за ваканция през лятото?