Следвайте ни

Бай Митко Кинаджията: С магаре, пушка и куче носех филми в Родопите

viber icon

Зевзекът обикалял селата по поречието на река Арда и срещу 65 лева заплата им прожектирал „Козият рог“ и „Слонът, моя приятел“.

С магаре, пушка и куче, в дъжд, сняг и жега - така достигало киното в села от Арденското корито цели 13 години благодарение на бай Митко. 85-годишният родопчанин е известен като зевзек, но и като живата история на киното в родното му село - смолянското Могилица, и съседните села в коритото до изворите на река Арда, разказват "Приключения по Арда".

Близо до границата с Гърция селата били доста откъснати от света и новостите идвали със закъснение, още повече че било и гранична зона. Токът дошъл късно, киното - също. Преди да прокарат електричество, филмите пристигали в селата с джип и ги прожектирали, като транспортирали и агрегат, с който захранвали кинаджийската машина, но на малко места, разказва бай Митко Тодоров.

Той се запалил по бягащите по платното кадри още като хлапак. Заследил кинаджията с упорито искане и той да „дава“ кино по селата. И още в казармата взел с него да обикаля махали и баири. Като се уволнил, започнал работа в дърводелския цех в Могилица. Но искал да е свързан с киното, отишъл в управлението в Смолян и заявил желанието си това да му е професия. Трябвало да изкара курс за кинаджии и чакал да го извикат. След време разбрал, че от ТКЗС-то в селото са му скрили две писма, понеже искали да го задържат като дърводелец. Накрая обаче получил заветното писмо, завършил курсовете и след три години започнал да прожектира филми на съселяните си.

„Обикалях 8-9 села, бяха пълни с хора - Могилица, Буката, Киселчово, Черешово, Черешова река, Арда, Кошута, Исьовци, сега доста обезлюдени повечето. На път бях с българска машина „Славянка“, а стационарната работеше в салона в Могилица. Филмите идваха с рейса от София, по верига. Всяка вечер прожектирах в някое село. Имало е случки и мечки да срещна попътно, но имах и куче, и магаре, и пушка, ловджия съм и съм бил спокоен. На учениците съм прожектирал кино в Могилица, имаше тогава над 180 ученици, сега нямаме училище, закрито е“, казва бай Митко.

Спомня си, че три пъти пълнил салона в Могилица, който е с 250 места, за филмите „Козият рог“, „Слонът, моя приятел“ и „Бродягата“. „И правостоящи имаше тогава, големи хитове бяха тези филми. Голям празник беше да отидеш на кино. Вали, гърми, аз съм на път и хората ме чакат.

В Бориково старците, като гледаха киното, и ме питаха: "Сега тези хора, дето са на екрана, къде ще спят, толкова много няма да ги побере селото?!". Беше кеф да отидеш в някакво село и всички да дойдат на киното, сега си гледат филми вкъщи.

И демокрацията пръсна хората, младите нямат препитание, избягаха по други държави, старците вече не могат. Бяхме над 1000 души в Могилица, сега със зор сме 400 души. Бабите не могат да раждат, пък младите отказват“, казва с горчива усмивка бай Митко.

Той самият много обичал да гледа Георги Калоянчев и Георги Парцалев. „Имам и други, много любимци от актьорите по онова време, но вече паметта изневерява, много години минаха, откакто съм спрял с киното. Получавах като кинаджия 65 лв. заплата месечно и с нея и семейство съм хранил, и децата си отгледах, и всяко лято на море бях на базата в Бяла“, казва кинаджията.

Накрая на прожекционната му кариера вървял с още един служител по селата. След това той започва работа в рудниците. През 1976 г. спрях да „давам кино“, тъй като вече навсякъде имаше ток по селата и се прожектираше в салоните, казва бай Митко. Някогашните му камери още се пазят в читалището в Могилица.

„Сега гледам теле, шиле и баба“, смее се зевзекът. Със съпругата си Ана имат две деца. Едното е в Испания, другото - в Смолян, имат и три внучета и три правнучета. "Идват децата да ни видят, но не е като да си живеят с нас", казва кинаджията.

По-известен от него е тъстът му, който е най-възрастният столетник на региона. Бай Миладин е вече на 105 години и е в добро здраве. „Вика ми редовно: Господ ме е забравил, няма ме в списъците му. А аз му отвръщам: И твоя ред ще дойде“, разказва бай Митко репликите от част от своя си житейски филм.

Философията на столетника

Дядо Миладин живееше доскоро в къщата си в смолянското село Буката. До 100 години сам си косеше градината и гледаше две шилета. “Само с работа, много работа се стигат много години. Мързелив ли си, всичко вътре ти става лениво”, отсича старецът. Оплакването на днешните хора не го разбира, роден в гладни и трудни години, носил само плетени цървули, защото гумените били лукс, останал сирак на 7 години. И казва:“Докато е светло - работи, когато ти е тъжно - работи, когато си млад - работи, и когато си стар - работи. Спреш ли - и животът ти спира”.

Конаците на Агуш Ага с 221 прозореца

Село Могилица е разположено на около 30 км югозападно от Смолян, в близост до границата с Гърция, на горното течение на река Арда. Прочуто е с “Агушевите конаци”, които са най-известните архитектурни паметници в тази част на Родопите. Резиденцията е строена в периодите 1825-1842-1860-1872 г. от местния българомохамедански първенец Агуш Ага за него и синовете му. Комплексът се състои от две сгради, всяка с отделен двор и кладенец и заемал близо 4 декара с имота. Ансамбълът е с общ зид, подобно на средновековните феодални жилища, а в югоизточния ъгъл на зидовете има каменна кула, наподобяваща морски фар, тъй като по-малкият от синовете на Агуш Ага бил морски офицер. Сградата имала 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Местните си спомнят, че дядовците им отървавали казармата едно време, като работили по строежа на конаците. След като е върната на наследниците, резиденцията сега е етнографски музей.

 

 

 

Петя Гайдарова

Петя Гайдарова

Репортер-редактор - екип "Регион" Смолян

Петя Гайдарова е кореспондент на в. „Марица“ в Смолян. Завършила е "Български език, литература и история" в ПУ „П. Хилендарски“ и „История“ в Югозападен университет "Н. Рилски“. Има квалификация на BBC World Training Trust.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Какво първо да построи община Пловдив с парите от заема, който смята да тегли?