Подай сигнал

На лов за орхидеи в планината на Орфей

Туристически фотоуикенд разкрива красотата на родопските цветя

На път

от Илия Годев 2753 прегледа 0

Малко известно е, че в България има 68 вида диви орхидеи. Тези красиви цветя у нас не са с размерите на посестримите си от Америка и Азия. Значително по-дребни са и ако не ги забележите, нищо чудно да ги стъпчете, преминавайки през планински поляни по време на преходи. Но ако ги разпознавате или ви води посветен по темата човек, ще останете изумени от видовото разнообразие и изтънченото великолепие на цветовете, които се срещат в Родопите. Орхидеите от планината на Орфей цъфтят в периода май-юни и може да бъдат заснети с подходящ фотоапарат. Такъв е и фототурът, който Посетителският информационен център в Смилян организира тези почивни дни.

Ботаническите фототурове включват посещение на поляните над с. Мочуре в събота и преходи между селата Смилян и Чокманово в неделя.

СЪБОТА

В първия ден стигаме с джипове до село Мочуре. Пътят дотам, макар и тесен, е с ново асфалтово покритие. От уширението в горната част на селото поемаме пеша към местността Циганско градище, разположена на самата гранична линия. Затова предварително сме уведомили Гранична полиция и задължително носим със себе си документи за самоличност.

Очаква ни около 8 км преход през поляни и сенчести букови гори, по време на който ще опознаваме някои от орхидеите в Родопите. Малко след някогашната застава виждаме и първите красавици - ярко пурпурни зеленовени орхидеи. На височина достигат от 10 до 25 см. Срещат се в разновидности с различна наситеност на съцветието, а понякога и албиноси, при които цветовете са бели, а зеленото оребряване на двете странични венчелистчета на цвета е видимо. Цъфтят от май до края на юни.

След около 2 км стигаме до просторни поляни при билото вдясно от пътеката, над които се извисява наблюдателна кула от метал. Използвана е в миналото от граничарите - да бдят зорко да не би някой нашенец да премине отвъд Желязната завеса, т.е. в Гръцко. Запазена е и ремонтирана от Община Рудозем като атракция за туристите, отправили се към руините на тракийската крепост в местността Циганско градище. Разбира се, качваме се на вишката, за да се насладим на невероятната панорама и десетките нюанси на зелено на пролетната планина.

Нахранили очите си със зелено, слизаме и продължаваме към Градището, готови да различим всяко цветно петънце, криещо се в зеленината на поляните край нас. След около 30-минутен преход кривваме вдясно от пътеката, за да изкачим седловината, от която ще поемем към върха. Излизайки от гората, ахваме - поляната горе е осеяна с кремави и пурпурни цветове: тези на бъзовия коренодланник. Tiberous herbacerous, както е латинското наименование на този вид орхидеи, се среща в открити и полусенчести места с влажни почви - пасища, блата, горски поляни и покрити с мъх терени. Видът е един от най-рано цъфтящите в планината - от ранния април до средата на май. Попадаме на рядък хибриден екземпляр от вида с розови цветове, както и на албинос - с бели цветове.

За днес ботаническите ни задачи са изпълнени - мокри сме от залягането във влажната трева, за да намерим най-добрата позиция за фотографиране на находките. Изкачваме се по слънчевата просека - бивша гранична бразда - до останките от тракийската крепост. Гледката от ската в източния край на върха ни кара да занемеем. Похапваме от сухия пакет храна вместо обяд и след кратка почивка поемаме обратно към джиповете - нови 8 км. По пътя снимаме змийски език, или разговорно казано”пърчовка” - орхидея, известна с широкото си разпространение от Славянка до Странджа, а и други интересни видове - момкова сълза и родопска майка. Последното е балкански ендемит, паразитно растение, живеещо върху корените на различни дървесни видове - смърч, тополи, бук и пр.

Стигаме до джиповете и поемаме обратно към Смилян, където е базата ни. Уж сме гладни, но нетърпението ни да свалим кадрите и да ги прегледаме на лаптопите надделява.

НЕДЕЛЯ

В неделя ни очаква сравнително по-лек преход като дължина, но по силно пресечен терен - пътеката на орхидеите от Смилян към съседното село Чокманово. От Смилян поемаме по пътеката срещу течението на един от притоците на Арда - Речица. Едва изминали половин километър, и под нас се ширват тучни ливади по стръмния склон под пътеката. С източно изложение са и водачът ни сочи дребни розови съцветия, почти скрити в тревите. Името му тризъб салеп идва от характерната тризъба форма на венчелистчето, а съцветието му е от 30-50 цвята, концентрирани в горната част на цветоносното стъбло. Снимаме и продължаваме през букова гора, а под нас се чува ромоленето на Речица.

След около час преход достигаме до красив водопад, а малко след него се открива горска поляна. Вниманието ни е привлечено от нещо пурпурно в тревата. При вглеждане се оказва, че това е пърлена орхидея. Върхът на съцветието е тъмночервен към бордо, а разтворените цветове надолу са с керемидено горно венчелистче, долно, което е бяло, на червени пръски. Цъфти от април до юли. Разбира се, залягаме в тревата да снимаме.

Пътеката се изкачва през стеснен скалист участък, а долу реката е издълбала красиви каменни казани. Водачът ни посочва нежнолилави цветове над туфи месести листа в северния скат на дерето - силивряк, известен още като безсмъртниче и Орфеево цвете. С риск да се окъпем преждевременно, спускаме се надолу да го наснимаме. Продължаваме по пътеката и малко преди долната махала на Чокманово поемаме надясно през борова гора, зад която неочаквано се озоваваме на необятна поляна. Слънцето вече напича - почти обяд е. Което е добре - няма да се мокрим пак, като залегнем за снимки. А това се налага, защото виждаме изключително красива орхидея с нежнорозови цветове. Оказва се „маймунска орхидея” - формата на цветчетата напомня силует на маймуна, разперила крайници. Още я снимаме, когато водачът ни посочва друг вид - гимнадеа, или уханна орхидея. Тази действително ухае божествено - сигурно боговете са приготвяли своята „амброзия” именно от гимнадеи. Щрак-щрак-щрак. Снимаме и поляната в цялото великолепие от багри. За последно. Изкачваме се до манастира „Св. Атанас” край пътя от Чокманово до Смолян, където ни чакат колите.

Не ни се тръгва - отлагаме момента, като показваме един на друг заснетото на дисплеите на фотоапаратите. Но е ранен неделен следобед и ни чак път обратно до дома. Обещаваме си да се върнем юни, за да отидем в царството на родопския крем. А къде е то - ще ви разкажем тогава.

Коментари