Подай сигнал

На бала си Севдалин Божиков получил целувка по бузата

Лайфстайл

от Ангелина Димитрова 848 прегледа 0

На бала си Севдалин Божиков получил целувка по бузата

Севдалин Божиков, бивш зам.-министър на правосъдието, разказва:

24 май 1971 година. Завършвам Гимназия с преподаване на френски език „Ромен Ролан“ -гр. Стара Загора, предстои абитуриентският ми бал. Традиционното изпращане го няма, защото Пловдив е далеко, роднините са там, а приятелите-съученици са като мен - абитуриенти. Дошла е само мама, но не я допускам до мен – чака в двора на училището заедно с други родители.

Вълнения, вълнения, вълнения… Но не от предстоящата вечер, в която няма да съм с ученическата униформа и фуражка, а с първия в живота ми „цивилен“ костюм. Не и от това, че вече няма да се съобразявам с омразния ученически час и проверяващи, а от факта, че трябва да стигна от пансиона, в който живях 5 години до двора на гимназията… Трябва да измина километър и половина под жаркото следобедно слънце и пред погледа на старозагорската общественост, изпълнила улиците в празничния ден и това ужасно ме притеснява ! Кола ? Такси ? Екзотична рядкост в онзи период ! Мятам сакото на рамо, разхлабвам небрежно възела на вратовръзката и потеглям потънал в срам… Без изпращащи, без музика, без викове.

Стигам училищния двор и се прераждам. Тук всичко е до болка познато, всеки иска да ме поздрави, да пожелае „На добър час“, а момиче от долните класове плахо и срамежливо ме целува по бузата. Почервеняваме и двамата, но в суматохата това остава незабелязано.

Прощаване с учителите… Вървим в редица един след друг, опитваме се да изглеждаме „големи“, а очите ни пълни със сълзи, гласовете ни предателски треперят… Емоциите обхващат и преподавателите. Вълнуват се и се държат като нас – по детски. Закономерно ! Та ние сме първият випуск на гимназията, за голяма част от тях – ние сме първите им ученици. Под емблематичното броене: „Едно, две, три….дванадесет!“ и скандирания: „Сега вас, догодина нас!“ се отправяме към ресторанта. Вечеря, танци и…. в 2 ч след полунощ ни молят да напуснем заведението с думите: „Влязохте ученици, излизате свободни граждани!“.

48 години, а сякаш бе вчера ! На добър час, абитуриенти ! Bonne chance !