Подай сигнал

Мърквичка рисува шадравана на Махмуд II

Оригинален надпис-поема върху древна чешма разчетоха братята археолози Румен и Росен Иванови

Пловдив през годините

от Даниела Арнаудова 2850 прегледа 0

Над 20 бани, много чешми и шадравани имало в Пловдив между петнадесети и двадесети век, повече от които вече са съборени.

Един надпис, пазен до днес в експозицията на Историческия музей, е напът да разкрие неподозирани факти от това минало на Пловдив. Запазен в оригинал, навремето той красял фонтана пред Имарет джамия. Самият Мърквичка рисува въпросния фонтан в една от картините си - „Пазар в Пловдив” от 1885 година.

Текстът от надписа представлява кратка лирична поема, твърди археологът Румен Иванов. А неин автор е видният османски поет Айътаблъ Хасан Челеби ефенди, известен с псевдонима Айни. Именно Айни съчинил поемата, украсявала фонтана, строен по поръка на султан Махмуд II.


През 1885 година Мърквичка рисува една от най-колоритните си картини - „Пазар в Пловдив”. На нея се вижда голям шадраван. „Навремето той се намирал на площада, пред Имарет джамия. Старият мегдан днес може да се припознае в градинката зад Къщата с медальона на бул. „Шести септември”, уточни археологът. От шадравана отдавна няма и спомен. Как е изчезнал, не се знае, но надписът вероятно е бил изписан върху него. Днес оригиналът му се пази в Историческия музей в Пловдив.

В средата на XV век османците преустройват сериозно средновековния Филипопол - строят много джамии и странноприемници. През XVI-XVII век Пловдив, тогава Филибе, бил изпъстрен с манифактури и малки работилнички. В тях произвеждали боза, сладки, около 27 вида обувки, наричани пашмаци. Научили местните да се къпят в хамами (в града имало поне 20 такива). А пътниците отсядали в ханове, където гощавали и тях, и конете им, без пари, в случай че престоят им бил до три дни. Османците построили много чешми и шадравани във Филибе. И всеки път поставяли надпис, за да се знае кой и защо е положил основите на градежа, обясняват археолозите Румен и Росен Иванови. До момента са намерени 9 подобни надписа на чешми в Пловдив. Ала те са били много повече, уточняват братята. Вероятно такъв е случаят и с надписа в Историческия музей. По-любопитно обаче е изписаното върху него послание:

Махмуд хан пусна да тече тази животворна вода,
о, жадни устни.

Течението на водата направи щастлив всеки човек,
и ти пий вода!

Красивата дата изрече слугата му Айни, запомних я:

Тази чешма направи приятел всеки жаден,
и ти пий вода!

„Интересното в случая е, че на втория ред е закодирана дата, от която съдим кога е бил построен фонтанът - около 1832-33 г. Споменава се и името на роба на султана, написал поемата - Айни. Както е известно, това е бил псевдонимът на един от най-известните османски поети - Айътаблъ Хасан Челеби ефенди”, разказват изследователите. Айни бил роден в Анадола. Оттам се преселва в Истанбул и в далечната 1881 г. е назначен за главен поет в двора на султана, където преподава персийски и арабски език във Високата порта. Нашите археолози допускат, че султан Махмуд II, управлявал Османската империя по същото време, му е поръчал специално да напише поемата за шадравана във Филибе.

Махмуд II е 30-ият султан на Османската империя. Наричали го Реформатора и именно той променя войската, а през юни 1826 г. ликвидира еничарския корпус. Управлението му бележи стабилизиране на империята, която преди забраната на еничарите е отивала към разпад.

Във Филибе Махмуд II ремонтира Имарет джамия. И днес над входа е запазен голям надпис, който документира този факт. След ремонта, построява и шадравана на площада пред джамията. Надпис от фонтана в двора на Имарет джамия пък съобщава: „Махмуд II докарал вода, като зевзем (т.е. свещена) и превърнал Филибе в истински рай”. Вероятно тук се намеква за заслугите на османците във възстановяването на водоснабдяването на града.

Около 1000 години, след като римският акведукт вече не функционирал, разрушен в VI век, филибелии пренасяли вода от река Марица и от кладенци. Старите документи посочват, че Исмаил бей, беят на Марково, дава средства за възстановяването на акведукта на Коматевско шосе.

Единствен на Балканите: Фар на Чифте баня осветявал Марица

По времето на османците местните се научили да се къпят в хамами. В града имало поне 20 такива, но от тях са останали само три.

Най-старата била точно върху Римския стадион до Джумая джамия. При разкопки археолозите открили топлото помещение с хипокауст от XIV век. Досущ по подобие на римските бани, които османците копирали и като вътрешно устройство.

Голям хамам (баня) имало и в днешното арт кварталче на Пловдив „Капана”. Ала най-атрактивна била сегашната Чифте баня от XV-XVI век. Наричали я Чифте (двойка), защото имала мъжко и женско отделение, а на покрива се виждал голям фар. Той най-вероятно е регулирал движението по река Марица в мъгливо време и бил единственият подобен по нашите ширини - фар на покрива на стара баня.

В Хюнкяр хамам заседавал местният парламент

След Освобождението италианецът Пиетро Монтани идва в Пловдив, за да преустрои една от многото големи бани - Хюнкяр хамам. Първият главен архитект на Източна Румелия ръководи преустройството и проектира нейната декоративна украса.

След време Хюнкяр хамам (в превод Султанската баня, наричана и Царска баня) става временна заседателна зала на Областното събрание на Източна Румелия. В централното помещение имало места за 56 народни представители, специални трибуни за министрите и дипломатите. Балконът побирал 150 души зрители, а върху купола били изрисувани 4 фигури - Правосъдието, Мирът, Силата и Законът. Постройката пострадала сериозно от Чирпанското земетресение и през 1930 г. започнало разрушаването .

Коментари