Подай сигнал

Мълчанието на свинете скова Белозем

Католическото село изживява икономически бум, заплатите надхвърлят хиляда лева

Регион

от РУСЛАН ЙОРДАНОВ 1119 прегледа 0

„Не остана нито едно живо прасе. Готови сме да станем мюсюлманско село“, шегуват се през сълзи католиците в Белозем. Заради африканската чума по свинете под ножа минаха всички животни в задните дворове.

„Държавата трябва да знае, че направи голяма грешка, като ни задължи да заколим стоката“, дърпа от цигарата Георги. Той също е теглил ножа на стокилограмовото си прасе без време. Наложило му се е да си купи и нов фризер, в който да сложи месото.

Стопаните са започнали масово да купуват големи хладилници, а също и газ за горелките, с които пърлят свинските тленни останки. Никой не знае колко точно животни са оглеждали местните хора в задните си дворове, тъй като те не са подлежали на регистрация.

По същата причина никой не таи надежда, че може да получи обезщетение от държавата. Едва ли някой е посмял и да укрие хайванчетата. „Хората бяха уплашени от глобата от 1000 лв. Освен това всеки ден санитарни инспектори минават на проверки“, допълва Георги.

„Мълчанието на прасетата“ е централна тема в кафенетата и градинките на католическото село вече трета седмица. Въпреки че Белозем не е за оплакване. Селото с близо 4000 жители изживява икономически бум. Тук работи голямата рафинерия на „Инса Ойл“, германски завод за двигатели, белгийска шивашка фабрика.

Наблизо са и фабриките от „Тракия икономическа зона“, за които всеки ден пристигат хиляди работници от населени места, намиращи се на сто и повече километри. „В Белозем започнаха да си купуват къщи и да се заселват родопчани, най-много са от Смолянския край“, отбелязва Симеон. Заплатите вече надвишават хилядарка, а безработни не са останали.

Белозем е също така и столицата на оризовата индустрия. Оризищата са разположени върху площ от 5000 дка. Оризът от Тракийската низина е пословичен с високото си качество от векове и дори султанският двор в Цариград оттук е купувал ориз за гозбите на падишаха. И днес оризът е сред най-рентабилните селскостопански култури. Печалбата от него е двойно по-голяма от тази, която може да се изкара от житото и слънчогледа.

Белозем е известно надлъж и нашир като европейското село на белия щъркел. Тук гнездят 45 двойки, като двайсетина заедно с отрочетата си живеят на покрива на местното училище „Гео Милев“. В момента младите щъркели се учат да летят на полята и се готвят за дългия път на юг, който ще предприемат около 20 август. По най-груби сметки наоколо сега кръжат поне 180 щъркела.

Селото тръпне в очакване и на традиционния събор на 23 септември. Истинско стълпотворение се получава на родовата среща, за която се връщат и емигриралите в чужбина. Най-много белоземчани са отишли във Великобритания и САЩ.