Музиката и кулинарията губят Росини на днешния ден

В Италия има човек, за когото се говори повече, отколкото за Наполеон, пише Стендал за едва 20-годишния композитор

На днешния ден през 1867 г. светът губи прочутия композитор Джоакино Росини.
Той  е роден през 1792 г. в Пезаро. От ранно детство проявява своя талант, но понеже родителите му са членове на пътуваща оперна трупа, не може да учи системно музика. Сериозните му занимания започват на 12 г., когато семейството се преселва в Болоня. През 1810 г. Росини завършва лицей и написва първата си опера „Брачната полица“, представена с голям успех във Венеция. След година се утвърждава като талантлив композитор и през 1813 г., когато създава „Танкред“ и „Италианката в Алжир“, вече е най-популярният оперен творец. За този период Стендал отбелязва: „В Италия живее човек, за когото се говори повече, отколкото за Наполеон. Това е един композитор, който още няма 20 г.“.

През 1815 г. Росини се връща в Болоня, където Доменико Барбая, импресарио на неаполски театър, сключва с него договор, който прави композитора музикален директор на театрите „Сан Карло“ и „Дел Фондо“. Барбая изиграва голяма роля в кариерата на Росини. Той е пряко свързан със създаването на 10 от неговите опери. На следващата година е поставена операта му „Севилският бръснар“. Следват „Отело“ (1816), „Пепеляшка“ (1817), „Крадливата сврака“ (1817), „Мойсей в Египет“ (1818), „Мохамед Втори“ (1820). Стилът му е разпознаваем сред десетки други - с ясна, лесно запомняща се мелодична линия, много напевен. В оперните среди е известен като майстор на ансамблите с характерното „росиниево кресчендо“ - натрупване на звуци от добавянето на все повече инструменти, които повтарят мелодията и гласове в солистичните партии.
До 1822 г. Росини живее в Италия. След това в продължение на 2 г. посещава няколко европейски града, между които Виена и Лондон. В австрийската столица славата му е голяма и съперничи на Бетховен. От 1824 г. се установява в Париж и става директор на Италианския оперен театър. Преработва операта си „Мохамед Втори“, която поставя под името „Обсадата на Коринт“. След това прави втора редакция на „Мойсей“. През 1828 г. е поставена комичната му опера „Граф Ори“, а на следващата година написва и последната си музикално-сценична творба -„Вилхелм Тел“.

Той е само на 37 г., когато „замлъква“. Възможно е една от причините да е стремителното развитие на романтизма. Това направление е чуждо на Росини, наричащ себе си „последния от класиците“.
Освен гениален композитор, той е бил изискан кулинар, считал висшата кулинария и прекрасната музика за „две дървета от един корен“. Министри, посланици и аристократи мечтаели да попаднат на разкошните му приеми, където гостоприемният и остроумен домакин предлагал изискани блюда, съставени от самия него. Винарската изба на Росини била пълна с напитки: от бутилки с уникална мадейра до бяло вино от Йоханесбург, с което го снабдявал Метерних, и от марсала до портвайн от запасите на краля на Португалия, фанатичен поклонник на композитора.

Гастрономическата невъздържаност води до затлъстяване и болест на стомаха. Росини се възстановява в немски и френски курорти. Запазените писма оттам са пълни с описания на обеди, вечери и рецепти на дегустирани блюда и вина. Съществуват много рецепти за ястия, наречени на знаменития композитор.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?