Муравей Радев: Българинът забогатява, но още страда от старата си бедност

Проблемът с газа е в това, че имаме само една тръба

Муравей Радев е роден на 6 май 1947 г. в София. Завършва ВИНС-Варна, специалност „Икономика на промишлеността“. До 1989 г. заема редица икономически длъжности - началник планов отдел, главен счетоводител, помощник-ректор. От 1990 г. е член на СДС. Бил е председател на Българския демократичен форум. Избиран е за народен представител в 37-ото, 38-ото и 39-ото Народно събрание. В правителството на Иван Костов е министър на финансите (1997-2001 г.). През 2005 г. след поредното разцепление на СДС и основаването на ДСБ напуска активната политика.

 

-Господин Радев, свидетели сме на ново рязко поскъпване на цената на природния газ с 14%. През юли цената скочи с 11%. В началото на 2019 г. се очаква ново поскъпване - неизвестно още с колко. Докога?

-Едва ли някой може да каже докога. След като в края на 2017 г. цената на газа бе намалена, тази година сме свидетели на увеличението  след всяко тримесечие. С по 2-3% за първото и второто тримесечие и 11% и 14% съответно за третото и четвъртото тримесечие. Общо около 33%. От 343 лв. в края на м.г. до 456 лв. на 1000 куб. м в края на тази. За крайния потребител обаче увеличението е по-малко, защото таксите за пренос, разпределение и достъп остават непроменени и крайната цена сумарно става по-ниска. Сега цената на газа за "Газпром" се увеличава с 14%, за крайния потребител обаче увеличението ще бъде около 8%. В началото на следващата година обаче е възможно ново увеличение, особено ако не успеем да предоговорим цената по действащия договор с "Газпром". Такава възможност ни се предостави с постигнатото през май споразумение между Европейския съюз и Газпром и подписания тези дни анекс към договора за доставка на газ между "Булгаргаз" и "Газпром" за възможно следващо предоговаряне.

За увеличението на цената има две основни причини. Едната е значителното нарастване на цената на суровия петрол на световните пазари. Спомняме си, че доскоро барел петрол сорт Брент струваше под $40, сега е над 80 долара. Повече от два пъти увеличение. Другата причина е, че имаме една тръба за доставка и един доставчик - руския "Газпром", при това с лош договор. В него цената на газа не се определя на пазарен принцип в съответствие с действащите международни цени, а в зависимост от нарастването или намалението на цената на суровия петрол за период от 9 месеца, както и от курса на щатския долар към лева. Така че необходима е промяна на договора, от една страна, и увеличаванe на броя на доставчиците чрез нови тръби до Гърция и Турция - от друга, ако искаме нормално и пазарно ценообразуване.

-А как така цената на парното доскоро не се увеличаваше при нарастването на цената на газа, въпреки че топлофикациите работят с газ?

-Почти не се увеличаваше, защото доскоро съществуваше вредната практика цените на парното да се задържат, по социални и политически причини. А разликата до реалната му цена се поемаше от енергетиката, като това помпаше нейните загуби. Другият вариант е да се компенсира чрез увеличение на цената на еленергията, като по този начин цялото население плащаше социалното спокойствие на част от живущите в големите топлофицирани градове. Решението на регулатора КЕВР да скъса с тези практики е достойно за уважение. Социална политика трябва да се прави през бюджета, а не чрез контрол върху цените, което води до изкривяване на пазарните взаимоотношения в много посоки.

-Може това да е правилно икономически, но не и от гледна точка на българина, който поради увеличената цена на газа очаква значително поскъпване на почти всички стоки и особено на хранителните. И поредно си обедняване. Какво ще му отговорите на него?

-Какво да отговоря? Българинът е беден и поради тази причина е социално особено чувствителен. Не трябва да забравяме обаче, че последните няколко години имахме дефлация - т.е. цените в потребителската кошница намаляваха. Затова сега и най-малкото увеличение се усеща почти болезнено от хората. И се родиха два мита - единият за рязко повишаване на цените на стоките и услугите, и вторият - за силно обедняване на населението. И все в резултат на скъпата газ.

По първия мит: действително увеличение на някои цени ще има, но далеч не на всички, а само на онези стоки и услуги, произвеждани от потребители на газ. Това са преди всичко топлофикациите, домакинствата, ползващи директно газ, и производителите, използващи газ за гориво или суровина. Увеличението на тези стоки ще бъде до няколко процента, защото освен цената на газа другите компоненти - материали, труд и услуги, не променят стойността си и намаляват дела на увеличената газ в крайната цена. Няма причина цените на останалите стоки и услуги да нарастват освен спекулативно. Което лесно и автоматично се преодолява, ако съществува реална конкуренция. Колкото до хранителните стоки - поскъпване по вина на увеличената цена на газа е нереалистично, защото по думите на председателя на Комисията по стокови борси и тържища стоковият пазар на храните е много добре уреден и съществува жестока конкуренция, която потиска всеки опит за спекула. На стоковата борса най-добре се чувства пулсът на цените. През последните седем години е имало и по-големи скокове на цените на газа, достигала е 730 лв. при 450 лв. за 1000 куб. м газ сега. Но на борсата не е регистрирано някакво увеличение на цените по тази причина. Имало е увеличение на цени, но по други причини - лоша реколта, висок дял на по-нискокачествена продукция, повишени международни цени и др. В потвърждение на това са последните данни от стоковата борса, която тези дни регистрира спад на цените с 1.5%.

Вторият мит - за силно обедняване на населението, също е нереалистичен. Обедняване не е възможно към настоящия момент по една много проста причина. Нарастването на заплатите и на доходите като цяло значително изпреварва нарастването на цените. Заплатите нарастват с 10% в нестопанския и с 14% в стопанския сектор. А инфлацията в последните два месеца е 3.5%. И това е най-високата инфлация от няколко години. Всъщност българинът забогатява, а не обеднява. Но това изобщо не може да се почувства сред хората, защото стартовата база на доходите ни е много ниска.

-Може да сте прав, но митове или не, тревогата се засилва и някои политици вече предложиха спасителни пътища. БСП предложи намаление на ДДС на хляба на 5%. Земеделският министър предлага на големите търговски вериги да продават хляба без печалба, а министърът на отбраната - потребителска кошница от хранителни продукти с фиксиран процент на печалбата за търговците, не по-висок от процента на производителите. Ще помогнат ли тези предложения, или са поредният изблик на популизъм преди скорошните избори?

-Вероятно са популизъм. Но и да не са, те са ялови и неприложими. Дори и да са искрено загрижени и да искат да помогнат, авторите на тези предложения вероятно са забравили, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Да ги разгледаме подред.

БСП иска ДДС за хляба да се намали на 5%. Вредно и опасно предложение. Защото ако се приеме, след него следва натиск за сиренето, млякото, месото, детските храни… и т.н. Докато бюджетът се пробие и държавата се окаже в криза. Освен това няма никаква гаранция, че търговецът вместо да намали цената с тези 15%, няма да увеличи печалбата си с тях.

Земеделският министър Порожанов иска търговските вериги да продават хляба без печалба. Трогателно наивно предложение. Дори и някой търговец да приеме предложението и да свали 10-20 стотинки от крайната цена на хляба, какво му пречи тези стотинки да ги разхвърли в цените на стотиците други стоки, които продава. И така, без да забележим дори, пак да си платим същите пари, но по друг начин. Предложението на господин Порожанов е неприложимо по чисто икономически причини. За да се откаже от печалбата в цената на хляба, търговецът трябва да знае колко е тя. А тя е равна на цената минус себестойността и данъците. Само че фактическата себестойност става ясна едва в края на годината, когато се натрупат всички разходи, включително непреките. И когато стане известен размерът на дължимите годишни данъци. Така че сега търговецът дори да иска, не може да се откаже от печалбата на хляба, защото не знае колко е тя.

Да онагледим казаното с един пример. Търговецът купува хляб по 1 лев за килограм от производителя. Продава го за 1.30 лева. Тези 30 стотинки ли са печалбата му? Тях ли да намали продавачът? Не. Тук липсват разходите на търговеца. Разходите по поддръжката на огромните магазини, машини и съоръжения, по охрана и чистота, за електричество, вода, амбалаж, транспорт, брак и т.н. Също и заплати и осигуровки на персонала и т.н. Колко са те? Каква част от тези 30 стотинки са за тези разходи? Каква част от същите тези 30 стотинки ще покрият данъците, за да стигнем до чистата печалба. Никой не знае сега, защото едва в края на годината всичко това става известно. Затова казвам, че предложението на земеделския министър в този му вид е не само наивно, но и неприложимо.

Предложението на министъра на отбраната Каракачанов е още по-лошо. Той е за цяла група - тези от социалната кошница от хранителни стоки, печалбата да се фиксира. При това да не бъде по-висока от печалбата на производителя. И това предложение е също толкова неприложимо, защото нито печалбата на производителя, нито печалбата на търговеца е известна сега в реално време, видно от казаното по-горе за хляба. Освен това, дори да измислят някакви изкуствени проценти за таван на печалбите, в стопанската практика са известни десетки сравнително законни начини да се раздуят разходите и да се смачка печалбата до административно заложения размер. Подобно непазарно поведение на държавата само ще налее масло в огъня. Не е имало случай след такава намеса да не е станала беля.

Справка - правителството на БСП с премиер Жан Виденов, което с мотиви близки до сегашните през 1996 г. фиксира цените на половината стоки и услуги в страната. Една година по-късно държавата катастрофира. Вярно, имаше и много други причини за тази катастрофа, но и грубата ценова намеса имаше своя дан. Изобщо в една пазарна икономика всяко действие, което потиска реалната конкуренция, води в крайна сметка до дефицити и по-високи цени. Затова, ако държавните ни мъже искрено желаят да ограничат спекулативното нарастване на цените, вместо да се занимават с доказано вредни модели, трябва да насочат усилията и енергията си към премахване на всички пречки пред свободната конкуренция. Защото когато има жестока конкуренция, цените не мърдат - те заспиват.  

-Наскоро синдикатите и премиерът в присъствието на финансовия министър постигнаха съгласие за увеличение на тавана на пенсиите от 910 лв на 1200 лв., както и на максималния размер на осигурителния доход от 2600 лв. на 3000 лв. Договорено бе и двойно увеличение на помощите за енергийно бедните. Как ще коментирате тази щедрост?

-Увеличението с 290 лв. на тавана на пенсиите е положително действие. Справедливо е и ще способства за повишаване на заинтересоваността на работещите от продължителен трудов стаж и плащане на по-високи осигурителни вноски. Очаквам и втората стъпка - премахването на тавана въобще, което ще се случи вероятно когато пенсиите на всички започнат да се определят от натрупаните осигурителни вноски през целия трудов живот на бъдещите пенсионери.

Увеличението на максималния осигурителен доход обаче е твърде спорно. В диапазона от 2600 лв. до 3000 лв. ще попаднат много доходи, от които ще трябва да се заделят нови 33% осигурителни вноски, което е увеличение на осигурителната тежест както за работодателите, които плащат 60% от тези вноски, така и за работниците, които плащат останалите 40%. Тежестта пада върху бизнеса, който дори не бе попитан, но ще трябва да плати сметката, ако предложението бъде прието от парламента.

Удвояването на енергийните помощи за социално слабите е добра мярка, стига да се осигури точно и справедливо разпределяне на тези допълнителни 40 млн. лв. Така трябва да се прави - при нужда, подпомагане през бюджета, а не чрез потискане на цените и изкривяване на пазара. 

-На кръгла маса в Бояна президентът Радев постави тревожно въпроса за огромната разлика между най-високите и най-ниските доходи в България и за вредните последици от тази аномалия. Също така той се обяви за прозрачно изхарчване на натрупания бюджетен излишък от над 2.6 млрд. лв. след обществен дебат и санкция на парламента. Вашето становище?

-Действително разликата между ниски и високи доходи в България е значително по-голяма от средноевропейската. Това е тежък проблем, който не може да се реши нито лесно, нито бързо. Президентът правилно е насочил вниманието си към този проблем и вредата от него. Аз обаче бих желал освен констатации да видя и анализ на причините за това явление и най-вече да се посочат пътищата за тяхното премахване. Причини много, но според мен една от най-важните е ниското образование и слабата квалификация на голяма част от работещите.

Ако погледнем характеристиката на хората в диапазона на най-ниските доходи, ще установим, че те по правило са с ниско или никакво образование и квалификация. Те не знаят и не могат да вършат друго освен обща или нискоквалифицирана работа. Но за такава работа и възнаграждението е ниско. Освен това изглежда, че тези хора и не желаят или не могат да повишат квалификацията си, защото икономиката изпитва глад за средно и по-високо квалифицирани кадри, на които заплащането е по-високо, а тези с ниските доходи си стоят в своята ниша. С подрастващото поколение нещата стоят още по-зле.

Немалка част от него не се интересува от работа, професия, кариера. Достатъчно е да отмъкне някой лев от родителите си за кафе и бира и не разбира, че това е пътят, който неизбежно води до контингента на ниско доходните. Положението е много тревожно, затова са необходими спешни мерки. Мисля, че те трябва да започнат с възпитанието. Първо в семейството родителите овреме да се погрижат за формиране на правилна ценностна система в децата си. После това да продължи в училището. На второ място, рязко трябва да се повиши качеството и нивото на образователната ни система. И на трето, да се създаде мрежа от центрове, звена, отделения и прочее институции за квалификация и преквалификация на работната сила, като финансирането може да се осигури както от държавата, така и от бизнеса. Добре ще е да се предоставят подходящи стимули на желаещите да получат или да повишат квалификацията си.

По втория въпрос за изхарчването на бюджетния излишък - разбира се, че трябва да се харчи прозрачно. И не само той, а всички публични средства, което е неизменно задължение и отговорност на управляващите. Относно обществения дебат за изхарчването на няколко милиарда лева - бих препоръчал, когато става дума за изхарчване на публични пари, да се подхожда по-внимателно. Защото може да се разпалят твърде нездравословни страсти с непредвидим край. А и резултатът от подобно допитване е предварително известен. Едва ли някой се съмнява, че хората ще поискат парите да се използват за увеличаване на заплати, пенсии, социални добавки. Само че този излишък е към 30.09.2018 г.  До края на годината остават още три месеца.

Самият излишък се формира от два източника. Единият е от по-високи данъчни приходи, а другият е от икономия към м. септември от неизвършени капиталови разходи. За 2018 г. в бюджета са планирани 6.5 милиарда лв. за капиталови разходи. За първото полугодие са изразходвани само 1.3 млрд. лв. Или за второто остават малко повече от 5 млрд. лв. Ами ако обектите, за които са предназначени тези пари, са в график и до края на годината трябва да се разплатят? Нали разбирате, че ако се усвоят тези средства изцяло, то от излишъка няма да остане нищо. Какво тогава да разпределяме от сега, че и да правим обществена дискусия за нероден Петко. И все пак струва ми се, че в края на годината някакъв излишък може да остане, разбира се, след като се изтрие плануваният дефицит. Добре е той да се харчи за еднократни разходи, а не за постоянни, които продължават и в следващите години, в които обаче може да няма излишък и да се наложи да се увеличава дефицитът, а оттам и държавният дълг.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?