Моно Петра: 12 мои скулптури отлитат за Луната

Предстои възход на Източна Европа, на Балканите ще емигрира цялата духовност на света, казва синът на Петър Манолов

Подготвяте  първата в историята на човечеството изложба на Луната. Първата стъпка на астронавта Нийл Армстронг ли ви провокира да направите следващата? 


Това, че стъпката на Нийл Армстронг изигра някаква роля за тази авантюра, е факт. Години наред рисувах цикъл стъпки, които излагах пред публика в подвижната ми галерия, докато стъпката на Нийл просто я съзерцавах. Тя не става за рисуване и ще си остане фотография за мен.  

Какво е основното послание на този необичаен артпроект?


През целия си живот на артист съм разрушавал вече създаденото от мен, като съм гонил крайността с хъс. Започнах с много бесен експресионизъм на младини, който беше немислимо да украси нечия стена дори в Западна Европа. Сега онова, което рисувах навремето, може да го видите в квартирата на всеки студент, както и в тузарските къщи с модерната архитектура. То пак си остава упадъчно изкуство, но някой някъде невидимо му постави цена. А що се отнася до темите за скулптурите, това са любовта, смъртта, жертвоприношението, колелото, компасът, изкуственият интелект, клоунът, скулптура на езика, андрогин, Айнщайн, татко и мама за финал. 


Отдавна мислех да направя изложба скулптури, но това да бъдат отлети от бронз не съм си и представял. Бронзът в момента е демоде, поне според мен. Всичко излято ми седи кичозно и сякаш от минало време, а това вече си е предизвикателство, но не към света, а към самия мене!


Да се извае смъртта от изстинал метал, не е като да се извае любовта. Реалната метална представа за любовта е свързана с нещо лъскаво при повечето от артистите, при мен ще видите друг поглед по темата. 


Актът да кача бронзови пластики на Луната ще бъде краят на една бронзова епоха в изкуството… Или ще е някакъв бронзов край в моята глава. Ще се постарая скулптурите да проговорят.


А осъществяването на проект от подобен мащаб е една огромна крачка за човечеството, на което изкуството не му е безразлично в ерата от тъпота, фалш и технологии, с които сме обградени. Ще имате възможност да наблюдавате кадри на живо от Луната по телевизията и на компютрите си.


Имали сте невероятно детство на едно от последните девствени кътчета по нашето Черноморие - Иракли. С какво ви заредиха онези трудни, но романтични години?  


Детството ми мина в къщичката на Иракли, слънцето сутрин влизаше първо през прозореца на моята стая, а Луната я посрещах всяка вечер с дочените детски панталони с едната презрамка на плажа и с чисто нови лачени обувки, които така и не остаряха. 


В ония години на Иракли нямаше никой и аз винаги се обличах добре, защото ако случайно някой се появеше, исках да изглеждам респектиращо, когато ме поздрави. Годините за вас може да са били трудни, но за мен не, аз се подготвях да пратя изложба на Луната.  


Какви са спомените ​ви от  гладната стачка на баща ​ви и  от изселването на семейството ви? 


Неприятни ацетонови спомени. Слава на Бога, той се пребори за ръкописите си, а поживя и в хубави времена години по-късно. За Париж няма да се разпростирам… Самолетният билет отиване-връщане за октомври е 145 лв. Така че непременно го посетете.


Имаше ли директни заплахи към ​вас от властите? 


Имаше, но въобще не ми се говори вече за това. Години по-късно, по време на демокрацията, чух гласа на жената, която сутрин рано искаше да ми реже главата, ако не напуснем страната. 


Къде?


На една опашка в магазин. Може и така да ми се е сторило, но е факт, че ми е останала някаква травма от оня период, която ме жегна.


Кой стих на баща ви продължавате да си повтаряте? 


 О, този стар като света народ

Пак мой ще е, дори да носи фес, 

Дори да носи фес, но като Левски!

Да има смелостта да дава правото за първи удар на врага.

И после да се случва да превързва тежките му рани.

И да старее този мой народ,

И да старее бавно със света!

С татко и мама имам неизброими спомени. Нито един, свързан с дисидентското му минало, не е приятен за мене. Всички ярки спомени са свързани с поезията му и веселбите около нея. Съжалявам единствено, че последните години от живота му губехме време в разговор за политика. Можели сме да си говорим за много по-интересни неща - например за бръмбарите рогачи, които са в изобилие около Иракли. 

Да очакваме ли в скоро време да издадете нещо негово?

Преди повече от шест месеца съм си стиснал ръката  с издатели, но не ми остава време да завърша илюстрациите към първото томче. Подсъзнателно усещам, че го качвам на Луната не само защото заслужава, а за да измия малко фасона, ако ме гледа отнякъде!


Трудно ли е за български творец да пробие на Запад?

Не съм излагал картини в известни галерии в Европа и по света. Участвал съм с мои творби на световни аукциони и съм правил изложби в едни от най-реномираните български галерии. Лъжата, че българските артисти сме превзели света, е истина за около четири-пет имена в българското изобразително изкуство. На мен тя не ми носи нито духовно, нито материално удоволствие. Финансирането на изкуствата в днешни времена се осъществява в по-голямата си част по разни европейски програми или кураторски проекти, които носят своя застоял дъх от уста с развалени зъби, все едно те финансира градският комитет на комунистическата партия… А що се отнася до това трудно ли е да си на световния пазар за изобразително изкуство, не знам! Вероятно става дума за късмет, но най-вече за огромен талант, какъвто всички ние, занимаващите се с арт, твърдим, че притежаваме. 


Защо избрахте да се върнете да живеете и творите в България?


Нашите ме върнаха, защото се уплашиха от скоростта, с която живеех в Париж. С времето смятам, че са имали право. Предстои възход в Източна Европа - както духовен, така и политически. Балканите ще експлодират като притегателна духовна сила. Тук ще емигрира цялата духовност на света, която има нужда да си даде почивка от паричната зависимост. Ще е 30-годишен ренесанс на духа, но ще е истински ренесанс, който ще погребе сегашните технологии. После нови инженери на базата на този духовен подем ще се възползват, за да изградят своята изкуствена, базирана на фалш нова технологична икономика, а ние ще останем със спомените за тия 30 духовни години и ще се гордеем с тях. 

Планирате ли скорошно артсъбитие в Пловдив?    


Пловдив ще получи специално събитие, много по-добро, или казано с фойерверк, много по-модерно от това, свързано с Луната. Градът ни се отскубва от една клика, която с манталитета си е прогонила много значими хора на изкуството и е приютила тежката духовна номенклатура и парвенющина. Манталитетът на пловдивчани ще се завърне в лоното на световната цивилизация и аз ще имам немалка заслуга за това. Доста таланти унищожи и прогони този град с безумната си художественотворческа посредственост през годините, но аз виждам неговото възраждане в произведенията на много от моите пловдивски колеги.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?