Момчетата, които върнаха портфейл: Имаме морални принципи

Колебаят се между кариера в силите на реда и учителската професия

Още преди да кандидатства в полицейската академия в Симеоново, дванайсетокласникът Денислав Аксиев покри критерия за морал. Това го уверили полицаите, на който абитуриентът от СУ „Св. Пасий Хилендарски” и връстникът му  от същото школо Кристиан Мендизов върнали намерен портфейл в нощта на Св. Валентин. Както „Марица” писа, в портмонето, освен пари в брой, е имало дебитни карти заедно с пинкодовете. От всяка момчетата са можели да изтеглят по неколкостотин лева.  

Имаме морални принципи, вдигат рамене двамата младежи, които ден по късно напредват по учебната програма в клас. Вечерта на 14 февруари, тъкмо смятали да се прибират, когато Денислав видял портфейла до гумата на колата си. Бил шокиран, понеже малко преди това с Кристиан обсъждали какъв бизнес биха могли да завъртят един ден. После сами си охладили страстите, че за това ще трябват пари.

Двамата тъкмо се чудели в полицията ли да отидат, или да звънят на 112, когато наблизо спрели патрулки за специализирана акция за подпийнили празнуващи. Момчетата отишли право при тях да върнат портфейла и поели към къщи, че на другата заран трябвало да са първа смяна на училище. Така и не се похвалили в школото, а ръководството разбрало за случката от медиите. Ще наградим момчетата, защото това е доблестна постъпка, категоричен е директорът на СУ „Св. Паисий Хилендарски” Илия Къртев. И тук са честни - не преписват, хвалят ги учителите. А тийнейджърите отвръщат, че е въпрос на чест.  

Заради тези свои убеждения Денислав е решил и след като се дипломира, да избере професия, която е достойна и е в служба на хората. Само се колебае дали да кандидатства в полицейската академия, във военния университет във Велико Търново, или пък да стане учител по география.

Като бивш футболист и настоящ футболен съдия, ще покрие норматива за 50 лицеви опори, набирания спринт и гладко бягане. А ходи и на фитнес. Хуманитарните дисциплини обаче също го влекат и в момента учи в паралелка, в която се набляга на български, английски и история.  Историята ми е интересна, но не точно както я учим в училище, казва Денислав. Според него в учебниците информацията е манипулирана.

Колкото до предизвикателството самият той да застане пред дъската и да преподава география, момчето обяснява: „Във всеки човек виждам скритите възможности. Те могат да се извадят и развият, ако се подходи правилно. Не може всички ученици в един клас да са гении, но учителят може да извади от всекиго от тях максимума. Аз мога да бъда този учител”. 

В професионалното си ориентиране обаче Денислав няма да заложи само на идеалистичната страна, слага на кантар и прагматичното.  Тогава учителството накланя везната в своя полза срещу рисковете в професията на полицая. Заплатата е приемлива, за да се гледа семейство, а и остава време за хобита.

Макар че е дете на разведени родители, Денислав е учен и от двамата да бъде самостоятелен и да постига всичко, разчитайки на себе си. Не се блазни от лукс и маркови дрехи. С работата като футболен съдия изкарва достатъчно, за да може да си позволи и такива неща. На абитуриентския бал обаче ще иде със своето пежо. Няма смисъл да се пръскат луди пари, за да се правим на каквито не сме, е простата философия на Денислав. ”Светът не се развива правилно. Хората изгубиха ценностите”, казва той. В евроатлантическата ориентация и толерантност вижда доза лицемерие, категорично е против узаконяване на трети пол и горещо „за” възпитаване на децата в семейните ценности.  

По тези въпроси и Кристиан е на същата позиция. Даже стига по-далеч - не одобрява България да влиза в Еврозоната и да въвежда еврото, защото отказът от българския лев ще е загуба на идентичност. Тийнейджърът се дразни, че връстниците му хулят родното и хвалят като по-добри други държави, които дори не са виждали.

„Нашите родители са обременени от прехода, в тях се таи разочарование, то вероятно се предава на децата и така става масова негативната нагласа”, има свое обяснение за това Кристиан. Самият той не би отишъл да учи или да работи в чужбина. Мога да съм истински щастлив тук, вярва абитуриентът. И него го тегли към учителската професия, но се вижда по-скоро да преподава история. „Винаги ме е привличала, но ме интересуват непоказаните неща, в учебниците е само половината истина”, обяснява момчето.

Алтернативата е да кандидатства във Висшето училище по сигурност и икономика, за което се е убедил, че има добра база, само дето таксите са височки за стандарта му. Минавало му е през ума и за реализация в армията, но очилата може да се окажат проблем.  

От малък Кристиан е много запален по електронните игри, даже от тях доста понаучил английски. Харесва ги не заради зрелището на екрана, а понеже се учи да гради стратегии. Колкото по-сложно е, толкова по-добре. Сюжетите на виртуалните битки го вдъхновили да рисува и да прави макети. Случвало се е по 3 дни да седи на бюрото, сглобявайки  военна машина. Във всички случаи в личен план и на професионалното си поприще Кристиан иска да бъде човек, който обича, търси, намира, помага.

Стъпвайки на своята история, с добро управление и по-малко лични интереси, Пловдив може да се развие в уникален град, казва Кристиан. Според него обаче не стигат творческият квартал „Капана” и подземният град от Римския стадион, а трябва да се развиват покрайнините. Нужно е градът да стане по-зелен и да бъдат чути хората с нови и идеи. Дванайсетокласникът сочи като много належащо да се реши проблемът с малцинствата, които да се научат да спазват общи правила. Но най-вече Пловдив има нужда от повече хора с гражданска позиция, смята Кристиан. 

Денислав пък признава икономическия подем, от който според него най-голямата полза е, че вече се търсят способни и подготвени хора. „Инфраструктурата се подобрява, улици се ремонтират. Бавно, но върви”, казва още той. Най-голямото предизвикателство пред града вижда в това как да поеме прииждащите хора от по-малките селища.

Момчетата призовават местната власт да направи така, че Пловдив да има поне един добър стадион. Може да се ползва за концерти, фестивали, мачове. А хората трябва да се опитат да са по-позитивни, малките неприятности да не им пречат. Няма да променят света, но ако подредят себе си, своето семейство, своята мечта, ще стане - всеки има нужда от радост и нежност, казват тийнейджърите.

С тайфата Денислав и Кристиан обичат да обикалят забележителности. В пещерата Магурата попаднали на човек, който ги изумил с разказа си за тайното послание в скалните рисунки вътре. Затова се върнали втори път. Момчетата с удоволствие разказват за красотата на Чудните мостове, а на Бузлуджа отишли да търсят подземия, но не случили. Търсим по-екстремни неща, не утъпканата пътека, казват приятелите. Често могат да бъдат видени с връстници на дискотека и на мачовете на любимия Ботев.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?