Модерното дарителство у нас се развива след Освобождението

Три вида структури извършвали филантропска дейност преди 1944 г.

През XIX век Пловдив е не само столица на Българското Възраждане. Тук действат и големите фигури на националноосвободителното движение. Именно богатите фамилии като Чалъковци дават колосални суми за храмове и училища, в които разцъфтява българският дух. Модерното дарителство у нас започва след Освобождението, когато в сила влизат и съответните закони.

В зависимост от начина на създаване и действие се разграничават три типа благотворителни структури. На първо място са даренията, получили статут на  юридически лица - фондациите. Те се учредяват чрез завещание или дарение с договор и се регистрират в съда. Притежават движим или недвижим имот (основен капитал в пари, ценни книжа или имот), но използват само лихвите (приходите) при изпълнението на целта, определена от дарителя. По отношение на управлението си са автономни със свой управителен съвет (ефория) и самостоятелно решават всички въпроси - от организационни до финансови.

С тези си характеристики те се доближават до съвременното разбиране за фондация, а след промените в законодателството през 1933 г. започват и да се наричат така. Сред най-известните и с ползотворна дейност са "Братя Евлоги и Христо Георгиеви", „Дом Иван и Мария Евст. Гешови", „Димитър Апостолов Ценов", „Всех скорбящих радость", Дом на благотворителността и народното здраве „Димитър Петров Кудоглу", „Д-р Никола Василиади", "Хаджи Ненчо Палавеев" и „Тодор Христов Пиперевски".

Във втората група влизат фондове с относителна самостоятелност. Те също се учредяват по силата на завещания или дарения с договор, разполагат със свой капитал или недвижим имот и използват само лихвите (приходите) им за благотворителни цели. За разлика от фондациите, те нямат статут на юридическо лице, а остават на равнище благотворителен фонд в рамките на институция.

Управителният съвет на тази институция се грижи за съхраняването и оползотворяването на  средствата на фонда, като стриктно изпълнява волята на дарителя. Най-многобройни са фондовете, управлявани от просветното министерство и обединени около 1915 г. под наименованието "Завещатели и дарители". 

Макар и по-малко на брой, подобни дарителски фондове се създават и към други институции, като БАН, Софийския университет и Светия синод. Фондовете при министерствата се отчитат пред парламента заедно с бюджета на страната. Дарителски фондове се учредяват също и към общински съвети, училища, читалища и болници.

Начинът на натрупването на капитала им става не само чрез дарения, а и с членски внос, доброволни помощи, със задължителни отчисления от заплати. Прави впечатление, че действалите през първата половина на ХХ век фондове следват строго волята на дарителите, грижат се да има строга отчетност и стремеж обществеността да бъде информирана за дарителските жестове и за изразходването на обществените средства.

 

Данните събра Мимо Райчев

 

 

 

 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?