Подай сигнал

Мит е, че ползваме 10% от мозъка си?

Здраве

от Екип Марица 593 прегледа 0

Идеята, че използваме само десет процента от мозъка си, е мит, от който трудно можем да се избавим

По какъв начин функционира мозъкът? Може ли яденето на определени храни да подобри паметта? Можеш ли да активираш частите на мозъка, които не използваш? Какво представлява джипиесът на мозъка и как ти помага да се ориентираш в пространството?

Това са част от темите, които норвежката изследователка на мозъка Кая Нурденген засяга в книгата си “Мозъкът - твоята суперзвезда” (“Персей”). Българското издание включва предговор на носителката на Нобеловата награда за физиология и медицина Май-Брит Мосер. Предлагаме откъси от книгата, която излезе през 2016 г. и само за две години се превърна в световен бестселър.

Идеята, че използваме само десет процента от мозъка си, е мит, от който трудно можем да се избавим. И холивудските филми продължават да използват този мит в сюжетите си. Във филма „Люси“ от 2014 г. Скарлет Йохансон се превъплъщава в образа на 25-годишната Люси, която неволно приема голяма доза експериментален наркотик. И с нарастването на концентрацията му в кръвта й Люси започва да използва недосегаемия дотогава потенциал на мозъка си.

От гледна точка на неврологията това е невъзможно. Ние използваме 100% от мозъка си. Ако не беше така, мозъкът ни нямаше да се развие в хода на еволюцията поради високата си консумация на енергия. Въпреки това фактът, че използваме всички неврони, не означава, че мозъкът не разполага с допълнителни ресурси. Невроните могат да образуват хиляди пъти повече невронни мрежи, отколкото съществуват днес. Синапсите също могат да бъдат по-ефективни. По този начин мозъкът може сам да се организира и реорганизира в отговор на нови преживявания и нови знания, съхранявайки информацията, получена посредством жизнения опит, обучението или образованието.

Казваш, че не те бива да се ориентираш на нови места. Поне засега. Мозъкът не е завършен твърд диск, с който си се родил. Мозъкът има около 86 милиарда неврони, които непрекъснато се изменят. Винаги можеш да научиш повече и да се усъвършенстваш.

Деменцията е мозъчна недостатъчност

Повишената разсеяност е неотменна част от процеса на стареене, защото невроните в застаряващите мозъци губят някои от връзките си и започват да загиват. През годините губим толкова много неврони, че на обикновените компютърни и магнитно-резонансни томографии се вижда, че мозъкът се е смалил. Хипокампът (морското конче), който е важен за паметта, е една от първите области на мозъка, която отслабва с напредването на възрастта. Деменцията всъщност е мозъчна недостатъчност. Деменцията е разделена на много подгрупи в зависимост от това къде точно в мозъка започва нарушението, но постепенно то се разпространява до такава степен, че става трудно да се разграничат тези групи една от друга.

Деменцията от Алцхаймеров тип се среща най-често и е свързана с неправилното разграждане на определен протеин. Това води до прекаленото му натрупване, което уврежда невроните. Изглежда, че нарушението тръгва от слепоочните дялове, точно в хипокампа. Затова най-напред се уврежда паметта. Първоначално загубата на памет може да бъде компенсирана със съставянето на списъци, но постепенно и те се оказват недостатъчни. Може би едва тогава човек осъзнава, че нещо не е наред, и отива на лекар.

Моята прабаба беше сред тези, които страдаха от деменция от Алцхаймеров тип. Една случка с нея си спомням добре. Прабаба ми беше готвила с часове, за да сервира голяма вечеря, но никой не дойде. Тя се обиди много. По-късно се оказа, че беше забравила да покани гости.

С напредването на заболяването дълготрайната памет също изчезва. Както и личността. И чувството за хумор. Близките са принудени безсилно да наблюдават как любимият им човек постепенно линее пред очите им. За щастие, се извършват все повече важни открития по пътя към разгадаването на болестта на Алцхаймер.

Вторият най-срещан тип деменция е съдовата деменция. При нея малки разнородни части на мозъка са засегнати от нарушения в кръвообращението. Обикновено кръвоносните съдове се стесняват и това причинява микроинсулти и транзиторни исхемични атаки, в резултат на което невроните, които получават кислород чрез тях, загиват. Затова подобен тип деменция не се развива постепенно като тази от Алцхаймеров тип, а преминава през прогресивно влошаващи се пристъпи в зависимост от честотата на инсултите. Както и при всички други заболявания, засягащи кръвоносните съдове, рисковите фактори са: нездравословно хранене и заседнал начин на живот.

Храна за мозъка

Можеш да пееш колкото искаш приспивни песни или да пускаш Моцарт безброй пъти на детето в утробата си, но яденето на риба продължава да е най-важното нещо, което можеш да направиш за него. Мазните риби са особено важни за развиващите се мозъци, както и за мозъците на възрастните хора. С изключение на самата мастна тъкан мозъкът е най-тлъстият орган в тялото ни. Но за разлика от мастната тъкан мазнините в мозъка не се използват за енергия, а за създаването на неврони и спомагателни клетки, особено клетките, които изолират аксоните чрез мембрани, богати на мазнини, за да могат сигналите да пътуват бързо и ефективно.

Мастните киселини могат да се разделят на две категории: неесенциални (заменими), които организмът ни може да синтезира самостоятелно, и есенциални (незаменими), които постъпват само с храната. Някои незаменими киселини са особено важни за конструкцията на мозъчните клетки, особено омега-3 мастни киселини. Съществуват безброй източници на омега-3. Откриваме дълговерижната омега-3 мастна киселина в мазни риби като сьомгата, пъстървата и херингата, както и в рибни продукти като рибеното масло. Само няколко процента от омега-3 мастните киселини от растенията се преобразуват в дълговерижни омега-3. Затова по-често яжте риба.

Развитието на мозъка е много по-важно от размера му, но тъй като не е никак лесно да се изследва бебешкият мозък, обиколката на главата често се използва за косвеното му измерване. Шведско изследване показва, че колкото повече омега-3 и омега-6 мастни киселини има в кърмата на майката, толкова по-голяма е обиколката на главата на бебето, следователно толкова по-голямо е и теглото на мозъка му. Друго изследване сравнява омега-3 и омега-6 и установява, че децата, родени от майки, които са употребявали рибено масло по време на бременността и кърменето, имат по-голяма обиколка на главата в сравнение с децата, родени от майки, които са употребявали царевично масло (омега-6). Децата на майките, употребяващи рибено масло, на четиригодишна възраст били по-умни от децата, чиито майки добавяли царевично масло към храната си.

Не само децата се нуждаят от омега-3 мастни киселини за изграждането на мозъчните клетки. Всички ние се нуждаем от омега-3, за да поддържаме активността на мозъка си. Мозъкът се развива през целия ни живот: образуват се нови неврони и синапси, докато други загиват. Много изследвания показват, че високото потребление на мазни риби понижава риска от появата на деменция и проблеми в паметта. Ниското съдържание на омега-3 мастни киселини в кръвта е рисков фактор не само за появата на деменция от Алцхаймеров тип, но и за много други типове деменция и проблеми с паметта.

Източник: zdrave.to