Подай сигнал

Милко Милев: Като треньор в Локо взимах 40 марки на месец

Заблуда номер 1 - даваме една шапка пари на специалисти навън, тъй като мислим, че тук по-евтините ни треньори не знаят точно какво да правят

Спорт

от Юлиян Ангелов 5169 прегледа 0

Великолепна седморка пловдивски тенисисти печели мачове за България в завършилите наскоро мачове от Европейската отборна зимна купа за децата до 12, 14 и 16 години. Много скоро тези деца ще ни накарат да сме горди с постиженията им на корта.

Решихме да ви ги покажем и да разкажем нещо за тях. И не на последно място - за треньорите им. Те почти винаги остават в сянката на състезателите си, но без тях просто нямаше да ги има тези успехи.

Децата са: Елизара Янева (Стоянстрой) - второ място на финалите в Съндърланд до 13 години, Йоанна Радулова (Тракия СКЛАТ) и Мария Рогачева (Пловдив 1981) - шесто място на турнира в Пловдив до 14 години, Илиян Радулов (Тракия СКЛАТ) - четвърто място в Белгия, Владимир Попов (Стоянстрой) - седмо място на турнира в Рончин, Франция, Иван Пенев (Локо 98) при 16-годишните не участва на финал заради контузия, Катерина Димитрова (Пловдив 1981) - четвърто място в Казан.

След треньора на Елизара Янева и Владимир Попов в ТК "Стоянстрой" Веселин Петков и наставника на Йоанна и Илиян Радулови - Христо Боянов, настъпи моментът да ви представим Милко Милев - треньор на Иван Пенев и доскоро на Катерина Димитрова.

Ето мнението на Милев (президент и треньор в ТК Локо 98) за проблемите и бъдещето на тениса в Пловдив.

- Какво ти е мнението за пловдивския тенис? Накъде вървят нещата?

- За мен има огромен скок в израстването на тенисистите до 18 години. Когато избрахме Стефан Цветков начело на федерацията, беше много трудно. Имаше неща, за които само бяхме чували митове и легенди. Някой се опитваше да пробие в тениса от 14 до 16, после ITF и така трупахме опит. В момента всичко, което се случва на световно ниво, е въведено при нас и сме съпричастни на иновациите.

- В частност Локо 98 къде ги виждаш на тенис картата на България?

- Предполагам, че не трябва да бъда скромен, нали (б.р. - смее се)? Моята цел и идея е да бъдем най-добри. Затова, когато сме усещали, че сме донякъде в подготовката на даден състезател и не знаем как да продължим, не сме се страхували да даваме картбланш на другите, които знаят повече, да помогнат в израстването на тези деца. Така или иначе децата един ден ще разберат какво сме им дали. По-добре е да бъдат успели и ние по някакъв начин да се чувстваме съпричастни на техните успехи, отколкото да ги стопираме.

- Какво друго правите в клуба си, което не е присъщо за другите?

- Много широко скроени сме с моите колеги в Локо 98. С голяма част от най-добрите ни деца прекарваме дълго време в чужбина. В различни академии, с добри треньори. Давам пример с мен. В понеделник заминавам със сина ​си Янаки в една академия в Майорка. При един от най-добрите треньори в света - казва се Джофри Порта. Това ще ни е трето ходене. Отиваме не само защото тай е голяма работа, а защото синът ми го чува на корта. Всяко нещо, което аз му кажа, той го поставя под съмнение. Това е народопсихология. Готови сме да дадем една шапка пари на треньор навън, тъй като мислим, че тук по-евтините наши треньори не знаят точно какво да правят с децата.

- В момента в клуба ти Локо 98 колко треньори сте и какво те накара да се отделиш от Локомотив, където ти игра и започна треньорската си кариера?

- Аз се водя президент и старши треньор. Освен това имам още четири души треньори. А за новия клуб, ще съм честен - безпаричието. Тогава до 1998 година моята заплата беше 40 марки на месец.

- В този аспект, в един съвременен клуб се работи по две направления - високо спортно майсторство и масов спорт. При теб как е?

- И при мен е така - всеки знае за какво тренира. За мен по-важно е всеки да знае мястото и възможностите си. Доверието е основополагащото за бъдещи успехи.

- Какво мислиш за интернет треньорите?

- Не съм фен на това нещо. Аз съм за методиката. Преди десетина години чух на един петдневен курс в НСА една мисъл. "Преди години спортът в България вървеше, защото спазвахме една методика". Правилна или не, ние я спазвахме. Винаги се анализираше нещо, което се случва благодарение на нея. А в момента ние чакаме чудо, което да анализираме как се е случило. В интернет се губи едно много важно нещо. За да се получи отборът между състезател и треньор, трябва да има химия.

- Колко важно е това?

- Пак ще дам пример с това мое ходене в Майорка. Когато отидохме първия път, те не ни познаваха. Бях чувал и чел много за него. Когато си тръгвахме, Джофри Порта каза: "За мен е ценно да идвате пак, дори и без пари, ако трябва. Важното е, че между нас има химия. Както вие ме харесвате, така и аз ви харесвам".

- Преди две години с Янаки Милев и Катерина Димитрова спечели две титли от държавното и призна, че не си доволен, защо?

- О, разбира се. Аз съм максималист - ако бяхме спечелили и четирите титли (б.а. - плюс на двойки момчета и момичета), пак щях да съм недоволен. Винаги се стремя моите хора да са най-добри.

- Къде е тънката нишка между бащата Милко и треньора Милев?

- Наистина е много тънка тази нишка. В живота съм преживял много неща, тежки при това. Едно от тези, заради които ми побеля и косата, е точно тази тънка нишка. То не е толкова заради драмата дали състезателят ще изпълни указанията и всички изисквания на треньора, а затова, че винаги ще нарани близък човек. Когато съм бил много, много строг, това е било с моето дете. При другите не мога да стигам до крайност и имам едно наум, с моето съм правил много глупости. И вечер да плача от мъка, че съм правил тези неща.

- Дай на прима виста три имена на добри пловдивски тенисисти, които веднага ти идват наум.

- Иван Пенев, Катерина Димитрова и Янаки Милев.

- Смяташ ли, че ако Янаки Милев е при Болитиери или друго светило на детския тенис, ще поеме по друг път? Или всичко е въпрос на финанси?

- Не, не е въпрос на финанси. В Майорка стартирахме с една сума на седмица, която ще изправи косите на хората, ако я чуят. След това човекът я намали тройно. БФ Тенис ни съдейства да отидем там, тъй като тя е бутикова академия - пет корта като нашата база. След втория път той я намали два пъти, а за третия той ми каза: „С Янаки имаме химия на корта и бих му отбил и 50 процента от цената“. Възможно е престоят ми там да излезе по-евтино, отколкото в България. Всичко си зависи от нас. Това с треньорите е риск и късмет. И най-добрият треньор и най-добрият играч се провалят, ако не се получипри тях.

- Връщаме се към пловдивския тенис. В твоя клуб сега колко деца тренират?

- 50 деца. Това е минимална бройка. Има огромен отлив при децата. Това не е само в Локо 98, говорил съм и с други треньори. Не мога да кажа, че такситеса високи. Почти всички спортове са с такси като нашите, а разходите им са по-малки. Пак опира до психология. Като излезе името, че нещо е много скъпо, и хората престават да идват. По същия начин бе тръгнала приказка, че при нас е много шумно заради картинг пистата. Нас българите лесно ни манипулират. От известно време при нас тренира едно детенце, на което родителите не са добре финансово. Бащата събира количките в хипермаркет, а майката едва ли работи. Та тези хора, ако таксите се плащат на първо число, а то е в ден, в който детето им не тренира, те плащат на предния. От 30 години съм треньор, но по-добно нещо не съм виждал. Затова ще направя всичко възможно да измисля нещо за това дете. Дали от федерацията някаква помощ, дали ще го тренирам без пари, но... това семейство е феномен, който заслужава адмирации и поощряване.

Коментари