Милчо Левиев ексклузивно за "Марица": Съсипват духа на любимия ми Пловдив

Хора от организирана посредственост царуват в културния живот на този уникален град, казва джазменът

Милчо  Левиев е музикант и композитор, чиято звезда изгря в Пловдив. През голяма част от живота си работи в САЩ. Завършва Държавната консерватория.  Кариерата  си започва в Пловдивския драматичен театър. Диригент на Биг бенда на Българското национално радио. От 1963 до 1968 г. е солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония. През 1970 г. по покана на Дон Елис напуска България и заминава за Лос Анджелис. Бил е на многобройни турнета из Европа и САЩ. Преподава в Южнокалифорнийския университет (University of Southern California) и майсторски клас в Нов български университет. Автор е на симфонии и камерна музика. Носител на орден "Стара планина" и на орден „Св. св. Кирил и Методий“ - огърлие.

- Маестро, разтърсихте цяла България с писмото си до кмета Тотев. Наистина ли се отказвате от титлата "Почетен гражданин на Пловдив"?

- Как да не се отказвам?! Писмото е получено в Община Пловдив по два начина - изпратих го и по куриер, и по пощата. При мен са разписките, че е получено. Не са ми дали обаче никакъв отговор, както и предполагах, че ще стане. Може би са гузни или изобщо не се интересуват от мен. 

Но нека да е ясно - не се отказвам от моето почетно място в любимия ми роден град, където много хора ме обичат.  Моят Пловдив обаче има нещастието да бъде управляван от недостойни  за него хора. В писмото съм казал ясно -отказвам се от тази община, не от званието, което ми е дадено от предишна администрация.

Вижте - не става въпрос за моето его. Всеки човек има его, оправдано или не, всеки артист има голямо его. Говоря за болката, която изпитвам. Когато в чужбина ме питат какъв съм по народност, отговарям с гордост: филибелия, пловдивчанин!  И обяснявам, че съм роден във Филипополис, много древен град. За съжаление този град е малтретиран. Дочува се, без да е доказано, че се водят дела за пари или част от тях, които са дадени от Европейския съюз, а не стигат до целта. 

Егото може и да страда, но въпросът е защо ще страда културата на един град, чийто дух дори комунистите при социализма не можаха да смажат. Тогава културата бе на много по-високо ниво, отколкото е сега!  За съжаление!

- Кое Ви е най-обидно?

- Личната обида е натрупана, започна много отдавна. Имам лична обида и за брат ми Йоан Левиев,  много известен художник не само в България, а и в чужбина. Имал е изложби в Лос Анджелис, в Париж, къде ли не! Той е от големите пловдивски художници, вече покойници ​- Митко Киров,  Жоро Слона, Христо Стефанов. Брат ми също си отиде. По време на предишния кмет и на предишния градски шеф на културата пробиха врата в стенопис на брат ми, в който няма нищо политическо. Става въпрос за огромно пано в бившия партиен дом. Недоумявам как шефът на културата и главният архитект на града са разрешили да се пробие в стенописа врата, през която хората да влизат в залата. През стенописа - пробиха произведение на изкуството. И племенницата ми Йоана Левиева, ваша колежка журналистка, и аз побесняхме заради това посегателство. Писахме, уж започнаха да реставрират паното, но нищо не стана. Беше възмутителен скандал.

А спомняте ли си, че без дори да ми се обадят, назначиха човек, няма значение кой, за директор на джаз фестивала, който аз основах. Просто бях отстранен. Това са насъбрани във времето обиди. Става въпрос за хора от т.нар. организирана посредственост, които рушат духа на Пловдив. Да не забравяме, че в България освен организираната престъпност има и страшна организирана посредственост​- на хора, носители на най-лошите национални черти: завист, подлост, лъжи. Такива хора има и винаги е имало в България. Както ги има и по целия свят - и във Финландия, и в Тимбукту. Въпросът е, че при нас се оставяме такива да управляват града ни и неговия културен живот.

- Пишете, че е неглижирана и подкрепата Ви за пловдивската кандидатура за Европейска столица на културата. Как стана това?

- Когато ми дадоха наградата на София преди 4-5 години, кмет на столицата беше, както и днес, Йорданка Фандъкова. Тя обяви как се колебали дали да предпочетат Сашо Морфов или мен, но надделяло името Милчо Левиев. Качваме се горе в коктейлната зала на операта и г-жа кметицата се приближава към мен и казва: Г-н Левиев, ние Ви дадохме награда, но очакваме и Вие да се отплатите! Как мога да Ви се отплатя?, попитах аз. Като подкрепите нашата администрация, знаете, че в момента се води борба за културна столица на Европа между София, Пловдив, Варна, Велико Търново. Надяваме се, че ще подкрепите София! Обясних, че трябва да помисля, не мога да дам отговор веднага. Г-жа Фандъкова си отиде много обидена, а аз мълчах заради моя Пловдив.

Вижте - аз съм на 81 години, въобще не ми пука дали някой ще ми осигури сцена. Но не мога да си отида от този свят, без да защитя моя град

Винаги казвам, че първо съм пловдивчанин, после съм българин. По убеждения съм космополит, но съм и патриот.  Думата идва от патре, баща - няма нищо общо с граници, налагани от Велики сили или от подлизурковци в България или другаде.

- Има ли нещо, което би Ви накарало да отмените отказа си?

- В никакъв случай! Приключено е, отказвам се. Очаквам да ми се обадят от Общината дали искат да им изпратя свитъка и медала за почетното гражданство. С голямо удоволствие ще  ги върна по куриер на тази Община, която не служи на града, а го тормози. И така е от промените насам. Това е лично мое мнение.

- Кога ще се научим да ценим талантите си?

- Питайте някой специалист. Аз разбирам от музика. Както неведнъж съм казвал, според броя на населението може би сме най-талантливият етнос.

Но сме на първо място и по лошотия, както и по завист, по подлост, по раболепие, по липса на гражданско достойнство - известна е мъдростта ни за преклонената главица. Считам така, защото съм обиколил цял свят. Боли ме сърцето, защото съм българин и филибелия!

- Кога да ви очакваме с концерт в Пловдив?

- Няма да е скоро. На 28 март заминавам за Швейцария. Ще гостувам на прочутия Цюрихски джаз оркестър и Биг бенд, с който ще свирят трибют за великия Дон Елис. Сигурно ще дирижирам няколко мои неща. 

Ако дойда в Пловдив, т​о ще е по  причина, за която си заслужава. Вече правя планове само с ден напред, а и не обичам вече да идвам в Пловдив - дразнят ме поразиите, които правят местните властници. А и най-големите ми приятели си отидоха. Знам, че имам почитатели, за тях винаги доставям музика, доколкото мога. Обичам хората на Пловдив. Без да се правя на опълченец, се боря за този град. Затова написах писмото - това е морален акт от човек, който има значение за този град, а дори не му се обаждат, че има откриване на Европейската столица на културата.

Има джаз фестивал, а дори не споменават за мен. Имаше интервю с  директорката  на фестивала, певица, не спомена и Теодосий Спасов, все едно фестивалът започва с нея! Идиотщини и неверни неща, които българите чуха. Но българският интелектуалец днес е особен конформист. Някога нашите интелектуалци бяха дори дисиденти, но истинските като Радой Ралин си отидоха. Някои се самоубиха дори. 

Някои от тях са живи, но за съжаление по време на соца бяха по-смели и  имаха повече съпротивителни сили, отколкото днес. Явно  заради парата и несигурността на капитализма, в който живеем. 

Да, постъпката ми е нестандартна и някои вероятно ще я изтълкуват с голямото ми его, по-голямо от апартамент. Горд съм, че първата публикация на мое мнение ще е при вас в "Марица" - вестника на родния ми град. Това означава, че има надежда за бъдещето. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?