Михаил Пулиев: Харесват ми предизвикателните роли

Баритонът празнува 60-годишнина на сцената с Жорж Жермон в "Травиата"

Солистът на Опера Пловдив Михаил Пулиев отпразнува снощи 60-годишнината си на сцената на Античния театър. Той бе в ролята на Жорж Жермон в операта "Травиата" от Джузепе Верди. Баритонът разказа пред "Марица" интересни случки от кариерата си и призна какво си е пожелал за празника.

----------------------------------------------------------------------------
За първи път ли бяхте на свой юбилей или рожден ден на сцена?

- Бил съм във влакове, в самолети, на сцената, в автобуси на рождения си ден. Доста неща съм виждал. Но за пръв път бях с този спектакъл. 

Пели сте в български и чуждестранни опери, но сте избрали Пловдивската опера.

- Започнал съм пътя си от Софийската опера, но съм завършил в Пловдив музикално училище. След 10 години из европейските театри се върнах в Пловдив. По-голяма част от професионалната ми кариера е преминала в Пловдивската опера. Да, смятам, че това е моят театър.  

Влизали сте в най-различни образи. Кой ви е най на сърце?

- Имам образи, които са ми близки. Риголето, Дон Жуан. Последните години, честно казано, ме интересуват повече предизвикателствата. Работя образи, които не съм правил преди, които са по-нестандартни. Например направих четирите образа на дявола в "Хофманови разкази" на Офенбах, направих комедиен персонаж в "Джани Скики" на Пучини, един доста отрицателен образ в "Катерина Измайлова" от Шостакович. Общо взето този, баналния репертоар, който съм играл стотици пъти на сцена, вече не ми е толкова интересен.

Имате голям опит на сцената. Разкажете някой забавен момент.

- Мога да напиша няколко книги със забавни моменти. Все пак, ако помислите, че започвам 37-и сезон на сцена и да речем, че диригентът, който дирижира снощи, не е бил роден, когато аз вече съм пеел на професионална сцена. Да, виждал съм много забавни неща на сцената. Но това е тема на дълъг разговор.

Дайте пример за някой гаф. 

- Гафове се случват непрекъснато. В живия спектакъл е така. Например, когато сме пътували с операта "Риголето", се сещам за два случая. Те са леко комични и потенциално леко трагични, защото театрите са различни по големина, по размери, акустично. Ти трябва да се напасваш буквално за половин-един час. Веднъж ми се случи, че техниците бяха обърнали една врата от една къщичка обратно. Всичко се случва на музика и аз бързо трябва да изляза на сцената... обаче вратата не се отваря навън, а се отваря навътре. Една такава малка грешка може да доведе до комична ситуация, която да разруши трагизма на момента. Или имаше един труп, който трябваше да бъде поставен така, че краката му да сочат сцената, а главата му навътре. Защото на сцената ритам ботушите на този труп. Колегата ми беше сложил трупа обратно, а там имаше жив човек. Така че за малко щях да ритна колежката си по главата.  

Школували сте с Борис Христов. Какво помните от това време с
него?


- Аз дълго време водех с него кореспонденция. И когато дойде в България да записва, започнах да работя с него. Той беше вкъщи. Беше в последния си хубав период преди инсулта. Беше в силата си, в разцвета си. Изключителен човек, много сериозен. Всички се отнасяха към него с голямо уважение. Всички тези роли на царе, които беше изиграл, се бяха отпечатали върху лицето му, върху поведението му. Беше изключително царствен. Беше в силата си, в гласа си. Незабравими са моментите, които съм прекарал с него, и затова смятам, че е един от основните ми учители. 

Какво си пожелавате за юбилея?  

- Аз съм професионалист. Смятам да си свърша коректно работата. Аз пея за публиката. Силно се надявам да продължа при общо желание да я радвам още няколко години, докато ме държат коленете и докато имам глас. Но когато усетя, че нещата вече не са такива, ще имам достойнството, не като много мои други колеги, да сляза сам от сцената.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?