Подай сигнал

Менда Стоянова: Летището е голяма хапка за община Пловдив

Кметовете трябва да наблягат на мениджмънта, за да осигуряват повече собствени приходи в общините си

Интервю

от Валентина Йеремиева 1572 прегледа 0

Менда Стоянова: Летището е голяма хапка за община Пловдив

Менда Стоянова е един от най-активните депутати на ГЕРБ, избирана от Пловдив в 41, 42, 43 и 44-о Народно събрание. Председател е на бюджетно-финансовата комисия в парламента. Има икономическо образование. Завършила е УНСС /по онова време ВИИ "Карл Маркс" - София/. Работила е в община Пловдив и в Окръжен народен съвет като главен специалист и началник-отдел, а след това в Териториална дирекция - Пловдив на НАП от редови служител до длъжността директор. В ГЕРБ е от създаването на партията, в парламента - от 2009 г.

- Г-жо Стоянова, различни са коментарите за бюджета. Едни казват, че са планирани повече разходи, защото през 2019 г. два пъти ще има избори и на ГЕРБ е нужна по-голяма подкрепа. Други излизат на протест с искане за оставка на правителството. Каква е вашата оценка?

- Бюджетът е балансиран, реален и ни дава възможност за развитие. Но не бива да се преекспонира ролята на бюджета като на някакъв механизъм, който като с магическа пръчка ще вдигне доходите на хората.

Това е една сметка, в която се събират приходи от данъците и се разпределят за сферите, които държавата финансира. От бюджета зависят доходите единствено на работещите в бюджетните структури. За тях за първи път от 2009 г. насам е планиран

pъст от 10% на средствата за работна заплата.

И през следващата година спазваме поетия ангажимент към образованието, където ще има поредната стъпка с 20 процента увеличение на заплатите на учителите. Пенсиите нарастват с 5,7 на сто съгласно швейцарското правило на базата показатели. Това може да е много малко като сума за пенсионери, но за рамката на целия бюджет представлява около 700 млн. лева разходи годишно.

Важно е, че през последните няколко години имаме повече приходи, което се дължи на ръста на икономиката, на изсветляване на сивия сектор и добрата работа на приходните агенции. Това дава възможност да се разпределят повече средства.

Така освен допълнителни стимули в политиката на доходите за 2019 г. са планирани 500 млн. лева в повече за здравеопазването и повече средства за отбраната. Общите разходи догодина нарастват с около 5 милиарда лева и те са изчислени на базата на гарантирани приходи.

- Как се надявате да решите демографската криза, при положение че държавата дава на месец едва 35 лева за едно дете?

- Раждаемостта няма как да се стимулира с добавката от 35 лева. Децата се отглеждат не от държавата, а от родителите със заплатите, които те получават. Много по-важно е

държавата да осигурява условията да има заетост

и по-високи заплати. Не по-малко важно е да има детски градини за всички деца и образование на високо ниво. Много по-голяма е ползата, ако държавата може да заделя за тези стимули повече средства, отколкото да раздава пари на калпак, както се иска от опозицията.

Да не забравяме, че майчинството в България е най-дълго от всички други държави в ЕС.

- Линията на бедността през 2019 г. ще доближи 348 лева. Как се живее с пенсия от 125 или 200 лева, които през следващата година ще вдигнете с жалките 10-20 лева?

- Лично аз считам, че неправилен е предложеният подход за увеличение на пенсиите от 200 на 300 лева, защото това обезсмисля внасянето на осигуровки и осигуряването на по-високи заплати. Минимална пенсия получават хората, които са плащали много малки осигуровки, и ножицата между тях и тези, които са внасяли повече пари, се затваря.

Това ще демотивира хората днес да правят осигуровки на по-високи вноски, което не бива да се случва. Пенсионната система в България е разходно-покривна - всички средства от осигуровките отиват за пенсии и дори държавата дава допълнително 4 милиарда лева от данъци.

Повишаване на пенсиите е възможно, ако държавата има ресурс

и това да става чрез преизчисляване на всички пенсии.

- Румъния изпревари България с почти двойно по-висока минимална заплата. Защо ние пак изоставаме?

- Мисля, че в Румъния скоро ще избухне бюджетна бомба, за което предупреждават анализаторите. Повишаването на доходите за сметка на бюджет, който не може да го позволи, е много рисковано. Финансовата политика в България е стабилна и догодина се предвижда намаление на дефицит на 0,5 от брутния вътрешен продукт, а за 2020 г. - балансирано бюджетно салдо, тоест колкото приходи имаме, толкова ще са и разходите.

- Какви облекчения предвижда парламентът и правителството през 2019 г., за да има условия бизнесът да дава по-големи заплати на работещите хора?

- Данъчната политика, която следваме, създава добри условия за бизнеса. Въпросът е, че структурата, създадена преди години, е такава, че се насочва предимно към нискоефективен бизнес, който не носи големи печалби и съответно не плаща високи заплати. Бих дала за пример ишлеметата, които години наред осигуряваха основната заетост на населението. Пътят е

промяна на структурата на икономиката,

което обаче не става с държавна намеса, към високоефективни иновативни производства. Такава промяна се забелязва. В тези фирми например в IT сектора, заплатите в пъти са по-високи дори от средната за страната. За такъв бизнес е изключително важно да има високообразовани и квалифицирани кадри. Затова от няколко години образованието е приоритет на управлението на премиера Бойко Борисов.

- Увеличават ли се данъците и таксите догодина и какви промени приехте в крайна сметка за данък МПС след многото спорове?

- Увеличението е само за стари коли, и то е малко. Разчетите показват, че за 20-годишни автомобили данъкът може да се завиши примерно от 30 лева на 60. Важно беше да се предприеме тази първа стъпка и да признаем, че трябва да водим политика в ограничаване на замърсителите на въздуха. Тази седмица и в София, и в Пловдив имаше смог. Много е лесно да протестираш и да казваш, че по този начин наказваме бедните, но трябва да си изберем дали

да живеем в по-чиста среда, или ще станем сметището

на европейските дизелови автомобили, изхвърлени от употреба. Това се очаква в следващите години, ако ние не предприемем мерки в тази посока. Други промени в данъчната политика не се предвиждат. Предвиждаше се от началото на 2020 г. да се въведе нова методика за изчисляване на такса битови отпадъци на принципа замърсителят плаща.

Тя е отложена за 2022 г. Справедливо е таксата да се плаща според количеството отпадък, но тежестта ще се преразпредели от фирмите към населението. Убедена съм, че когато това се случи, ще има взрив на недоволство. От една страна, хората казват, че е правилно, но от друга страна, няма да бъдат доволни, като си видят сметката.

Решихме да отложим тази промяна, за да може общините да се подготвят. Вероятно в големите градове ще се избере за база брой на живеещите в едно жилище, затова ще се използват данните от преброяването на населението през 2021 г.

- В бюджета са приети промени с изравнителната субсидия за общините. Какво означава това за Пловдив и за малките общини, които гневно протестираха заради липса на средства?

- Целта на изравнителната субсидия в годините беше да се дадат пари на малките общини, които нямат достатъчно собствени приходи. Впоследствие от тези пари започна да се плаща и на големите общини. Така за 2018 г. община Пловдив получава от изравнителната субсидия 4,6 млн. лева. Тези средства са изплащани всеки месец,

За 2019 г. Пловдив е с нулева изравнителна субсидия,

тоест няма да получи 4,6 млн. лева, защото попада сред 19 общини, чиито собствени приходи на един жител са над 120 процента от средното за държавата. В резултат на това 21 млн. лева, които тези общини биха могли да получат, ще бъдат разпределени на други по-малки общини.

Това е неприятно за 19-те общини, но с допълнителните средства ще могат да бъдат решени част от проблемите в населените места с малки приходи. Иначе община Пловдив получава, както и преди, субсидия за държавно делегираните дейности. Годишно от републиканския бюджет на Пловдив се дават между 140 и 150 млн. лева.

През 2019 г. тази субсидия се завишава, защото се финансира 10-процентното увеличение на заплатите на работещите в бюджетната сфера - в детски градини, училища, социални дейности и т.н.

- На Община Пловдив през 2015 г., 2017-а и 2018 г. са преведени общо 20 млн. лева, за да изпълни инфраструктурните проекти за Европейска столица на културата. Но нито един от планираните обекти не е завършен. Има ли риск градът да изгуби тези пари и защо според вас се стигна до този провал с инфраструктурата?

- Парите са преведени по сметките на община Пловдив и те се прехвърлят за следващата година като преходен остатък. Средствата ще бъдат платени на изпълнителите, след като обектите се въведат в експлоатация. Факт е, че по закона за публичните финанси следва целевите средства, отпуснати от държавата, да бъдат реализирани в рамките на една година.

Но всяка година с постановление за държавен бюджет се предвижда удължаване с още една година, защото обикновено парите се превеждат в средата на годината и физически няма време общините да проведат процедурите за проектиране или избор на изпълнител. Парите няма да бъдат загубени. Друг въпрос е, че въпреки че всички тези проекти се изпълняват в момента, те

няма да бъдат завършени до началото на Европейска столица на културата.

Смятам, че макар и да не са готови до 1 януари, тези обекти ще останат за града. При всички случаи държавната субсидия от 20 млн. лева влияе положително на развитието на Пловдив.

- Говори се за децентрализация на управлението, а кметовете се оплакват, че нямат достатъчно самостоятелност. Ще имат ли някога повече власт, или държавата им няма доверие?

- Общините получават субсидия за определени функции, които им са възложени със закон. Самостоятелността е дадена на кметовете, за да решават местните проблеми със собствени приходи. Затова, когато говорим за децентрализацията, трябва да говорим за повишаване именно на собствените приходи на общините. По-големите общини имат по-големи възможности сами да си осигуряват средства за разлика от малките. Ако държавата преотстъпи част от данък печалба, данък общ доход или ДДС на общините, каквито искания има, общата разходна част на държавата ще спадне. Тогава отново ще има изключително голяма неравнопоставеност между големите и малките общини, като по този начин малките ще бъдат ощетени. Това няма да е справедливо. Много важно е

общините умело да управляват своите имоти.

Чрез създаване на общински бизнеси биха могли да осигуряват допълнителни приходи. Всяка община трябва да търси своята самостоятелност, като генерира приходи чрез управление на своето имущество. Това е трудната задача и много малко са общините, където има елементи на подобна политика. Всичко е въпрос на мениджмънт.

- Община Пловдив поиска от държавата да управлява Летище Пловдив. Ако го получи, ще може ли да го управлява добре, при положение че не се справя с мениджмънта с много по-малко предприятие - спортната зала „Колодрума”?

- Мисля, че Летището е голяма хапка за община Пловдив и няма да бъде печеливш проект, ако стане общинско. Смисълът е то да бъде развито като гражданско летище и търговски терминал.

В противен случай остава като резервно на софийското - да кацат самолети, ако има мъгла в столицата. Тази дейност трябва да се извършва от някой с голям опит. Процедурата по концесионирането е прекратена и засега няма решение на Министерския съвет за прехвърляне на дружеството на община Пловдив.

Министерството на транспорта може да обяви нова концесия. Що се отнася за Колодрума, тъй като положих много усилия Пловдив да има своя спортна зала, ми е много болно да отговарям на въпрос защо не се използва пълноценно. Това е бизнес, който трябва да се развива. /Марица.бг

Коментари