Мексиканска балерина се влюби в Пловдив

Аралия Д`Флон прелетяла половината земно кълбо, за да се яви на кастинг в Операта

19 млади и талантливи хора от цял свят танцуват в балетната трупа на Държавна опера Пловдив. Някой от тях играят под тепетата вече втори сезон. Те са от Аржентина, Бразилия, Мексико, Япония, Великобритания, Съединените щати, Италия, Испания, Естония, Македония и Гърция. „Марица” ще представи всеки един от тези таланти, за които работата под тепетата е кауза.


Историята на мексиканската балерина Аралия Д`Флон Удоя е като модерен роман, в който главната героиня търси своето място в големия свят. Тя е от мексиканския град Веракрус - мястото, на чийто плаж Ернан Кортес започва завоюването на империята на ацтеките. Сега градът е невероятен курорт на брега на Мексиканския залив, но в него няма държавен балет или филхармония. „Подобни институции имаме в столицата Мексико. Бях удивена, че в България на толкова много малки места има големи културни институции. Това е много добре за хората и обществото”, убедена е Аралия.

В Мексико, за да се занимаваш професионално с балет, трябва да ходиш на частни уроци. В това отношение семейството винаги я е подкрепяло.  На 18 години отишла в Ню Йорк, за да учи балет в „Алвин Али Скул”. „Това е много добро място, където се преподава модерен балет”, уточнява тя. Всички искат да останат в Ню Йорк, но не и Аралия. Казва, че винаги предпочита повече Европа и Южна Америка. „Това са по-топли в емоционално отношение места”, казва балеринката. След Ню Йорк отишла в Буенос Айрес, където прекарала 5 години. Там се занимавала и с танго. И точно това помага в танго-операта „Мария от Буенос Айрес”, която върви с небивал успех на пловдивска сцена. 

Как минаха 5-те години в Буенос Айрес? Градът е красив и има невероятни старинни места, свързани с историята на тангото. „Имате едновременно един луд и забързан град и в същото време - запазени стари места. Хем сте сред 10 милиона души и най-дългия булевард в света - „25 май”, хем се пазят боядисаните къщи от времето на ранните заселници”, разказва Аралия.

В началото животът в Аржентина бил много приятен, но след това настъпил период на голяма инфлация. Затова танцьорката решила да си търси друго място за кариера. „Исках да видя други градове и да правя други танци. Видях, че тук има кастинг за танцьори, и писах, че искам да опитам. Казаха ми да дойда”, спомня си мексиканката.

За да дойде на кастинг от Буенос Айрес в Пловдив, прелетяла една трета от земното кълбо. Първо се върнала във Веракрус, за да уведоми родителите си. Оттам със самолет до Европа и Пловдив. Билетът само за тази посока е 500 евро. Няма мексикански програми в културата, които да поддържат млади хора като нея, които работят в Европа.

„Гледам на престоя си в Пловдив като на важна стъпка в моята бъдеща кариера. Рискувах много, защото можеше изобщо да не ме одобрят. Така от август миналата година съм тук”, разказва тя.  

Изобщо не очаквала да попадне на толкова красив и богат на история град. Любимото място и досега паметникът на Альоша. Обича да се качва горе и да разглежда Пловдив. „Където и да съм в града, поглеждам към Альоша и той ми служи за ориентир”, обяснява мексиканската танцьорка.

Първата голяма спънка тук обаче е езикът, защото малко пловдивчани говорят сносен английски. Сега е научила няколко думи на български, които запомнила от репетициите. „Знам вече да чета българските букви”, хвали се Аралия.  

През декември се върнала във Веракрус, за да види близките си за Коледа. Вече има няколко големи спектакъла, в който има участие в Пловдив. Играе в танго-операта „Мария от Буенос Айрес”, в „Жизел”, ще вземе участие и в бъдещия едноактен балет „Кармен сюита”, който ще подготви хореографката Соня Калеро Алфонсо. С удоволствие играе и в модерната постановка „Акварели”.

Мексиканката Аралия няма никакви планове да напуска скоро Пловдив.

Що за град е Веракрус?

Името на града означава „Кръстът на истината”. Първите пристигнали тук - капитан Хуан де Гриялва и Бернал Диаз дел Кастильо, назовали мястото така, защото стъпили за първи път в деня на Йоан Кръстител - 24 юни. Сега Веракрус е средно голям мексикански град с население от 552 хиляди души. Заедно с близките градчета, които влизат в чертите му, населението става 700 хиляди. В него има три висши учебни заведения - университетът на Веракрус, Институтът по технологии и частният университет „Кростобал Колон”.

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?