Подай сигнал

Маршрути: Митничарска кула посрещала Тъмръшлията

Тук таксували керваните за Помашката република по времето на Захари Стоянов

На път

от Росен Саръмов 787 прегледа 0

Десетилетия наред от старата митница, която е деляла България и Тъмръшката република, стоят голи зидове. Те са от красиво издялан камък и са шедьовър на зидарското майсторство. Всеки минаващ до каменната грамада по пътя за Бряновщица се обръща да я разгледа. Красимир Фотев, който живее в Брестовица, мечтае община и доброволци да се хванат заедно и да възстановят този връх на архитектурата отпреди Балканската война.


Кулата на митницата е много красива - грехота е да се погуби такова нещо, убеден е Фотев. Много пъти е поставял въпроса пред Община „Родопи" да помогне или поне да разреши да бъде възстановена сградата. От нея би се получила голяма атракция. „По-надолу от Бряновщица бе кулата на Перущенската военна част. Всички я харесваха, но

сега от нея един камък не остана.

Не искам това да стане и със старата митница", казва Фотев. Пловдивчанинът, който сега живее в Брестовица, е много активен - той е организирал строежа на параклиса „Света Богородица" в Бряновщица преди 16 години. Грижи се всяка година за събора, която се прави първата неделя след края на Богородичния пост - сега на 18 август.

От сградата са оцелели външните каменни стени. На долния й етаж е имало една голяма стая - вероятно е служела за канцелария на митничаря и стражарите. Те са живеели на втория етаж в две стаи. На метри от къщата, по посока Върховръх, е

започвала Помашката република

на Ахмед Тъмръшлията. В нея са влизали 18 села - всичките с български имена от района на Търновския край. Сградата е един от малкото паметници, свързани директно с епохата около Съединението на България. Границата е била тук, а от нея са се виждали като на длан Пловдив и Пазарджик.

Къщата е на гредоред, който е разрушен напълно. Това, което веднага грабва погледа, са красивите арки от дялан камък, които оформят прозорците. Входната врата също е арковидна и има ключов камък.

„През годините тук вършаха много иманяри. Истинско чудо е, че не бутнаха каменните зидове. Сега е опасно, защото сред тях влизат деца. Има един клиновиден камък - махне ли се, и цялата сграда може да се срути", обясни Красимир Фотев.

Според него точно на това място Захари Стоянов и българите от района са посрещнали Ахмед Тъмръшлията и свитата му. „Тъмръшлията е бил нащрек -

страхувал се е да не го отвлекат в Пловдив

и така да свърши царуването му. Иначе е бил добронамерен, когато идвал тук", разказва Красимир Фотев.

Мнозина смятат старата митница за остатък от чифлика на помашкия президент. В действителност единият от четирите му дворци е долу на брега на реката. Опожарен е от гневните перущенци през 1878 година.

Разказва Захари Стоянов: Ахмед дошъл на Богородица с 40 въоръжени мъже

Захари Стоянов разказва интересна история за пристигането на Ахмед Тъмръшлията на празника за Света Богородица през 1883 година.

„Новината „Ахмедаа иде" наруши реда, тя се носеше от уста в уста. Хорото се даже развали, гайдите млъкнаха, всички се обърнаха към чушмата, мнозина помислиха, че скандалът е неизбежен, тълпата ще направи своето.

А Ахмедаа се приближаваше, възседнал на черен ат, облечен с юзбашийска униформа, със сабля, револвер и с няколко рудбета на гърдите. Свитата му се състоеше от 15-20 души помаци, тръгнали отподире му от селото. Дордето пристигне на Бяла черкова, колкото български пъдари и жандарми имало по пътя му, всичките се насосали подире му, така щото конвоят му се състоеше от 40 души въоръжени хора. Напреде му вървяха 3-4 души от неговите хора, от двете му страни толкова, а останалите следваха изотзади.

Те бяха въоръжени от петите до зъбите, с по два револвера, с винчестер пушки, които стискаха в лявата си ръка, а дясната им стоеше сложена върху дръжката на дългите им ятагани. Като че нарочно беше избрана тая свита, всичките лични и левент помаци, високи като елите на своите планини, с отворени пехливански гърди, с подсукани мустачуни, краищата на които надничаха в очите им. Тоя кабадаишки конвой и неговият ага представляваха едновремешните турски аяни, войводи, спахии и пр.

А навалицата от черните калпаци малко по малко успяваше вече да задръсти пътя на гостите. В главата на Ахмедаа влязоха лоши предчувствия, той се измени в лицето и бе принуден да слезе от ата си, което, като стар горски питомец, той направи от точка зрение на самосъхранение. Не останаха хладнокръвни и неговите хора. Те се спогледаха един други, захванаха да се отстъпват около агата си, когото само гледаха в очите, да им направи знак. Аз вярвам, че най-малкият знак за нападение от страна на българите, пусиите бяха готови още на мястото, острилото на ятаганите щеше да блесне по въздуха, винчестерите щяха да запукат, при всичко че българите бяха три хиляди души, а помаците - петнадесет."