Подай сигнал

Мария и философският камък

Култура

от Габриела Лазарова 1940 прегледа 0

„Ако ми е трудно, значи правя нещо правилно“, усмихва се тайнствено Мария Костова. Дванайсетокласничката от Професионалната гимназия по туризъм „Проф. Асен Златаров“ стана първа в Пловдив и десета в България на Националната олимпиада по философия. Макар да учи кетъринг, тя надви връстниците си от хуманитарните паралелки в елитните училища под тепетата и грабна титлата "лауреат".

Историята разказва, че състезанието се провежда в Пловдив за първи път през 1989 г. и е организирано от Иван Колев. Три десетилетия по-късно участниците в него са хиляди. Конкуренцията е все по-сериозна и преминаването през отделните нива никак не е лесно. Събитието става все по-мащабно, привличайки в международен кръг участници от 50 държави.

Тази година до национален кръг на олимпиадата бяха допуснати 58 ученици от цяла България. Седмина формират пловдивския отбор, повечето са от елитните езикови гимназии „Иван Вазов“ и „Пловдив“.


Най-вълнуващо за Мария от участието й в надпреварата е титлата „лауреат“ и първото място за Пловдив. След възпитаничката на гимназията по туризъм наш съгражданин заема чак 39-та позиция в класирането. Победата е както за Мария, така и за преподавателя й – Иван Ананиев.

Призовото място носи на ученичката също пълно отличие по философия, грамота и плакет по случай юбилейното издание на олимпиадата. Филологическите факултети на Пловдивския и Софийския университет пък я очакват с отворени врати и много предложения.


За зрелостничката философското състезание е било голямо преживяване. Сравнява участието си в него като това да си на спортна олимпиада. Не за първи път се явява. Миналата година също се е включила в надпреварата за доказване на знания и дори достига до национален кръг, но тъй като е само 11 клас, не получава титлата „лауреат“.


Момичето признава, че любовта към философията идва още от първите часове по предмета в училище. Голям принос за запалването на искрата има и преподавателят Иван Ананиев. Мария твърди, че е изкарала късмет с учител, на когото му пука за децата. Той организира клуб, в който след часовете се събира с групичка ентусиасти, за да предаде допълнителни знания по езикова култура и философия.


„Хората много се плашат, когато чуят философия, и си представят някакви отвлечени или абстрактни неща, побъркани хора и какво ли още не. Истината обаче е далеч по-различна. Ако има кой да ти предаде материала по достъпен начин, всичко останало е елементарно“ - споделя ученичката.

„Хората много се плашат, когато чуят философия и си представят някакви увлечени или абстрактни неща, побъркани хора и какво ли още не. Истината обаче е далеч по-различна. Ако има кой да ти предаде материала по достъпен начин, всичко останало е елементарно“ – споделя ученичката.

За подготовката си за състезанието прочела доста стари книги и учебници, гледала редовно ютуб канали на български и английски език. В 12 клас философията спира да се изучава, а предните години предметът е заемал само един час от седмичната програма, така че желанието и любопитството са ключови при четенето за олимпиадата.

Мария няма собствен девиз, но признава, че се опитва да прилага на практика всичко онова, което учи на теория. Според нея е жалко, когато някой проповядва едно на хартия, а в живота се държи по съвсем различен начин. Вярва, че върви по своя верен път. От тук нататък я очакват четири матури и кандидатстудентски изпити.

Изкарала е пълна шестица на състезание по Български език и литература в Пловдивския университет и това също й носи голяма гордост. Все още не е решила точно каква специалност иска да учи. Не е избрала и университет, но това в което е сигурна е, че ще остане в България и няма да търси развитие в чужбина.

За преподавателят – Иван Ананиев призът „лауреат“ е повече от успех. „Мария си остава първият случай в историята на училището, стигнал до национално ниво на олимпиада по общообразователна дисциплина“ – гордо заявява той.

Есето на Мария Костова:

Културата е нашият бунт срещу абсурда

Знам, че от мен се очаква да разкажа колко забавно е било в София на последния кръг. Честно казано - не беше. Пък и ние не отидохме да се забавляваме. Дори се притеснявах толкова много, че едната вечер почти не спах.


Може да не е било точно "забавно" преживяване, но беше различно, емоционално, обогатяващо и си заслужаваше. Аз отидох да се науча на нещо ново, да видя какво мога и да изпитам себе си. Струва ми се, че научих повече за три дни, отколкото за цяла година преди това.


На самото състезание въпросите бяха интересни и ми се падна фрагмент от Ницше, за който нямах търпение да започна да пиша: „Културата може да бъде нещо повече от декорация на живота, т.е. всъщност повече от преструвки и прикриване, защото всяко украшение само скрива украсеното“.


Писах за изкуството, образованието, възпитанието, етикета, за вижданията на Ницше за религията, за една картина на Вермеер, за Албер Камю и как "усещането за безсмислие може да порази всеки човек на завоя на някоя улица". За това, че културата е нашият бунт срещу абсурда. Писах всичко, което исках да напиша, и все неща, които са ми интересни.


Може да не беше точно весело, но беше много повече от това. Няколко моменти даже малко напомняха на филм или приказка, бяха твърде нереални и хубави. Още на втория ден бях сигурна, че искам всеки ден да има олимпиади по философия. Смисълът не е в класирането и състезанието; той е в смяната на средата, в интензивното придобиване на нови знания и виждания, във възможността да прекараш време с хора, които имат много на какво да те научат.