Подай сигнал

Мария Гигова: Забраненият „Доктор Живаго“ ми донесе първото злато

* Тренирахме при 3 градуса във военния гарнизон, хранеха ни с гевреци и кисело мляко

Спорт

от Мария Петрова 1626 прегледа 0

С любимия внук Явор

Голямата звезда на българската художествена гимнастика Мария Гигова е родена на 21 април 1947 г. в София. Тя влиза в световния елит на първенството в Копенхаген през 1967 година, където печели титлата на обръч. Две години по-късно Гигова става световна шампионка в многобоя и печели още титлите без уред, с обръч и с въженце на първенството на планетата във Варна. През 1971 година тя отново е на световния връх на шампионата в Хавана, където грабва златото в многобоя, както и титлите на лента и бухалки. През 1973 година Мария Гигова завоюва в Ротердам третата си поредна световна титла в многобоя, а към нея добавя златото на обръч. Постиженията на трикратната ни св​етовна шампионка по художествена гимнастика са вписани в книгата на рекордите „Гинес“. За феноменалната <210> спортна кариера през 2006 г. тя е обявена за гимнастичка на 20. век.

- Г-жо Гигова, какво Ви привлече в художествената гимнастика и кои са най-паметните моменти от спортната Ви кариера?

- Започнах да се занимавам с художествената гимнастика от дете, защото много ми харесваше да играя под музикален съпровод. Това жонглиране и непрекъснато разнообразие в техниките много ми допадаше. Освен това много обичах да експериментирам с моето тяло, имах и много качества - гъвкавост, пластичност, и това използвах в съчетанията си на всички уреди, така че да има хармония между музиката и тялото.

Уредите, които не ми допадаха навремето, бяха бухалките и въжето. Харесваше ми топката, защото с нея имах много близък контакт. По-късно с обръча направихме големия бум с моята треньорка Жулиета Шишманова на световното първенство в Копенхаген, когато играх по музика на филма "Д-р Живаго".

Преди това се получи една интрига - беше ми забранено да играя на тази музика, и то лично от тогавашния държавен глава Тодор Живков. Въпреки това с Жулиета решихме, че трябва да изиграя съчетанието точно на тази музика. Невъзможно бе за един месец преди участието ни да подготвим друго, все пак отивахме на световно първенство. Още повече че по това време филмът беше много нашумял на Запад. В Копенхаген публиката направо полудя по тази музика. Това съчетание, което направихме с много нови техники, с мащабните и високи изхвърляния, което за пръв път се виждаше в световната художествена гимнастика, и разбира се, с перфектния синхрон между музика и движение, даде своя резултат. Това е първият уред, с който аз спечелих златен медал от световно първенство, който бе и първият златен медал за България.

- По Ваше време имаше ли добри условия за тренировки?

- Тренирахме при много тежки условия. Нямаше такива условия, които сега са създадени за гимнастичките - да имат зала, килими, отопление, грижа, физикално и медицинско възстановяване, хранене, почивки. В един период от време имахме една масажистка, която ни възстановяваше след тежки тренировки.

Залите бяха студени, тренирала съм при температура 3 градуса в залата на военния гарнизон на четвърти километър. При това играехме с дървени обръчи, от въртенето на които ръцете ни ставаха на чукани. Между тренировките се хранехме с по един геврек и кофичка кисело мляко. За почивка ни даваха стаята на дежурните войници.

- А получавали ли сте покана да играете в друга страна?

- Не съм получавала подобни покани, а и беше невъзможно да се осъществи. Дори и да имах оферта, не бих приела, защото трябваше да емигрирам. Обичам родното си място и съм много привързана към България. Ала където и да съм била по света за кратко или по-дълго време, винаги носталгията е била водеща и ме е връщала.

- За кратко се увлякохте и по политика. Защо се отказахте бързо от нея?

- След като се върнах от Франция, бях поканена в щаба на НДСВ и впоследствие станах народен представител. За мен това беше ново предизвикателство, за което получих подкрепата и на семейството си.

Изкарах в парламента само един мандат, а от политиката излязох разочарована. От друга страна, съм доволна, защото успях да обединя народните представители от различни парламентарни групи да създадем нов закон за спорта, който предвиждаше в България за пръв път да се учреди Министерство на спорта.

- Споменахте Франция. Колко време живяхте там и с какво се занимахте?

- Първо бях треньор на техния национален отборен ансамбъл, след това работех по договор с Министерството на младежта и спорта.

Беше ми спокойно и се чувствах добре. За мен Париж е изключителен град, който ми даде възможност да се докосна и до шедьоврите на световните творци, което е друга моя страст. Като спрях активната си спортна дейност, завърших Художествената академия, специалност „Изкуствознание - критик на изящни изкуства“.

Надявам се, когато окончателно се оттегля от спорта, да се отдам на рисуване.

- Малцина знаят и за друга Ваша страст ​- писането.

- Да, обичам да пиша и имам афинитет към това. Когато бях директор в Олимпийския комитет, станах главен редактор на списание „Красота“, което създадохме с моята колежка Виолета Еленска. Там правех неща, които ми доставяха удоволствие. През 1988 г. издадох в Япония илюстрираната книга „Лаври от красота“, която е история на художествената ни гимнастика.

Президентът Румен Радев удостои легендата в художествената гимнастика Мария Гигова с орден „Стара планина“ - първа степен, за нейния принос за развитието на спорта в България.
Президентът Румен Радев удостои легендата в художествената гимнастика Мария Гигова с орден „Стара планина“ - първа степен, за нейния принос за развитието на спорта в България.

Красен Кралев награждава Мария Гигова с почетния знак на Министерството на младежта и спорта „Венец на победителя“
Красен Кралев награждава Мария Гигова с почетния знак на Министерството на младежта и спорта „Венец на победителя“

Мария Гигова: Забраненият „Доктор Живаго“ ми донесе първото злато

Мария Гигова: Забраненият „Доктор Живаго“ ми донесе първото злато

Мария Гигова: Забраненият „Доктор Живаго“ ми донесе първото злато

Коментари