Мания „Капана“ завладя България
Артистичното ни градче се клонира във Варна, Ловеч и Бургас
- 14:08, 24.07.2019
- 2506
- 2
Бохемският дух на „Капана“ си спечели почитатели от всички краища на България и бе въпрос на време успешната формула да се мултиплицира и на други места у нас. Предприемчиви млади хора с вкус към изкуството, бирата и безметежния живот се амбицираха да „отхапят“ парче от прословутия пловдивски айляк.
Copy-paste-ът влезе в действие още през 2015-а като част от програмата за „Варна - Европейска младежка столица“. Варненският „Таляна“, който бе замислен по онова време, кореспондира буквално и нескрито с пловдивския „Капана“. Аналогията е не само звукова, но и семантична. Рибарите знаят, че и талянът е вид капан, само че за рибите по морския бряг. Така, по примера на „Капана“, Варна също се поблазни да създаде притегателно място за младите хора с всички атрибути на модерния лайфстайл. Творчески работилници, арт пространства, концерти и пърформънси, също като в „Капана“, изпъстриха картата на „Таляна“.
Може би именно тези директни заемки родиха каламбура
Make pLOVEdiv, not WARna,
принтиран върху тениски под тепетата, който подразни шовинистите в морската столица. Любовта обаче победи. На 12 април т.г. двете зони - „Капана” и „Таляна”, се побратимиха. Подписа се споразумение между „Пловдив 2019“, фондация “Иноватор” и сдружение “Таляна”, чиято цел е да покаже уникалната култура на двата града, да се развият исторически значимите зони и да се обновят отделните градски територии. С “побратимяването” варненци обявиха, че търсят духовна приемственост и връзка с Пловдив и инициативите, които стоят в основата на “Капана”, като черпят опит от тях.
Преди година и Бургас си спретна местен „Капан“, който за разнообразие нарече „мрежа на сетивата“.
Проектът „Булеварт“
е замислен като естествено поле за изява на поети и писатели, художници и артисти. И тук акцентът е върху фестивалите, арт инсталациите и модерния театър. Идеята обединява Община Бургас и широк кръг от партньори около целта обновената пешеходна "Богориди" и околните улици да се превърнат в знаково място за създаване и потребяване на изкуство, култура и забавления. Териториалният обхват на инициативата е Централната градска част на Бургас, заключена между бул. "Сан Стефано", ул. "Христо Ботев" и ул. "Цар Петър", бул. "Иван Вазов" и ул. "Александър Батенберг", бул. "Демокрация".
Най-близо до първообраза на „Капана“ обаче е
ловешкият квартал „Вароша“,
който по време на Възраждането също е занаятчийско средище, а понастоящем трупа слава на арт център. През 1968 г. той е обявен за архитектурно-исторически резерват. В границите му са регистрирани над 200 архитектурни, исторически и културни паметници. В продължение на 30 години е извършена огромна реставрационна работа, в резултат на която резерватът се оформя като единен комплекс. Във „Вароша“ ловчанлии си нямат улици „Абаджийска“, „Златарска“, „Кожухарска“ като нас, но пък явно са съхранили занаятчийския дух на квартала. В „Капана“ това не се случи, а Задругата на пловдивските майстори така и не можа да го прости на местната власт.
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни