Подай сигнал

Магично край Пловдив: Сърни и самодиви пият от забравена чешма

Братята Иван и Андон Димитрови вдигнали чудото през 1910 година

На път

от Росен Саръмов 27738 прегледа 0

Планината между селата Бойково и Храбрино е хем позната с маршрутите си, хем крие истински изненади. Като чудото да попаднеш случайно на път, на който не е стъпвал човешки крак от десетки години. И като тръгнеш по него, да вървиш час-два и да стигнеш до друго чудо - стара българска чешма насред гората, от която човек не е пил от много дълго време. Място, където има само стъпки от сърни и глигани и което още не е влязло във века на пластмасите и станиола.

Интересните места понякога се откриват случайно или след много груба грешка в предварително начертания маршрут. Отбивката за туристи, която официално води от Бойково до Храбрино, започва под параклиса „Свети Илия".

Ако проспите това важно уточнение на местните и я пропуснете с километър надолу по асфалта, ще попаднете на друга отбивка вдясно. Тя води по един напълно неизползван горски път.

Още в началото по него няма никакви следи от цивилизация - пластмасови бутилки, фасове, използвана тоалетна хартия. Нито едно от вековните букови дървета не е маркирано със синя или оранжева звезда от горския. Така разбираш, че тук човекът отсъства от много, много време.

На места пътят е широк, на други се стеснява до пътечка. Доловете са укрепени от хора с големи камъни - така, че по тях да може да минават натоварени животни.

Всичко това говори, че тук навремето вероятно са минавали кервани. До Балканската война границата с Османската империя е била съвсем близо.

Пътят до Димитровата чешма минава през два километра от девствена букова гора. На чешмата има надпис върху груб бял камък.

Той гласи: „Съградили въ 1910 г. Андон и Иван Димитрови, Атанас...", и останалото не се чете. Горе на чешмата има друга бяла плоча с надпис: „Заповядайте".

Шумата под краката на места е дълбока половин педя. Самата чешма се появява от нищото след един укрепен с камъни дол. Ако попаднете на мястото в 7 часа сутринта, когато от изток се вдига слънцето, ще настръхнете. Тук цари пълна приказна тишина - дори птиците не пеят на това място.

От чучура, който е изяден от ръждата преди десетилетия, водата пада капка по капка. Останалата се стича по камъните на чешмата. Всичко тъне под вековен мъх. Дървеното корито е направено от издълбан бор. Вероятно и то е на 109 години, като чешмата.

По каменните плочи пред чешмата не е стъпвал човешки крак. В калта между тях се виждат следите от копита на сърни. По-едрите следи говорят, че тук пият вода и глигани. От едната страна в камъните на чешмата е израснало дърво. Мястото мирише на хайдутлук, блага ракия и хора, които някога са сядали край огъня на юнашка раздумка.

След чешмата на пътя се открива друга загадка - една равна част от него е заградено по странен начин с вертикално забити в земята каменни плочи. Ако това е стар керванджийски път, дали тук не са запрягали през нощта животните с товара? А дали това не е била позиция на армията ни по време на Балканската война?

Пътят на много места е обрасъл с млади дървета и трябва да се ходи отстрани. Една отбивка води към ново чудо - алея, която се движи по ръба на високи скали, от които се открива гледка към дерето на река Първенецка. Накрая чудото свършва и се стига до асфалта, който ходи към Храбрино и цивилизацията.

Коментари


,,ОПОЗНАЙ РОДИНАТА, ЗА ДА Я ОБИКНЕШ!"

елате ми на гости!

Страхотно но тази красота трябва Дасе запази непокътната. От душманите на красивото.

Страхотно ! Браво, че сте открили това място. Родопите са чудна планина, предатели ги обезлюдяват , а съседите са готови цялата планина да стане тяхна.