Лековито аязмо и 28 храма пазят Момчиловци

Екипът на "Марица" избра селото, носещо името на Момчил юнак, за да се докосне до корените на вярата и българщината

"Марица" проведе паметен тиймбилдинг в смолянското курортно село Момчиловци през уикенда, за да се докосне до корените на вярата и българщината. По покана на кмета на Момчиловци Сийка Суркова внушителна група от екипа на вестника преживя два дни, изпълнени с незабравими емоции. Разбира се, групата се зареди високо в планината с много родопско веселие - изпълнения на каба гайди и родопски песни, весели истории, разказани от местните ловджии и зевзеци.


Момчиловци предлага уютни къщи за гости с красиви механи, от които гледките спират дъха. Курортното село с гордост носи името на Момчил юнак - последния бранител на родопското население през XIV век.

Като най-популярна първо бе разказана историята на емблематичната песен "Торнал е Тодю", родена от местни шегобийци преди около половин век. Днес в селото живеят 1174 жители, но през 60-те години на миналия век е наброявало близо 3000, разказа кметът Сийка Суркова. Тя преведе вестникарите през историята на Момчиловци и на вярата.

Музеят с уникалната картинна галерия

Първата спирка в нашата разходка бе внушителният Музей с картинна галерия на Момчиловци. Внучката на духовния стожер на Родопите отец Константин Канев - Мария Канева - Симидчиева,  посрещна групата в музея със звън на десетките чанове (звънци), поставени на ствол при входа като символ на родопското овчарство, което от античността до началото на 20. век е основа на стопанския живот в Родопите. След това ги преведе през историята на Момчиловци, пряко свързана с тази на България и белязала населението, което отстоява българщината и християнството, устоявайки с много смелост и вяра на историческите превратности на епохите. Музеят е открит през 1964 г. с помощта на цялото население, от което са и по-голямата част от експонатите в него. Археологически находки при селскостопанската обработка на земята доказват, че тук са живели хора още по време на бронзовата епоха. Открити са останки от крепостна стена и църква, каменни бойни топки за метателни оръжия, антична и средновековна керамика, сребърни монети от полиси от гръцки острови, най-вече Тасос.

И до днес не е известно как се е наричало населеното място през Средновековието. Най-старото име, запазено в спомените на поколенията, е дадено от османските турци, които го нарекли Горно Дерекьой, което означава Дере високо в планината. По-късно, през 1936 г., по инициатива на рибарската кооперация Момчиловци е кръстено на Момчил юнак, който е последният християнски владетел на Среднородопската област през 14. век.

Музеят разказва с много експонати и за османското средновековие, когато жителите на родопските села са подложени на мюсюлмански натиск, а Момчиловци е едно от малкото селища, които успяват да запазят християнството. Следва Българското възраждане, когато среднородопското християнско население, преди да премине през трите възрожденски борби - за българско училище, българска християнска църква и национална независимост, преминава през специфична само за тези селища борба - за възстановяване на храмовете.

Храмовете

"Дотогава в Родопите не са имали право на никакви храмове. В резултат на тази борба, с много усилия и подкупи към Високата порта, събрани от жителите на 7 села в Средните Родопи, сред които и Момчиловци, султанът издава за тези села ферман и разрешение за построяване на църкви през 1834 г. Църквата в Момчиловци е осветена през 1836 г. Построена е за три месеца през лятото, като местният ага със своите военизирани части завардвали пътищата, за да не могат жителите на селото да обработват имотите си, дори майките с децата били изкарвани на строежа", каза Мария Симидчиева.   

Тя разказа и за йеромонах Григорий, който идва в Родопите от Света гора. И до днес той е почитан като светец за местното население, тъй като превежда гръцките богослужебни книги, пише много поучения и проповеди на родопски диалект и така обучава своите ученици. Наричан от местните поп Глигорко, той обучава първите свещеници - учители в среднородопските християнски села и въпреки гръцкия си произход застава на страната на населението в борбата за българска църква и училище. На него се дължи по-високият морал и каноничното християнство в селата в Средните Родопи, въпреки че то е типично за градовете, посочи Симидчиева.   

Борбата за освобождението на Родопите 

Историята на селото е пряко свързана с освобождението на Родопите, тъй като границата на Източна Румелия и Османската империя попада в землището на Момчиловци и разделя къщите с част от имотите от голяма част от пасищата и нивите на хората. За да ги обработват, местните са преминавали границата със специални пропуски. Така обаче участват в освободителните борби, пренасяйки през границата скритите в сеното оръжия.  

Вестникарите бяха удивени и от разказа, че високо в планината за голяма част от жителите на селото дълго време основен поминък е бил рибарството, упражнявано по бреговете на Егейско море. Хората пращали децата си безвъзмездно да работят в имотите на Бачковския манастир, за да бъдат благословени със здраве семействата им. Много от местните рибари си купили и имоти там. Прибирали се в селото с кошове осолена риба и миди и вдигали сватби с морска храна. Масови занаяти били също абаджийството, строителството и овчарството. Хиляди стада овце от селото пътували за паша на Беломорието всяка година. А всеки занаят бил организиран в дисциплиниран еснаф, който разпределял продукцията, печалбата и данъците, изписани на четли - дълги пръчки с резки и черти.  

След Освобождението рибарството секва и основен поминък става дюлгерството, като местните минават обучение на италианска школа на каменоделството и строят много обществени сгради и мостове, тяхно дело са старите тунели, облицовани с дялан камък.

В музея се представени и родопски народни костюми, които през късното Възраждане са със силно беломорско влияние, богато извезани със сърма и с червени копринени кърпи. В овчарския костюм пък има червен шал, който се смята за остатък от носията на древните траки. Показани са и съдове и инструменти за обработка на млечните продукти, които са били вързани целогодишно с мартеница, сребърна монета и чесън, за да се гонят уроки и завист.  

Връзките с Китай

Разказана е и новата история на селото, която започва от 2008 г. Тогава за първи път китайската компания "Брайт Дейъри" идва с делегация в Момчиловци, привлечена от задълбочено изследване за зоните на дълголетие в света. От 2009 г. започва 10-годишната история на новото многомилиардно производство на компанията в Шанхай на кисело мляко "Момчиловци", а сътрудничеството на селото с Китай е постоянно от 2012 г., за да доведе до създаването на Фестивала на киселото мляко, който се провежда вече за четвърта година и събира хиляди в Момчиловци с тридневни пищни събития. Ползата за селото най-вече е в огромната реклама, няма китаец, който да не знае за Момчиловци, казва Сийка Суркова. Което пък показва, че цялата история на Момчиловци е свързана с преодоляване на границите от местните с упорство и вяра.

Вярата

Кметицата поведе екипа от "Марица" и по стъпките на вярата в селото, което заслужено е център за здравно-духовен туризъм със своята църква и 27 параклиса. Огромният кръг от храмове, ограждащи Момчиловци, е с разработени живописни маршрути и селото води по тях туристи през четирите сезона. Според местния отец Николай няма друго място в България, което за малко повече от 100 години да е построило толкова много малки християнски храмове на глава от населението. Преди построяването на църквата "Св. св. Константин и Елена" в селото хората се молили по домовете, а после използвали за храм плевня. Строителството на параклисите започва след това. Най-отдалеченият е на 30 км, най-старият параклис "Св. Георги Победоносец" е на 12 км, а последният построен е "Свети Стефан" над селото. Всички се поддържат от местните фамилии, сдружения и именици.

Вестникарите преминаха част от пътя на вярата, стигайки до аязмото, край което е един от най-старите параклиси. И си измиха очите с водата му, за чиято лечебна сила разказва историята му. Тръгвайки си от Момчиловци, всички поеха обратно към ежедневието с благослов за здраве към хората на селото и благодарност и признание за пътя им, който продължава да крепи вярата и българщината за бъдещето.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?