В разгара на лятото: Елиф Шафак преживя нещо ужасно, но няма да забрави приятелството пред лицето на смъртта

За ужасно преживяване в разгара на  лятото през 1999 г. в Истанбул споделя нашумялата турска писателка Елиф Шафак.

„Това беше разгарът на лятото в Истанбул, от горещината и влажният въздух на никого не му се спеше, сподели турската писателка Елиф Шафак пред Guardian.

Бях на 28 години и живеех в малък апартамент на Kazanci Yokuşu, стръмната улица на производителите на казани. Това беше шумно място - хаотично, неспокойно, недоволно. Бях спестила пари, за да сменя жълтата си пишеща машина за Power Macintosh и сега тя стоеше пред мен на бюрото. Бях уплашена не толкова от присъствието й, колкото от това, което бих могъл да напиша на нея. Следобед, докато седях до прозореца и блъсках по клавиатурата, слушах звуците на града - търкалящите се зарове от дъските за табла в чаената къща наблизо, бръмченето на коли и камиони, звъненето на клаксони, крещене и псувни, безкраен гняв срещу майките на други хора. С топлината, натрупана през лятото на 1999 г., нараснаха и гнева и разочарованието в града.

Тогава имах съсед. Имах много съседи, но нямаше такъв като него. Никой друг не носеше толкова къси поли и токчета. Никой друг нямаше коса, която да променя цвета си на всеки няколко седмици и винаги да е обсипана с блясък. Дори и днес, след много години и километри, винаги когато си спомням за транс съседа си, в съзнанието ми се появяват петна от блестящо сребро и светещо злато. Работеше  в клуб близо до площад Таксим. Не беше проститутка и се обиждаше, когато хората мислеха иначе. Всяка вечер след залез слънце той се изкачваше нагоре по улицата, клатейки се на високите си токчета и всяка сутрин точно преди зазоряване се връщаше уморен.

Срещу жилищната ни сграда имаше магазин за хранителни стоки, от който щях да си купя хранителни продукти, предпочитани от всеки жител в Истанбул - хляб, кисело мляко, печени слънчогледови семки. Магазинът се управляваше от весела, бъбрива двойка. Но през същото това лято племенникът им пое бизнеса. Строг човек и изключително религиозен. Той спря да продава вестници и списания, спря продажбата на алкохол. Дори спря да продава салам на съседа ми.

Бързо го нарекохме „фанатичният бакалин“. Най-близкият пазар беше по-нагоре по пътя, затова известно време продължихме да пазаруваме През юли и август хората от квартала редовно се зареждаха с фанатични яйца, фанатично кафе, фанатични зелени чушки, пълнени с фанатичен ориз. 

Една сутрин се отбих в магазина, за да си купя дамски превръзки. Бакалинът, явно отвратен, направи гримаса срещу пакета, който взех от рафт. Уви ги в два вестника, преди да ми ги върне. Тогава реших да спра да пазарувам там. Моят съсед, който си беше взел почивен ден заради пристъп на мигрена, се съгласи с решението ми.

Същата нощ във въздуха се носеше жадуван ветрец - неочакван подарък от небето. Най-накрая успяхме да заспим – и котките, и хората, и чайките. И точно тогава, в три часа, започна. Отначало лек трус, който се усилваше, после се чу ужасяващ тътен – земята под краката ни се тресеше силно.

Никога няма да забравя лятото на 1999 г. в Истанбул. Няма да забравя огромното човешко страдание. Няма да забравя и другарството пред смъртта и разрушението.

Изтичах. Хората викаха, плачеха и търсеха близките си. Движех се зашеметена, пресякох улицата и спрях пред странна гледка - моят транс съсед, разплакан и с размазан грим,  и фанатичния бакалин, предлагащ му цигари, седяха един до друг. 

Прекарахме тази нощ на улицата, слушайки радио, опитвайки се да разберем колко голяма е катастрофата. Все още не знаехме, че за тези няколко секунди са загинали повече от 17 000 души и са ранени до 50 000 души.

Никога няма да забравя лятото на 1999 г. в Истанбул - огромното човешко страдание и неочакваното приятелство пред лицето на смъртта. Истанбул не разбра за него. После ни трябваха само няколко дни, за да се върнем към „нормалното“, а и към предразсъдъците си.“