3906

Уили ван Руи: Любовта е отговорът на всичко

Музата на Ив Сен Лоран и за известно време артистичен партньор на Карл Лагерфелд в създаването на тъкани за хитовите му колекции от края на 80-те години Уили ван Руи е от онова поколение топмодели, които не крият възрастта си, нито пък изпитват комплекси от преминалата на друг етап на триумфа си тяхна красота.

82-годишната любимка на покойния фотограф Хелмут Нютън, известен ценител на жените с присъствие и силно излъчване, не напуска модния подиум дори когато активното ѝ време на модел приключва. Всъщност родената в Хага красавица присъства в модната индустрия винаги по-скоро като артист, не само като модел, пише eva.bg.

Завършила арт академията в Ротердам, блондинката с ангелско излъчване винаги търси магичния art de vivre (изкуството на живота) във всички краища на света, където я отвежда съдбата. Прави големия пробив като модел в Лондон. Британската столица е и мястото, където се среща за първи път с Хелмут Нютън, който я избира за своя муза. Благодарение на нестандартните и провокативни фотосесии Уили прави с лекота голямата крачка до Париж.

Там се установява с лекота заедно със съпруга си Салвадор, когото среща, докато е на снимки в Мароко. Той е художник с екзотично излъчване и дава на Уили онова, което модата до този момент не успява – директната връзка с изкуството. Салвадор рисува красивата си съпруга, а тя пък, носеща се на крилете на любовта, разкрива неподозирани артистични таланти.

Започва да скицира модели за обувки и десени за цветни тъкани, към които неусетно модният свят се пристрастява. Дотолкова, че Ив Сен Лоран, който става неин близък приятел, я ангажира съвсем официално като дизайнер на аксесоари към модната му компания. Няколко години по-късно и неговият постоянен съперник Карл Лагерфелд ѝ дава пълна свобода да предлага и участва активно като творчески партньор в някои от колекциите му. Париж се влюбва в артистката Уили ван Руи.

Тя отваря вратите на своя първи бутик, който съществува две години, докато младата семейна двойка не разбира, че зад успешния бизнес трябва да стои и умел инвеститор. Междувременно Уили, Салвадор и двете им деца – Алехандро и Алегрия, се впускат в екзотични пътешествия. Уили е музата не само на модните дизайнери по цял свят, но и вдъхновението във фамилията, в която рисуването, скицирането и създаването на изкуство са част от магията на живота. Нейната собствена линия обувки и бижута очарова Шер и Мадона.

През 90-те години семейството живее в Лос Анджелис, където тя работи като личен дизайнер на поп певицата Паула Абдул. Европа обаче ѝ липсва. Мадрид става пристан за нея и съпруга ѝ Салвадор. Там живеят и до днес. Често, за да се порадва на внуците, предприема презокеански полети, но гостуването ѝ в Града на ангелите винаги е за кратко.

„Всичко те караше да се чувстваш красива“

Да бъда модел беше страхотно, но винаги съм търсела други неща, които бяха по-важни за мен – изкуството, срещата с интересни хора. Модата се промени, животът на моделите – също. През годините бях свидетел на много интересни промени. Имах щастието да съм в центъра на всяка една от тях. Доколкото си спомням, Ив Сен Лоран беше първият, който дръзна да използва за дефилетата си „фотомодели“, или „момичета от корицата“. Когато за първи път видях Джери Хол, пристигнала в Париж от Тексас, на модния подиум по време на представянето на колекцията на Ив Сен Лоран, бях впечатлена от красотата ѝ. Париж променяше правилата на играта.

В същото време се появиха и много нови млади дизайнери – Тиери Мюглер, Клод Монтана, Кензо, Жан Пол Готие, който помня, че нямаше пари да плати на моделите и подари като компенсация на всяка от нас по една дреха от колекцията. Тоалетите, музиката, публиката, всичко те караше да се чувстваш красива. Беше страхотно. Помня, че един ден, след ревюто, зад кулисите дойде Катрин Деньов и ми каза: „Вие сте много красива!“. Моят отговор беше: „След вас обаче!“. Беше забавно – комплиментите, аплодисментите, афтърпартитата, пиршествата и безкрайно леещото се шампанско. Срещах кумирите си, срещнах дори Франсис Бейкън, чиито картини много харесвам. В един момент Карл Лагерфелд ме направи рекламно лице на парфюма си за Chloe и получавах козметика и аромати от бранда години наред, а Ив Сен Лоран ми изпрати голяма снимка от модния подиум, на която дефилирам, подписана с думите – „Благодаря ти, че ме накара да повярвам, че е възможно някой да съживи въображението ми!“. Незабравими мигове, които обаче пазя в кутията на спомените и не живея само с тях.

Безкомпромисният Нютън

За мен беше страхотно да работя с Хелмут, който никога не праваше компромиси – винаги знаеше точно какво иска. Той беше нежен човек и винаги много мил с мен, някак ме разбираше, както и съпругата му Джун – тя присъстваше почти винаги на снимачната площадка и беше неговото голямо вдъхновение. Когато свършвахме работата и той даваше избраните снимки в редакцията на списанията, винаги ми подаряваше онова, което отпадаше. Пазех го в куфар, безценен куфар с оригиналната работа на Хелмут Нютън, който, уви, беше откраднат от колата ми в Мадрид.

Салвадор Марон, или голямата любов  

Запознахме се през 1967 година в Маракеш, Мароко, където бях заради фотосесия с Хелмут Нютън, който пък от своя страна беше открил двама красиви мъже на улицата и ги поканил на снимките. Първия път, когато ме заведе в къщата си, която беше наел там, видях рисунка на негов приятел на стената и бях много впечатлена. Мисля, че това беше и моментът, в който се влюбих в него. Първият ми портрет беше този, който той направи няколко дни по-късно в Маракеш. Беше с цветен молив върху голям формат хартия – ах, спомени, къде ме върнахте назад във времето, което сякаш беше наш съучастник.

Изкуството на живота

Никога не съм се отклонявала от модата, нито от изкуството. Въпреки че се срещах с много интересни хора, фокусът ми винаги е бил семейството. Семейният ни живот се основаваше на изкуството, защото съпругът ми е художник и посвещава всеки ден на работата си и има цялото ми възхищение. Изкуството е вплетено в семейството ни, децата ни са художници, внуците ни – и те наследиха страстта към изразяването посредством рисуването. Винаги съм мислила, че изкуството е начин на живот, който е доста простичък, но на тази етап мога само да добавя, че любовта е отговорът на всичко и тайната съставка в изкуството на живота.

Анкета

Решихте ли за кого да гласувате на 9 юни?