Спасовден е! Честито на имениците!

На 40-ия ден след Великден православната църква отбелязва Възнесение Господне. Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата.

В народните вярвания денят е наричан още Спасовден, от "спасение". Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.

Ако на Спасовден вали дъжд – годината ще е богата, а реколтата – обилна, гласят вярванията.

Хората векове наред смятат, че нощта срещу Спасовден е лечебна. Затова болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки. Това помагало особено за жени, които искат да заченат.

Имен ден празнуват Спас, Спаска, Спасия, Спасена, Спасения, Сотир.

В Пазарджишка община повод да почерпят имат 1199 души, показва справка на ГРАО. Най-много са Спасовците - 414, а жените на име Спаска са 275. 712 са имениците в града, 41 - в Главиница, по 36 - в Огняново и Синитово, в Ивайло са 35. В Крали Марко и Тополи дол само по един жител има празник, а в Цар Асен няма именици на този ден.

Спасовден е празник и на хлебари, шофьори, хотелиери и цветари.

 

Откъде идва „Те ти, булка, Спасовден“

Те ти, булка, Спасовден! - често използваме този израз, а всъщност не много хора знаят откъде идва и с какво значение е натоварен. Всъщност фразата е част от народна еротична приказка, която се е разпространявала скришно, защото е срамна. Има много подобни кратки или по-дълги истории, които разказват за по-пиперливата и интимна част от живота на хората, и за които се счита, че е табу да се говори. Факт е обаче, че когато някой реши да ги разкаже, всички слушат с интерес, макар и честичко да се опитват да го прикрият. Заради тематиката някои изследователи наричат този фолклор – блажен.

„Те ти, булка, Спасовден!“ е краят на българска еротична народна приказка, в която са замесени много надарени булка и младоженец. След 40-дневни мъки, попът, който ги венчал, и който случайно се е натъкнал на огромната мъжественост на жениха, се отървал от мъките си. Затова изразът се използва от и за човек, който е преминал през голямо премеждие или му се е случило нещо изненадващо.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Дани

Дани

06.06.2019 | 09:27

„Те ти булка, Спасовден“ е история, популярна из България. Ето вариант на историята, в която е запазен и оригиналният говор на информаторката: „Имало едно време една мома с голема кукувица (кукувица=вагина, диал.). Толко й била голема кукувицата, че одила да пика на Шърбановата воденица и млела брашно за цел Лом. Докъде била по-мънинка, добре… Ама като поотрасла, се молила на баща си да оди да й дири мъж да се жени. Рекла му: - Ако да ми не намериш мъж да се оженим, че да си откинем едно влакно от кукувицата и че се обесим на ньего! И бащата й, като всеки баща, се много наскърбил и тръгнал по света да дири за дъщерата си курец. Тръгнал е от Сирната неделя и е одил през целите пости. Навръх Великден стигнал до един мост нади Дунава. Ама не било мост, ами било на един овчар кураца. Като пасъл овците, пущил си го напреко Дунава – да се не издават като одат да пасат трева у Влашко. И млого му се молил бащата и му казал: - Ей, момче, така и така, - ела да ми отървеш чедото, що инак че си откине едно влакно от кукувицата и че се обеси. Оня, овчара, се съгласил и рекъл: - Щом е такава работата, нема к’во! Отишли они и на третия ден на Великден почнала сватбата. У четвъртък правили Замески, като кво си му е адета, месили леб и готвили гозби за сватбарете. У петък почнали да викат: „Их-ху-ху-ууу!“ - из цел Лом и най-много у Боруна, що момата била борунчанка. У събота почнали да играят ръченица у момчето и „на ситно“ стигнали у неделя у момата, та посленке ги водили у черква да ги венчаат. Венчали ги и седнали на момчето у двора сватбарете да се веселат. Ама момчето било сиромах и немало маса и си пущило кураца като трапеза, да турат отозгоре гозбите и лебовете. Нали требвало сватбарите да гулеят и да ядят. Седнали они като кво си требва, а на челото на трапезата - на главата на куреца демек, седнал попа. Докъде момата с големата кукуля си седела скришно – сичко било без никакъв проблем. Обаче като довели булката и младоженека като погледнал и като му рипнал куреца – и трапезата се дигнала у небесата. А на върха бил попа и се молел: „Господи, спаси ме!“ И се носил у небеси и се кръстел, и се реял, и све се на Бога молел да го отърве. Четиресе дена! На четиресетия ден Господ дал благослов момчето да си узапти силата и попа се спасил. В памет на това, че Господ му дал спасение, попът кръстил тоя ден „Спасовден“ и оттогава у Лом си е останало адет тоя ден много да се тачи. И понеже попът като паднал бил казал на момата с големата кукуля: “Те ти булка, Спасовден!“ - оттогава останало да се вика тая дума кога некой се отърве от големо премеждие, кое Господ му дава изневиделица. Оттогава е останало като памет и закон хората да се не женат по Велики пости, що тогава бил одил бащата на момата с големата кукуля да си дири зет. Великден е останало да бъде дена велик, кога тъстът си е намерил зет. А па Спасовден се тачи, за да се помни кога четиресе дена попът се е носил у небесата нади Лом и кога с Божия сила се е спасил. Големи празници, памет голема“. st._venev.jpg

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?