3906

След фалити, развод, бърнаут и наднормено тегло: Мозъчният треньор Мирослава Радкова-Велева: Винаги има начин!

Мирослава Велева-Радкова е популярен писател, мозъчен треньор и бизнес коуч на дами, работещи в сферата на услугите и beauty бранша. 


Мира, както я наричат клиенти и приятели, притежава над 25-годишен опит в сферата на директните продажби, управление и организация на екипи, развитие на малки и средни бизнеси. Любовта и към хората, и мисията да им служи през споделянето на собствения си богат житейски и професионален опит, я отвеждат към личностното развитие. След претърпени 2 фалита, развод, две дъщери, бърнаут и наднормено тегло, тя стига до повратната точка в която взема решение преди почти 3 години да се превърне в истинска Великолепна жена, каквото и да и струва, като усилия. С помощта на редица ментори, професионални квалификации, дисциплина и търпение към ден днешен тя е живото доказателство, че човек може да пресъздаде себе си наново и да сътвори своята мечтана реалност. Специално за Marica.bg тя даде интервю:

 - Здравей, Мирослава. Благодарим за възможността да си поговорим откровено по много лични и важни теми. Ти си изминала дълъг и труден път, който те е научил на много ценни уроци и сега искаш да помагаш на хората. Връщам те обаче в началото - как започна всичко? Как човек достига до бърнаут? Какво представлява той?

 -В буквален превод бърнаут означава прегаряне на всички нива - духовно, емоционално, психически и физически. Освен симптоми в тялото които при мен бяха-стягане на челюстта, сърцебиене, затруднено дишане, световъртеж и внезапна паника, на емоционално ниво избухвах в сълзи без реална причина, и имах дълги моменти на тотална апатия към всичко и всички. Ако мога да го обобщя като загуба на смисъл и желание за живот, и физическа умора, пълна липса на енергия. Как стигнах до там? Подробната версия е описана в книгата ми "Изборът.. когато душата гладува, тялото преяжда", а кратката версия е: след 15 години в режим на достигаторство и мъжка енергия, работохолизъм, липса на почивка, трупане и не изразяване на негативните емоции, един развод, и два фалита. Бърнаута накратко е обратната връзка от живота, когато твърде дълго си бил твърде жесток към себе си.

 - Забеляза ли първите симптоми или на късен етап усети, че нещата са излезли извън контрол?

 - Имало е и симптоми, и достатъчно много предупредителни знаци от живота, че не съм в правилния за мен път, но съм нямала знанията и нивото на съзнание да ги разпозная. Когато си неосъзнат не можеш да се движиш от вдъхновението, и тогава втората движеща сила е болката. Количеството болка, което можеш да понесеш преди да ти кликне, че си удариш тавана. Обичайно това са повтаряеми негативни сценарии и събития, в които  се променят хората и параметрите на загубите, но урока е един и същ. Разбира се и аз не направих изключение, и след редица загуби на големи суми и важни за мен хора, стигнах до етапа в който започнах да се питам: "Защо това ми се случва?"

- Как се справи с бърнаута? Посети ли психолог?

- След първия сериозен припадък си пуснах пълни изследвания и постих д-р Анна Йорданова, която е диетолог и терапевт. И там при нея за първи път чух диагнозата бърнаут. Още на следващия ден ми попадна една книга на Албена Тонкин за бърнаута и нямах нужда от повече отговори за да разбера, че е време за промяна и нова посока. Първото сериозно решение, което взех беше да напусна работа - бях мениджър във водеща компания за минерална вода, сокове и без алкохолни напитки, и за последните десет години това беше източника на най-голямото количество стрес и отговорности. След като напуснах и изведнъж телефонът ми спря да звъни, рязко осъзнах, че земята ще продължи да се върти и без мен. Второто важно осъзнаване дойде след едно упражнение за домашно от д-р Йорданова, което беше списък с 30 начина по които се забавлявам, почивам си и се чувствам щастлива. Отне ми около три часа да напиша 14 измислици /тъй като на практика не правех нищо от изброеното/, и бум!!! Разбрах колко жалък и безмислен начин на живот живея. И след това осъзнаване дойде второто ми важно решение - да се науча как се почива. Последва дълъг процес и работа с много ментори в различни направления, за да мога днес да съм тази балансирана, щастлива и хармонична жена, която виждате. 

- Защо според теб хората преяждат, когато са емоционално нестабилни?


- За едни е храната, за други алкохола, за трети хазарта, за четвърти наркотиците. Всички хора, които са емоционално не интелигентни и незрели, прибягват в трудни моменти до краткия допамин в лицето на някаква зависимост. Това е лесният път.  Бързо и кратко щастие, което във времето заради ефекта на натрупването коства скъпа цена. Дългият път е осъзнаването. Какво ме кара да ям? От какво ме боли всъщност? Извървях доста дълъг път на  вътрешно изучаване, докато започна да схващам как функционирам на подсъзнателно ниво. Какви автоматични програми ме управляват в моментите когато съм емоционално нестабилна.

- Трудно ли беше да напишеш книгата “Изборът. Когато душата гладува, тялото преяжда”? 

- Трудно може би не е точната дума, по-скоро изпитателно. За да я напиша трябваше да се върна мислено и да преживея наново почти целия ми съзнателен живот, така както си го спомням. С всичките емоции, страхове, сълзи, страдания, разочарования, както и моменти на гняв, ярост, омраза и самосъжаление. Любовта и вдъхновението влязоха на един по-късен етап в живота ми, но за да ги преживявам автентично също отне доста време и ресурси. 

- Как се говори откровено по толкова лични и болезнени теми?

- Следвам много успешни хора, и зад всеки голям успех стои тежка лична история. Когато осъзнах, че да съм автентична и уязвима всъщност ме прави свободна, избрах това да се превърне в моя най-висша ценност и начин на живот.  Когато избрах да споделя буквално голата истина за мен и животът ми, идеята ми беше да послужа за вдъхновение на моите читатели. Едно страдание спира да бъде такова, ако му се придаде смисъл. И аз му предадох. Чрез книгите ми превърнах моментите на болка в мое изкуство.

- Как близките ти приеха книгата и как реагираха, когато сподели за личните ти перипетии пред широката публика?

- Първите хора, които прочетоха суровият файл бяха съпругът ми и дъщерите ми. Голямата Рая, на 23 години дори се включи, като съавтор на някои от главите с нейната детска гледна точка. Заедно решихме, че това също би дало стойност на аудиторията. Винаги ще има хора, които не разбират, отричат или осъждат, но не те са моята публика. Аз пиша за онези хора, на които им трябва малко вяра, смелост и вдъхновение, за да направят своята първа крачка. 

- Как отношенията между родителите ти се отразиха на личния ти живот и вярвания?

- Към ден днешен гледам назад само с благодарност. Не можем да избираме родителите си и животът си до 18 години. Но сега живеем във века на възможностите и информацията. Можем да научим нужното, и да пренапишем миналото по нов начин, превръщайки най-големите ни болки в най-могъщите ни суперсили! Имаме правото да пресъздадем себе си и да си изградим осъзнато нови вярвания, които ни овластяват! Като мозъчен треньор и писател аз правя именно това с моите клиенти. Избрах да бъда победител, а не жертва.
Как аз пренаписах тежките спомени от миналото за взаимоотношенията с баща ми читателите могат да прочетат в другата ми книга "Неизпратени писма до баща ми".

- Кои са най-честите травми, които родителите създават у децата си? Как да ги преодолеем?

- Никой родител не травмира детето си съзнателно и умишлено. Преди да станат родители, нашите майки и бащи са били също деца. Те предават към нас моделите на които самите те са били научени, и в добрия смисъл - са направили най-доброто на което са били способни. В днешно време има тенденция за бала на децата да се подаряват силикони, коли, скъпи вещи. Моят призив към родителите е да подаряват терапия. Работата с терапевт ще направи децата Ви цялостни, осъзнати, успешни, пораснали и благодарни.

- Кой беше етапът в живота ти, когато наистина се почувства на дъното? На какво те научи този момент и как успя да се извадиш от тази ситуация?
 
- Етапа в който удряш дъното е моментът в който трябва да се оттласнеш нагоре, а не да продължиш да дълбаеш. Няма нищо интересно под дъното. За мен това беше момента в който осъзнах, че трябва да започна отначало - да се уча как се живее, как се почива, как се комуникира, как се градят взаимоотношения и т.н. И знаех, че ще бъде дълъг път, но вече бях опитала 40 години търсейки лесни и бързи начини. Разбрах, че на Земята ако  е бързо не е устойчиво, и няма вълшебно хапче за болката. Нужно е време и свързаност. Нужен е собствен преживелищен опит-тогава човек помъдрява. Знанието ни прави свободни и отваря нови врати. И аз не спирам да уча.


 - В книгата ти споделяш, че си напуснала работа с цел себеопознаване. Как стигна до този момент? Как се реши на тази крачка?

 - В известен смисъл беше неизбежно, както разказах по-горе. Човек е съвкупност от дух, душа и тяло. Тези три части на личността ни имат свои специфични нужди. Залитането в крайности води до загуба на идентичността и криза. Разбрах, че съм зациклила твърде много в материалното и това беше "отровило" душата и тялото ми. Всичко е в дозата.

 -Защо жените понякога влизат изцяло в мъжката енергия? Какво ги провокира?

 - Чувството за несигурност, страховете и желанието за бързи действия и бързи резултати! Типично женско качество е търпението. В мигът в който започнем да бързаме и да искаме сега и веднага, губим женствеността си. Жената привлича, не преследва. Провокира ни умът. Нужно е да си напомняме, че сърцето знае истината и да се забавим, за да можем да го чуем. 

 - Има ли път назад? Как да намерим женската си енергия?

- Аз я намерих в една програма "Код Великолепна" с ментор Йордана Димитрова.  Преминах през нея три пъти, и вече съм сертифициран преподавател към нея.  Там има общество от Великолепни дами. Ако искам нещо да стане част от идентичността ми - намирам най-добрият в тази област, потапям се и уча толкова, колкото ми е нужно, докато знанието стане част от мен. В този ред на мисли, в книгата съм споделила кои са моите ментори, как са ми помогнали, както и техните контакти. Човек се учи как да бъде човек, само от други хора. Първите такива учители в живота ни са нашите родители. И ако тях не можем да изберем, то впоследствие имаме право да избираме от кого да учим. 

- Кои са най-ценните съвети, които си получавала някога?

- Всяка добра или лоша история в живота на човек, започва със: "Срещнах един човек!"
В дългосрочен план средата бие волята, волята бие таланта!" - Максим Асенов - мой любим ментор, духовен баща. 

"Ако беше толкова лесно, всички щяха да бъдат богати, слаби и щастливи!" - Моузес Налока - също мой коуч

- А които си давала?

- Често казвам на моите ученици: "Ти си най-ценният проект върху който ще работиш през целият си съзнателен живот! Инвестирай умно!"

- Има ли цитат или фраза, която използваш като твое мото?
- Винаги има начин! Оставям животът да ме живее в пълно доверие!

Анкета

Как и къде ще почивате през лятото?