Следвайте ни

Синди на 55 - от царевицата до кралица на подиума

viber icon

Тя беше богиня, кралица, мечта! Сега вече е прекрасна дама на 55. 

Синди Крауфорд беше звезда от модните подиуми и кориците на лъскавите списания в края на 80-те и през 90-те години на миналия век, но и досега, повече от три десетилетия, продължава да бъде еталон за красота и пример за подражание на младото поколение модели, пише вестник "Труд"

На 20 февруари тя навърши 55 години и, въпреки че е запазила стройната си фигура, гладката кожа и разкошната си коса, смята, че е време да даде път на младите манекенки, а тя самата да се отдаде на бизнеса, семейството и приятелите си.

„През всичките тези години работих с най-добрите фотографи в света. Какво повече мога да си пожелая? Не трябва да доказвам нищо у себе си“, казва супермоделът в интервю за изданието Rhapsody. Въпреки това не е сигурна, че се оттегля завинаги.

„Всяка година казвам на децата, че излизам в пенсия. Това вече стана шега в нашето семейство. И всяка година се появяват нови възможности, които предизвикват у мен възторг. Харесваше ми да бъда част от модната индустрия през последните 30 години – и ако се научих на нещо за тези години, то е, че никога не трябва да казваш „никога“, признава Крауфорд.

Дори след като престава да участва в модни дефилета, тя продължава да оказва влияние на фешън-индустрията. През юли 2015 г. започва собствено шоу за моделския бизнес, а през есента на същата година излиза автобиографията й, в която разказва как се е развивала кариерата й.

Особено интересни са първите години, когато влиза в бизнеса. Тя и досега твърди, че за нея моделството не е хоби, а професия. Затова подхожда към него като към работа – сериозно.

Всъщност тя винаги е била трудолюбива и целеустремена. Може би защото произхожда от многодетно семейство и е родена в малко градче в Средния Запад на САЩ - Декалб в щата Илинойс, където хората изкарват прехраната си с много труд. Тя е второто дете в типично американско работническо семейство – три момичета и малък брат.

Бащата работи като машинист, електротехник и стъклар, майката, забременяла на 16 години, е домакиня, а после медицинска сестра. Роднините живеят наблизо, децата играят до тъмно навън, а вратите не се заключват – такова е детството на бъдещата звезда. Освен училището, като всички други деца от околността тя има задължението да се труди и на полето през лятото.

Събирали ги в 7 ч., въоръжени с крем против слънце, шапка и достатъчно храна за 10-часовия работен ден. Всеки имал участък от 200 реда царевица, които трябвало да обходи и обработи. За щастие отрядът на Синди се състоял само от момичета, затова се разхвърляли полуголи, спомня си тя, по потник и шорти, целите покрити в прахоляк. Това е изнурителен труд под знойното слънце, но от него можело да се спечелят 1000 долара – сума, достатъчна да си купиш всичко за следващата учебна година, рокля и много шампоан...

Провинциалното момиче се учи отлично и мечтае да стане ядрен физик или първата жена-президент. Такава е представата й за престижна професия. Но съдбата й е предначертала друго. След като завършва училище през 1984 г. с отличие, Синди печели пълна държавна стипендия и заминава да учи инженерна химия в Северозападния университет в Чикаго. 

Още в началните класове един от учителите я нарича „бъдещата Мис Америка“ и макар тогава да няма представа от подобна възможност, тя разбира, че един ден пътят ще я отведе далече от родното място.

Като ученичка избират Синди да представя дрехите при откриването на нов местен магазин за облекла, което й харесва. Още повече е във възторг от факта, че на всички участнички в ревюто дават 20% отстъпка. Да се насочи към модния бизнес й помага и фактът, че няколко пъти я снимат във фотосесии за местния вестник, веднъж – изтегната по бански до басейн.

Понеже е малолетна, фотографът й казва да доведе някой от родителите си. Всъщност той е човекът, който я въвежда в моделския бизнес и я запознава с подходящи хора, помогнали за кариерата й. На първо време я канят за модел на коафьорско шоу в Чикаго, където й плащат 200 долара – добра сума за няколко часа в сравнение с 1000 долара за цяло лято на полето.

Първата професионално заснета реклама на Синди е на сутиени. Снимката е публикувана в „Чикаго трибюн“ и за броени часове цялото училище е облепено с нея. Вероятно някой е искал да злепостави начинаещата моделка, но нея не я интересува, защото е получила 150 долара. През лятото преди да постъпи в университета тя работи като модел в Европа, а през есента сяда на банките.

Избира такива предмети, че да може сутрин да е на лекции, следобед да работи като модел, а вечерта да ходи пак на занятия или в библиотеката. Постепенно разбира, че няма да може да съчетава двете неща и след първия семестър напуска университета, макар да изпитва угризения, защото е положила много усилия да спечели стипендията. Успокоява се, че винаги може да се върне към учението, докато кариерата на модел няма да я чака.

Красивото момиче няма проблем с кастингите, но още първият агент, при когото отива заедно с родителите си, й поставя въпроса да премахне бенката над лявото ъгълче на устата си. Заради нея Синди има комплекси от дете – сестрите й казват, че ако е отдясно, е красиво, но отляво – ужас! В горните класове, минавайки покрай група по-големи момчета, едно от тях й подхвърля: „Ей, Крауфорд, имаш шоколад на лицето!“ Тя неведнъж говори с майка си да премахне бенката, но тя я успокоява с думите: „Ако искаш, можеш да я махнеш, но ти знаеш как изглежда тя. А как ще изглежда белегът, никой не знае“.

Синди решава, че няма да се раздели с бенката си. Нейни снимки попадат при агент на Stewart Talent Agency, станала по-късно агенция Elite Model Management в Чикаго. Многообещаващият чикагски фотограф Боб Фрейм й прави пробни снимки. Това са първите й наистина професионални фотоси, които й вдъхват надеждата, че може да стане модел. Никой повече не поставя въпроса за бенката.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кой е най-добрият вариант за страната след изборите?