965
Следвайте ни

Мартин Денев: Новият ми албум е музика от запечатани мигове

viber icon

Пловдивският музикант, композитор и диджей Мартин Денев вероятно е сред най-известните българи в Бали. Новата 2022-ра обаче я посрещна под тепетата. През декември излезе поредният му албум “Polaroids”, с неговия проект Hotel Motel. По този повод Мартин даде интервю в "Стандарт", където разказа не само за творческите си хрумвания, но и за уроците от живота. 

Иначе в “Polaroids” той продължава да изненадва с разнообразието от стилове и жанрове в своята продукция. Този път отдава почит на екстравагантния, бляскав, фантастичен свят на Synth Funk и Disco, за да ни стопли през зимните месеци. Няма нищо меко тук, нито твърде фино - музиката е сочна,  дръзка и ни кара да разлюлеем бедра. Албумът пали от самото начало с аналоговата смелост на "Cocolada", отвежда ни на пулсиращия със светлини дансинг с "Polaroids". А на сутринта се озоваваме в забутан крайпътен мотел с “Pool Full of Rain”, чудейки се да продължаваме ли въобще. И накрая се предаваме на изкушението в "Big In Beijing", защото, наистина, какво има за губене? Така че, обличайте новите дрехи и се пускайте - вие сте в кадър! 

Албумите на Мартин Денев могат да се намерят във всички музикални платформи. 
 

- Излезе поредният ти албум за тази година. Разкажи за него - защо го нарече „Полароиди“? На фотоапарата „Полароид“, който вадеше моментални снимки ли?

- Да, точно така. Искаше ми се да звучи като една поредица от снимки, от върволица ситуации, така наречените „Кодак“ моменти. Цветни, разнородни, шантави, емоционални или трагикомични сцени от живота ни, но заслужаващи щракването на обектива, поне в нашите очи. Спомнях си тръпката в минутите, докато се проясни образът. Не дотам сериозните ни преживявания, имаше една фриволност при полароидите. И едно напомняне, че всичко може да е и игра

- Името на проекта ти „Хотел Мотел“ навява асоциация за пътуване без крайна цел – тръгваш нанякъде, спираш, когато се налага, без предварителни резервации, без планове, без уговорени срещи... Оставяш се на случайността, готов да приемеш всичките й изненади – и добри, и лоши. Може ли музиката да компенсира тази свобода на скитника-пътешественик, на номада, която пандемията ограничи? 

- Пътуването заради самото пътуване винаги ме е привличало – и като тематика, и като начин на живот. Много от годините ми минаха в обиколки по света, за мен беше един своеобразен тест – да се озова в нови ситуации, на нови, непознати места, сред нови хора, различни на пръв поглед и да си заживея. Правенето на музика е просто един друг вид пътешествие, понякога и навътре. Може би отчасти може да компенсира тази свобода на реене, но не напълно. Казват, че всичко се случва в главата ни и в този смисъл може да се носим надлъж и нашир. Но друго си е да светне надписът за коланите в самолета и да запърхат пеперудите в стомаха - „travel bug” :)

- Музиката в „Полароиди“ звучи някак по-спокойно, като разказ за събития след като страстите са уталожени, бурята е отминала, пороят е спрял... Какво следва?

- Аз си представях албума като сцени от филм от края на 70-те, диско и фънк ера, когато походките са били с полюшване на бедрата и раменете. Имената на композициите са кинематографични – „Pink Honda”, “Pool Full Of Rain”, “Big In Beijing”.. Музиката е „feel good” и имаме опции. Страстите са си още там, но сме възприели и приели себе си и по трасето сме изхвърлили много от илюзиите си през прозореца. Но от този акт ни е олекнало, отдъхнали сме си и сме освободили нови пространства за изненади. Имам една много любима максима – „аз съм реалист – очаквам чудеса“.

 

- Всъщност 2021 г. се оказа много плодотворна за теб. Във време, когато концертите и изявите са забранени или ограничени, ти издаде няколко албума, в различни стилове, с различни емоции, различни настроения и картини. Като теглиш чертата, каква е равносметката?

- Наистина беше продуктивна година в крайна сметка, изненадващо и за самия мен. Започнах с Garage House за американския лейбъл Plastik People, оттам Балкански етно албум с Martin Denev Ethno Venture, после Down Tempo Electronica албум с проекта ми Citronade, после Afro House ремикс за моя талантлив съгражданин Mr.Moon; участвах в една много интересна компилация на артисти, базирани в Азия, издадена от Тайландския лейбъл Cosmic Tiger и накрая синтезаторен фънк с "Хотел Мотел", издаден от Issamin, Австралия. Доста шарено. В този аспект съм доволен от 2021, колкото и странно да звучи.

- Целият свят търпи трансформация, тя се случва независимо от нашето желание, искаме или не – трябва да се променим - и нашия живот, и в личен план. Каква е твоята лична трансформация и какви са уроците, които научи?

- Понякога, за да продължиш напред, трябва да направиш крачка назад. Също така аз възприемам тази крачка като част от един по-голям цикъл, не сама по себе си. Като че ли се научих да приемам по-лесно, да се прегрупирам без излишен шум и мрънкане и да отсявам важното за мен. Научих се да оценявам повече дните си и да не губя време в ненужности. И да не прекалявам с плановете.

- Напуснал си България в началото на 90-те и за първи път се задържаш толкова дълго тук. Какво ти даде тази „нова“ локация и какво ти липсва?

- Даде ми безценни моменти със сина ми и семейството. Той е на седем, свири на китара и пиано, учи в Музикалното училище и е много важно за мен да съм наоколо точно в тези години. Прекарваме много време заедно и му обяснявам, че и двамата сме късметлии, че имаме този шанс. Аз съм го нямал. Какво ми липсва – след почти десет години живот на Бали ми липсват усмихнатите лица, възможната красота на взаимоотношенията, океана и безгрижието. Залезите, жуженето на различните езици около мен, островните ми приятели и девиза „ако се чудиш какво точно да правиш, иди на плажа“. Заедността, мъдростта и избора да сме по-добри един към друг. Храната, солената кожа, аромата на франджипани сутрин. Да спрем дотук ;)

- В края на миналата година си пожелавахме да се върнем към предишния си начин на живот - такъв, какъвто е бил преди пандемията. Сега това сякаш вече е невъзможно – някои неща май се промениха безвъзвратно. Какво очакваш за 2022 г. и какво си пожелаваш? 

- Очаквам още една неясна, хаотична, противоречива, объркана и объркваща година, но същевременно изпълнена с прекрасни моменти с любими хора. Музика от албума на проекта ми Citronade е избрана за австралийския телевизионен сериал „Пет спални“, така че ще звучим от австралийските телевизори. През февруари съм поканен в Аруба на едномесечна Артистична резиденция от организаторите на Caribbean Sea Jazz Festival за записване на една композиция, да представя последните си проекти и за няколко уъркшопа по музикална продукция. Надявам се да има възможност да се пътува, стискам палци. Пожелавам здраве, естествено, музата да е с мен и да имаме изобилие от онези мигове, полароидните. 

АВТОР ДАНИЕЛА КАЗАНДЖИЕВА

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Кои са най-големите предизвикателства пред новото правителство през 2022-ра година?