Майстор си татуира наковалня на ръката

Желязото има душа, не пари, а гали, казва ковачът Любомир Линков - един от майсторите, които работиха в първия Пленер по ковано желязо в Стария град миналата седмица.

Той се гордее с професията си, макар че станал ковач случайно. Отишъл на гурбет в Южна Африка. Като заварчик чукал от врата на врата в Йоханесбург, за да търси работа. И от дума на дума, от чук на чук прихванал майсторлъка. Минали години, нагрявал желязото до почервеняване, чукал по наковалнята и постепенно овладявал тънкостите на занаята. 

Днес казва с достойнство: голямото майсторство си личи в детайлите. Всички пластики, които изработва, са предмети на изкуството. Във всеки влага душа - цялата си душа и сърце, иначе не става, казва Любомир.  

За любовта към  професията говорят и татуировките му. На дясната ръка е нарисувал наковалня с огън - в червено, за да е най-близко до истинската картинка. На лявата - ковач е замахнал с чука, като жив е, аха да удари по нагорещеното парче метал. 

Линков признава, че не му е приятно, когато някой омаловажава работата му. Коването не е просто бой по желязото, а творчество. Понякога коства дни мислене, после часове нагряване, докато стане мебел, декоративна пластика или огледало, свещник, предмет от бита. 

Човъркат ме малките засукани орнаменти, които минават през ръцете и през сърцето. Другите, които са излезли от машините, ми стоят изкуствено, обяснява Любомир и замахва с чука, защото нажеженото желязо не търпи приказки.

За да се поддава на обработка, го е нагрял до 1200 градуса. Чукът тежи кило и четвърт. Не ми е тежък, той ми е четката, с която рисувам кованото желязо.

Работи във фирма, но мечтае да предаде занаята на млади хора, които да му се посветят като него. За съжаление няма гимназия, която да подготвя ковачи.