Следвайте ни

Майстор си татуира наковалня на ръката

Чукът му тежи кило и четвърт, той го нарича четка за рисуване върху горещото желязо

viber icon

Желязото има душа, не пари, а гали, казва ковачът Любомир Линков - един от майсторите, които работиха в първия Пленер по ковано желязо в Стария град миналата седмица.

Той се гордее с професията си, макар че станал ковач случайно. Отишъл на гурбет в Южна Африка. Като заварчик чукал от врата на врата в Йоханесбург, за да търси работа. И от дума на дума, от чук на чук прихванал майсторлъка. Минали години, нагрявал желязото до почервеняване, чукал по наковалнята и постепенно овладявал тънкостите на занаята. 

Днес казва с достойнство: голямото майсторство си личи в детайлите. Всички пластики, които изработва, са предмети на изкуството. Във всеки влага душа - цялата си душа и сърце, иначе не става, казва Любомир.  

За любовта към  професията говорят и татуировките му. На дясната ръка е нарисувал наковалня с огън - в червено, за да е най-близко до истинската картинка. На лявата - ковач е замахнал с чука, като жив е, аха да удари по нагорещеното парче метал. 

Линков признава, че не му е приятно, когато някой омаловажава работата му. Коването не е просто бой по желязото, а творчество. Понякога коства дни мислене, после часове нагряване, докато стане мебел, декоративна пластика или огледало, свещник, предмет от бита. 

Човъркат ме малките засукани орнаменти, които минават през ръцете и през сърцето. Другите, които са излезли от машините, ми стоят изкуствено, обяснява Любомир и замахва с чука, защото нажеженото желязо не търпи приказки.

За да се поддава на обработка, го е нагрял до 1200 градуса. Чукът тежи кило и четвърт. Не ми е тежък, той ми е четката, с която рисувам кованото желязо.

Работи във фирма, но мечтае да предаде занаята на млади хора, които да му се посветят като него. За съжаление няма гимназия, която да подготвя ковачи.

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кого бихте гласували, ако изборите бяха днес?