Катя Паскалева и Слона - любов по време на слава

Атанас Кръстев-Начо Културата, е сватовникът на една от най-емблематичните артистични двойки през соца: художника Георги Божилов-Слона и актрисата Катя Паскалева. Двамата се срещат в къщата на Начо в Стария град и любовта пламва от пръв поглед. 

Младият живописец се развежда със съпругата си Ана, инженер по образование, и се отдава на бурна връзка с легендарната Мария от филма “Козият рог”. Двамата са неразделни. Вечер са в компанията на старите си приятели - Начо Културата, Илияна Камбурова-Лячо, Димитър Киров и съпругата му Росалия.

По време на едно такова събиране балерината Росалия, вбесена на  Ди Киро, грабва ножица  и отрязва дългата си коса. Когато я вижда, Катето се заема да оправи поразиите и я постригва съвсем късо, като момче. 

Тогава Катя се чудеше да се жени ли за Слона и аз  казах, че ако мечтае за кариера в театъра и киното, ще  е трудно да бъде и домакиня, разказва Росалия. По-късно обаче актрисата казва заветното "да". Сватбата е в съвсем тесен кръг заради славата на двамата. Разтурените бракове и новите връзки на известните хора не се толерират от тогавашната власт. Почерпката е в "Алафрангите" в Стария град, двамата подписват извън Пловдив.

Кариерите и на Катя, и на Слона вървят стремглаво нагоре още преди да се обвържат пред закона. След дипломирането си във ВИТИЗ, за разлика от колегите си, които влизат в трупата на Пловдивския театър, Катя заминава за Толбухин (днес Добрич) по разпределение. Разстоянията обаче не са проблем за влюбените. Слона постоянно пътува. Живеят лудо между двата града и често им се налага да я карат на хляб и чай, защото бохемските купони са изцедили портфейлите им до стотинка.

От този период е и легендарната история за раждането на Националните есенни изложби. Начо Културата и Димитър Киров решават да организират изложба на приятеля си. Акварелите са подредени, артгилдията е в очакване да види поредните талантливи работи на Георги Божилов, когато става ясно, че Катя и Слона нямат никакви пари и не могат да пристигнат за откриването. Кръстев и Ди Киро запретват ръце, събират необходимите левчета и спешно ги изпращат в Толбухин. Вместо обаче влюбените да хванат първия влак, правят купон за чудо и приказ, изпиват парите, а изложбата е открита в тяхно отсъствие. Годината е 1967-а. Първата в летоброенето на престижния форум.

Слона - вече утвърден художник, идваше в Толбухин и живееше по студентски с нас. Беше хубаво време.  Най-скъпият за мен град обаче си остава Пловдив. Имам чувството, че съм се родила тук, често казвала Катя Паскалева. Скоро съдбата  поднася подарък: започва да играе на сцената на Пазарджишкия театър, но живее в Пловдив.

В този период баща ми направи сценографията на две от представленията, в които участваше Катя. Режисьор беше Леон Даниел. Татко рисуваше в ателието, Катето репетираше в спалнята. Понякога тя го търсеше за съвет, споделяше с него тревогите си, разказва Мия - дъщерята на Слона от първия брак. Тогава тя е постоянно покрай двамата и често пътува за репетициите на актрисата. 

Катя караше една червена шкода. Винаги разбирахме кога се прибира, защото блъскаше колата или в Митрополията, или в някой бордюр. Баща ми умираше от смях, спомня си Мия. 

Двамата никога не говореха за чувствата си. Те се четяха в очите им. У дома тя се обръщаше към него със Слонаки, а той я наричаше Тропи или Трополе. Така и не попитах какво означава това. Не съм ги чувала никога да се карат. Бяха лежерни хора. По цели нощи си говореха за изкуство - за театър, за кино, за музика, за живопис... Не си губеха времето за празни приказки. Катя беше изключително интелигентна жена. Признаваше, че дължи много на баща ми, наричаше го свой учител. Не демонстрираха нежността си пред хората, но когато излизаха по Главната, Катя винаги го държеше под ръка.  Спираха ги често - най-вече за да вземат автограф от нея. Вече беше изиграла изключителната си роля в “Козият рог” и беше много популярна, разказва Мия Божилова. 

Тя никак не се справяше с готвенето. Спомням си как един ден я заварих да прави мусака. Сложила тенджерата на котлона, нарязала картофите на огромни късове, сложила и каймата и бърка ли бърка. Излязох от стаята, а когато се върнах тенджерата я нямаше. Катя изсипала манджата в тоалетната и скоро стана ясно, че я е запушила. И баща ми не се занимаваше с домакинстване. Начо Културата беше човекът, който постоянно ги обгрижваше. Дори живяха известно време при него, докато ремонтират  къщата на баща ми в Стария град, разказва дъщерята на Слона. И признава: "Така и не разбрах защо след десетина години се разведоха". Баща  дълго време не споделя за раздялата,  а на въпроса "Къде е Катя?" е лаконичен: "В София". Един ден обаче с половин уста признава пред дъщеря си за разлъката.

Подозирам, че тогава Катето е започнала връзка с документалиста Иван Росенов, с когато бяха заедно до последно, но не съм сигурна. Най-важното е, че с баща ми останаха приятели завинаги. Помня, че баба ми Мария много я обичаше, най-много от всички други жени на баща ми. Ставаше така, че на Богородица се събирахме всичките - майка ми, Катето, някоя нова приятелка на баща ми, че накрая и Ружа -последната, с която живя, тъжно се усмихва Мия. 

Най-трагичният момент настъпва с внезапната смърт на Георги Божилов-Слона.  На 30 май 2001 г., на 66-годишна възраст, емблематичният живописец загива в автомобилна катастрофа на път от Бургас за Царево, където откриват негова изложба. В този момент Катя и настоящият  мъж Иван Росенов се стягат за поредния полет до Париж. Актрисата трябва да премине курс на лечение - болна е от рак на гърлото и е преживяла операция. Кацат във френската столица и се отправят към българското посолство. Там я посрещат и  поднасят съболезнования за загубата. Шокирана от жестоката вест, актрисата излиза от стаята. След минути Росенов я намира в коридора на колене пред картина на Слона.

Никога след това не споменахме името му в разговорите си. После болестта  се влоши. Беше мъчително да гледаш тази велика актриса, страхотна жена, как си отива. Пишеше бележки за хората, които обича и уважава, и после Иван ги издаде в книга, казва Мия Божилова. Една от тези бележки пристига на пловдивски адрес - при приятелите Росалия и Димитър Кирови. Тя остава извън страниците на книгата. Наред с усмивките и преклонението пред таланта на художника Катя завещава една мисия на Димитър Киров: "Мите, разкажи им за парижкия дъжд".

 Летен дъжд, ама парижки

"Срещнахме я в Париж по времето, когато се лекуваше, спомня си  Росалия. Разказа ни как след тежките манипулации в пороен дъжд се прибрала мокра до кости в квартирата си. Хазайката  се засуетила: "Катя, ще се разболееш, как можеш да ходиш пеш в този леден дъжд!". Актрисата отговорила: "Леден дъжд, ама парижки!".

Гола в Козият рог

За снимките на  голата сцена във филма "Козият рог" Катя споделя с близките си, че  е коствало много, за да я изиграе. Операторът Димо Коларов успял да я предразположи не без помощта и на Методи Андонов. Снимките сближават всички от екипа и с мнозина Катя остава приятел завинаги.  Дори след края им Андонов подарява на двамата куче - фокстериера Джули. Години по-късно животинчето пада от скалите до къщата им в Стария град, докато преследва коте. Слона и Катя били съкрушени.