Катя Паскалева и Слона - любов по време на слава

Разбирахме, че Паскалева се прибира, защото блъскаше шкодата си в Митрополията, разказва дъщерята на Георги Божилов. Когато узнава за смъртта на любимия си, актрисата пада на колене пред негова картина

Атанас Кръстев-Начо Културата, е сватовникът на една от най-емблематичните артистични двойки през соца: художника Георги Божилов-Слона и актрисата Катя Паскалева. Двамата се срещат в къщата на Начо в Стария град и любовта пламва от пръв поглед. 

Младият живописец се развежда със съпругата си Ана, инженер по образование, и се отдава на бурна връзка с легендарната Мария от филма “Козият рог”. Двамата са неразделни. Вечер са в компанията на старите си приятели - Начо Културата, Илияна Камбурова-Лячо, Димитър Киров и съпругата му Росалия.

По време на едно такова събиране балерината Росалия, вбесена на  Ди Киро, грабва ножица  и отрязва дългата си коса. Когато я вижда, Катето се заема да оправи поразиите и я постригва съвсем късо, като момче. 

Тогава Катя се чудеше да се жени ли за Слона и аз  казах, че ако мечтае за кариера в театъра и киното, ще  е трудно да бъде и домакиня, разказва Росалия. По-късно обаче актрисата казва заветното "да". Сватбата е в съвсем тесен кръг заради славата на двамата. Разтурените бракове и новите връзки на известните хора не се толерират от тогавашната власт. Почерпката е в "Алафрангите" в Стария град, двамата подписват извън Пловдив.

Кариерите и на Катя, и на Слона вървят стремглаво нагоре още преди да се обвържат пред закона. След дипломирането си във ВИТИЗ, за разлика от колегите си, които влизат в трупата на Пловдивския театър, Катя заминава за Толбухин (днес Добрич) по разпределение. Разстоянията обаче не са проблем за влюбените. Слона постоянно пътува. Живеят лудо между двата града и често им се налага да я карат на хляб и чай, защото бохемските купони са изцедили портфейлите им до стотинка.

От този период е и легендарната история за раждането на Националните есенни изложби. Начо Културата и Димитър Киров решават да организират изложба на приятеля си. Акварелите са подредени, артгилдията е в очакване да види поредните талантливи работи на Георги Божилов, когато става ясно, че Катя и Слона нямат никакви пари и не могат да пристигнат за откриването. Кръстев и Ди Киро запретват ръце, събират необходимите левчета и спешно ги изпращат в Толбухин. Вместо обаче влюбените да хванат първия влак, правят купон за чудо и приказ, изпиват парите, а изложбата е открита в тяхно отсъствие. Годината е 1967-а. Първата в летоброенето на престижния форум.

Слона - вече утвърден художник, идваше в Толбухин и живееше по студентски с нас. Беше хубаво време.  Най-скъпият за мен град обаче си остава Пловдив. Имам чувството, че съм се родила тук, често казвала Катя Паскалева. Скоро съдбата  поднася подарък: започва да играе на сцената на Пазарджишкия театър, но живее в Пловдив.

В този период баща ми направи сценографията на две от представленията, в които участваше Катя. Режисьор беше Леон Даниел. Татко рисуваше в ателието, Катето репетираше в спалнята. Понякога тя го търсеше за съвет, споделяше с него тревогите си, разказва Мия - дъщерята на Слона от първия брак. Тогава тя е постоянно покрай двамата и често пътува за репетициите на актрисата. 

Катя караше една червена шкода. Винаги разбирахме кога се прибира, защото блъскаше колата или в Митрополията, или в някой бордюр. Баща ми умираше от смях, спомня си Мия. 

Двамата никога не говореха за чувствата си. Те се четяха в очите им. У дома тя се обръщаше към него със Слонаки, а той я наричаше Тропи или Трополе. Така и не попитах какво означава това. Не съм ги чувала никога да се карат. Бяха лежерни хора. По цели нощи си говореха за изкуство - за театър, за кино, за музика, за живопис... Не си губеха времето за празни приказки. Катя беше изключително интелигентна жена. Признаваше, че дължи много на баща ми, наричаше го свой учител. Не демонстрираха нежността си пред хората, но когато излизаха по Главната, Катя винаги го държеше под ръка.  Спираха ги често - най-вече за да вземат автограф от нея. Вече беше изиграла изключителната си роля в “Козият рог” и беше много популярна, разказва Мия Божилова. 

Тя никак не се справяше с готвенето. Спомням си как един ден я заварих да прави мусака. Сложила тенджерата на котлона, нарязала картофите на огромни късове, сложила и каймата и бърка ли бърка. Излязох от стаята, а когато се върнах тенджерата я нямаше. Катя изсипала манджата в тоалетната и скоро стана ясно, че я е запушила. И баща ми не се занимаваше с домакинстване. Начо Културата беше човекът, който постоянно ги обгрижваше. Дори живяха известно време при него, докато ремонтират  къщата на баща ми в Стария град, разказва дъщерята на Слона. И признава: "Така и не разбрах защо след десетина години се разведоха". Баща  дълго време не споделя за раздялата,  а на въпроса "Къде е Катя?" е лаконичен: "В София". Един ден обаче с половин уста признава пред дъщеря си за разлъката.

Подозирам, че тогава Катето е започнала връзка с документалиста Иван Росенов, с когато бяха заедно до последно, но не съм сигурна. Най-важното е, че с баща ми останаха приятели завинаги. Помня, че баба ми Мария много я обичаше, най-много от всички други жени на баща ми. Ставаше така, че на Богородица се събирахме всичките - майка ми, Катето, някоя нова приятелка на баща ми, че накрая и Ружа -последната, с която живя, тъжно се усмихва Мия. 

Най-трагичният момент настъпва с внезапната смърт на Георги Божилов-Слона.  На 30 май 2001 г., на 66-годишна възраст, емблематичният живописец загива в автомобилна катастрофа на път от Бургас за Царево, където откриват негова изложба. В този момент Катя и настоящият  мъж Иван Росенов се стягат за поредния полет до Париж. Актрисата трябва да премине курс на лечение - болна е от рак на гърлото и е преживяла операция. Кацат във френската столица и се отправят към българското посолство. Там я посрещат и  поднасят съболезнования за загубата. Шокирана от жестоката вест, актрисата излиза от стаята. След минути Росенов я намира в коридора на колене пред картина на Слона.

Никога след това не споменахме името му в разговорите си. После болестта  се влоши. Беше мъчително да гледаш тази велика актриса, страхотна жена, как си отива. Пишеше бележки за хората, които обича и уважава, и после Иван ги издаде в книга, казва Мия Божилова. Една от тези бележки пристига на пловдивски адрес - при приятелите Росалия и Димитър Кирови. Тя остава извън страниците на книгата. Наред с усмивките и преклонението пред таланта на художника Катя завещава една мисия на Димитър Киров: "Мите, разкажи им за парижкия дъжд".

 Летен дъжд, ама парижки

"Срещнахме я в Париж по времето, когато се лекуваше, спомня си  Росалия. Разказа ни как след тежките манипулации в пороен дъжд се прибрала мокра до кости в квартирата си. Хазайката  се засуетила: "Катя, ще се разболееш, как можеш да ходиш пеш в този леден дъжд!". Актрисата отговорила: "Леден дъжд, ама парижки!".

Гола в Козият рог

За снимките на  голата сцена във филма "Козият рог" Катя споделя с близките си, че  е коствало много, за да я изиграе. Операторът Димо Коларов успял да я предразположи не без помощта и на Методи Андонов. Снимките сближават всички от екипа и с мнозина Катя остава приятел завинаги.  Дори след края им Андонов подарява на двамата куче - фокстериера Джули. Години по-късно животинчето пада от скалите до къщата им в Стария град, докато преследва коте. Слона и Катя били съкрушени.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
22 коментара
До Майа

До Майа

27.03.2017 | 21:30

Това което пишеш не е далеч от истината. Но звучи с някакъв личен, обиден тон. Сигурно сте се познавали много добре. И аз го познавах, но не съм бил никога очарован от него, защото си избираше приятелите само ако има ЛИЧНА полза. Пиши кой е зад Васко Павлов, беше фотограф на Стария град и работеше с Елена в Недкович, Митьо имаше там ателие. Мъжът в дъното.

Отговори
0 0
Начо диктатурата

Начо диктатурата

09.09.2014 | 16:03

Преди години някой ми беше дал да прочета (на хартия принтаут) горното сведение за Начо \"културата\" както е бил известен подигравателно - и сега ето отново то циркулира щом го споменат. Явно кореняците от Трихълмието -доколкото има такива дисиденти останали- няма лесно да му простят или забравят, въпреки политкоректните хвалебствия със комунистическа носталгия.

Отговори
0 0
по Майа В. -10

по Майа В. -10

08.09.2014 | 19:45

...да не пропусна:\nГолямото перчене на Начо \"културата\" беше ОБЗАВЕЖДАНЕТО на новореставрираните от НИПК сгради със \"автентични мебели от епохата\", за което той се мислеше за спец. Истината обаче е, че основните заслуги в тази нелесна дейност не бяха на Заслужилия Деятел, а на г-жа Елена Узунска - най-рафинираната дама (и първа хубавица, вечна й памет) на Града, пред която се отваряха вратите на недостъпни нотабили не само в Източна Румелия, но и в София, Свищов, Казанлък и всякъде. Където парвенюта не можеха да припарят, макар и станимашки. Нейният вкус, компетентност и дипломация доведоха до резултатите. Нека тук спомена -без да мога да си спомня името, за съжаление- майстора реставратор мебелист, един мустакат, мълчалив работяга със златни ръце в такъв тънък занаят. Хора засенчени от Главния Цар, който се извисяваше всъщност върху техните плещи ... Начо ДИКТАТУРАТА, Бич Божи.\n

Отговори
0 0
по Майа В. -9

по Майа В. -9

08.09.2014 | 19:42

\"De mortibus nihil nisi bene\" ще речете; знам, знам, аз нищо лошо не казвам\nза покойника. Само истината, какиното, щото да ни лъжат в очите не щем. Лека му\nпръст на Начо, Бог да МУ прости...\n\nПослепис:\nВъпрос с намалена трудност към многознайниците дето напират да издигат олтари:\nимето Лилия Ботушарова да е известно на някого? Да, която остана стара мома\nдесетилетия, която пожертвува еснафско благополучие, челяд и \"заслужили\"\nтитулатури за да разкопае и да ни поднесе Античния Театър?\nВъпреки доброжелателите? Безпартийна? Как пък за Лилия Ботушарова една табелка -бронзова,\nмраморна или тенекиена- не се никой сети да освети? Нито булевардче?

Отговори
0 0
по Майа В. -8

по Майа В. -8

08.09.2014 | 19:41

Освен ако на стари години пенсиониран се е\nсъпикясал да си купи (като по Бранислав Нушич) тапия \"Doctor Honoris Causa\" от\nАНУ (Асеновградски Нов Университет или подобна Alma Mater) за още една рамка на стената. Менте нечленоразделно. А дали пък не владееше езици, като беше така\nприказлив в космополитното Филибе? Не. Даже съветският език , на който\nвсички лесно четяхме изобилна, евтина литература, за Начо “културата” си остана\nнепреодолим. Попийваше. Клевета ли е, че в оная епоха вещества други като\nнямаше, \" Априлското Поколение\" пловдивски художници бяха все спиртосани, и че\nНачо Диктатурата беше начело?\n\nТака се въртеше тогава алъш-вериша: аз на тебе, ти на мене - не мислете, че Начо\nКултурата е купувал картини. Всички те са му \"дарове\" за разни негови \"услуги\" и\nза неговото приятелство, което постепенно ставаше все по-ценно, все\nпо-стойностно, все по-многоцифрено. На тебе на ти ателие, на тебе на ти\nпоръчкова контрактация

Отговори
0 0
по Майа В. -7

по Майа В. -7

08.09.2014 | 19:38

След промените сякаш се разчу, че Начо “културата” бил ... потърпевш, видите ли,\nжертва на комунистическия режим. Първи дисидент бил той (тайно). Е това даже не\nе смешно, то е срамно. Позор, поне малко достоинство как не можа да изнамери\nслед като яздеше гребена на вълната цели десетилетия!\n\nПраво бил завършил, мярна ми се някъде, че Начо имал юридическо висше\nобразование. Смях. Всички знаеха, а и той се перчеше, че как без висше\nобразование Начо командва Главните Архитекти на Пловдив, как гордо отхвърля\nградоустройствен план да не му се пречка. Не редовно, не задочно висше, не\nРабФак (ако си спомняте това понятие) - не бе, нищичко: Начо не умееше две думи\nграмотно да напише не само, той едвам четеше! Цял живот Начо си беше без\nобразование, \"талант самороден\".

Отговори
0 0
по Майа В. -6

по Майа В. -6

08.09.2014 | 19:34

... сърцето му се къса на Даро (от Сидни, Австралия -\nТеодор вече разбира се) - Божидар поп Антов, \"АНТОВАТА\" къща на върха над\nЛамартин на 23ти номер на Княз Церетелев - пред заключената, барикадираната\nтежка порта с неговото име в бронз: \"За какво ни отнеха дядовата ми къща?\nПопиляха рода ни, изселиха ни към континентите! Цъфнаха, ей ги, вързаха, ами че\nние бяхме гостоприемна къща! Проклет да е ОНЯ!\" - и плю. Така че парвенютата\nдето скимтят как се били допряли до светеца, до Кмета Начо “културата\"\n(ЗаКаПеЧе и политкомисар) нека се свестят: Паметник на Червено Пони на наши\nразноски за ОНЯ Престъпник? Булевард Атанас Кръстев? Идолопоклонници, да си\nтурнат неговата икона в домашния им иконостас и да си избършат лигите.\n

Отговори
0 0
по Майа В. -6

по Майа В. -6

08.09.2014 | 19:34

... сърцето му се къса на Даро (от Сидни, Австралия -\nТеодор вече разбира се) - Божидар поп Антов, \"АНТОВАТА\" къща на върха над\nЛамартин на 23ти номер на Княз Церетелев - пред заключената, барикадираната\nтежка порта с неговото име в бронз: \"За какво ни отнеха дядовата ми къща?\nПопиляха рода ни, изселиха ни към континентите! Цъфнаха, ей ги, вързаха, ами че\nние бяхме гостоприемна къща! Проклет да е ОНЯ!\" - и плю. Така че парвенютата\nдето скимтят как се били допряли до светеца, до Кмета Начо “културата\"\n(ЗаКаПеЧе и политкомисар) нека се свестят: Паметник на Червено Пони на наши\nразноски за ОНЯ Престъпник? Булевард Атанас Кръстев? Идолопоклонници, да си\nтурнат неговата икона в домашния им иконостас и да си избършат лигите.\n

Отговори
0 0
по Майа В. -5

по Майа В. -5

08.09.2014 | 19:32

Дантели на простора, бяло сладко на лъжичка; бабички достолепни, насядали в\nклюкарника? Черковни енориаши, които да се прекръстят като зърнат камбанария?\nБебета? Обикновен, жив живот, какъвто тепетата са крепили хилядолетия? Калдаръм кокони? Къде бе, кореняците като сте го направили тоя Град - хайде сега, къш!\n\"Ах, летете ескадрони!\" ... те ти \"Заслужил Деятел\": помните ли вие читателите\nкак и кои ставахa \"заслужили\", пред кого заслужили бяхa, пред народа ли, или\nпред Народната Власт?\n\nТа ето сега какво представлява Старият Пловдив, каква карикатура, Чалга и\nСкара-Бира в \"конюшни\"

Отговори
0 0
по Майа В. -4

по Майа В. -4

08.09.2014 | 19:28

В оная епоха хем уж\nзабрана можеше да се въведе за населението - покупкопродажби - хем за\nцаредворци като Митьо Киров можеше първо да се предостави ателие под Ламартин на ул. Пълден, после да му се продаде тихомълком място за къща. Държавно. Равни бяхме всичките, да, ама някои бяха по-равни.\n\nОбезлюдяването на Стария Пловдив (виж книжка 5-6 от списание АРХИТЕКТУРА от 1975\nгодина, и др.) стана основна мисия на Начо, подкрепяна от Диктатурата на\nПролетариата, въпреки възражения от специалисти социолози и градостроители.\n\"Творческа база\" стана ключовата дума за сделката: където данъците ни се\nинвестират във една куха черупка с по някой чиновник на синекура вътре, който\nнехае за разместените керемиди; а ако той е непослушен (Съюзът на Учените в\nБългария) - ще го критикуваме разпенявено ...

Отговори
0 0

Анкета

Как оценявате представянето на България на Олимпиадата в Париж?